№ 1606
гр. В., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110100339 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Г.” ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. Д., П. З. 20482.505.16 срещу „Т.“ ООД, ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. В., ж.к. В., **/**** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумата от 3665лева, представляваща главница за незаплатени трудови възнаграждения на И.
И. И., чието вземане е прехвърлено на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.08.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 4167/15.08.2021г. по ч.гр.д. № 11666/2021г. по описа на ВРС, 14 с-в, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в исковата и уточняващите я молби: Твърди се, че по силата на трудов договор
от 20.12.2018г. И. И. И. е работил на длъжност „общ работник“, но осъществявал нощна
охрана на обект собственост на ответника, находящ се в гр. Д., П. З.. Съгласно ТД
възнаграждението му било в размер на мин. работна заплата, която към него момент била
510лв., но реалната уговорка между страните била И. да получава 366,50лева, тъй като
ползвал за живеене помещение в обекта. ТД бил действащ и към настоящия момент. Твърди
се, че ищцовото дружество чрез управителя К. А. е заплатил на И. И. И. 3665лева,
представляваща сбора от десет месечни възнаграждения на И., дължими за периода м.август
2019г.- м.май 2020г.вкл. За така заплатената сума И. И. И. и „Г.” ООД сключили договор за
цесия, по силата на който И. прехвърлил вземането си от „Т.“ ООД. Сочи се, че ответникът е
уведомен за цесията чрез куриерска служба на адреса на управление на дружеството, но
уведомлението не е получено, като пратката е останала непотърсена. Ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът в законоустановения срок е
възразил, с което обосновава и правния си интерес от предявената установителна претенция.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски по делото.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който иска се оспорва изцяло по
основание и по размер. Оспорва съществуването на материално право на И. И. И., а именно
същият да има ликвидно и изискуемо вземане за заплати по трудово правоотношение с
ответника към датата на сключване на цесията. Оспорва се наличието на валидно трудово
правоотношение за сочения период, за което да е дължимо трудово възнаграждение. Оспорва
се валидността на извършената цесия, с търдения за нейната нищожност поради невъзможен
предмет, и в евентуалност – поради липса на основание, привидност на същата и поради
противоречие със закона и защото го заобикаля. Оспорва се надлежното съобщаване на
цесията. Оспорва се реално сумата от 3665лева да е заплатена на И.. Оспорва се
автентичността на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.06.2020г, с
твърдения, че същия не е подписан от И..По изложените съображения по същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез пр. си представител с нарочна
молба поддържа исковата си претенция.
Ответникът оспорва исковата претенция и поддържа отговора си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 11666/2021г. по описа на ВРС, 14 с-в, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и срещу която ответникът надлежно е възразил.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно сключен валиден договор за цесия, с
предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; изплащането на сумата от
3665лева на И. И. И.; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор
за извършеното прехвърляне на вземането; валиден трудов договор от 20.12.2018г сключен
между И. И. И. и Т. ООД, по който И. е полагал реално труд в периода м.август 2019г.- м.май
2020г.вкл.; размер на дължимото трудово възнаграждение, съобразно уговореното по
трудовия договор.
От приложеното ч.гр.д. № 11666/2021г. по описа на ВРС се установява, че в полза на
ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата
предмет на настоящата искова претенция. Налице е обективен и субективен идентитет
между вземането, заявено в настоящото производството и това, за което е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети: договор за цесия от 05.06.2020г. по
силата на който И. И. /цедент/ прехвърлил възмездно вземането си от „Т.“ ООД в размер на
3665лева към „Г.” ООД /цесионер/ и РКО за сумата от 3665лева, издаден от „Г.” ООД в полза
на И. И..
По повод на предприетото оспорване от ответника на автентичността на подписа на
И. И. И. в представения договор за цесия от 05.06.2020г. е открито производство по реда на
чл. 193 ГПК.
Ищецът ангажира доказателства за установяване истинността на оспорения документ.
От изготвеното заключение по допуснатата съдебно – почеркова експертиза,
заключението по която, като компетентно изготвено, отговорило в пълнота на поставената
задача и несопорено от страните, съдът кредитира в цялост, се установява, че подписът
срещу „цедент“ е изпълнен и принадлежи на И. И..
На следващо място ответникът е оспорил цедентът И. И. И., да е бил във валидно
трудово правоотношение с “Т.“ ООД , респ. да е имал ликвидно и изискуемо вземане за
заплати по трудово правоотношение към датата на сключване на цесията.
2
В тази връзка с доклада си по реда на чл. 140 ГПК и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че И. И. И. и
„Т.“ ООД са били във валидно трудово правоотношение от 20.12.2018г., по силата на което
И. е полагал реално труд в периода м.август 2019г. - м.май 2020г.вкл.; както и за размера на
дължимото трудово възнаграждение за сочения период, съобразно уговореното по трудовия
договор.
В тази връзка ищецът не ангажира своевременно доказателства, поради което и само
на това основание исковата претенция следва да се отхвърли, като недоказана. Безпредметно
се явява произнасянето на съда по останалите наведените други възражения от ответника –
за валидността на извършената цесия, доколкото същите не бика променили крайния извод
на съда за неоснователност на исковата претенция, доколкото не се установи вземането на
ищеца да съществува.
По разноските
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, ответното дружество претендира
разноски от общо 1017лева, от които 500лева – адв. възнаграждение за исковото и 500лева –
адв. възнаграждение за заповедното производство, както и ДТ в размер на 17лева, които
следва да му се присъдят в цялост.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Г.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
Д., П. З. 20482.505.16 срещу „Т.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
В., ж.к. В., **/**** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 3665лева, представляваща
главница за незаплатени трудови възнаграждения на И. И. И., чието вземане е прехвърлено
на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
05.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4167/15.08.2021г. по ч.гр.д. №
11666/2021г. по описа на ВРС, 14 с-в, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Д., П. З.
20482.505.16 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ж.к.
В., **/**** сумата от 1017лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
първа инстанция и в заповедното производство по ч.гр.д. № 11666/2021г. по описа на ВРС,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3