Определение по дело №515/2018 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 63
Дата: 11 февруари 2019 г.
Съдия: Диана Пенчева Петрова-Енева
Дело: 20183320100515
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 63

 

Гр. Кубрат,11.02.2019 г.

 

 

         Кубратският районен съд, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

        Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 515/ 2018 г. по описа на РС – Кубрат, за да се произнесе съобрази следното:

 

        Съдът извърши проверка на подадената искова молба, с оглед разпоредбата на чл.140 ГПК, и намира същата за редовна, а предявения положителен установителен иск относно вземането на ищеца „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК  ********* със седалище и адрес на управление:*** с управители Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез пълномощник юрисконсулт Н.А.С., със съдебен адрес:***, п. к. 1527, срещу В.П.П., ЕГН ********** ***,  за сумите:

625.20 (шестстотин двадесет и пет лева, двадесет стот.) лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за кредит № 234455/25.02.2015  год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.05.2018 г. до окончателното плащане;

62.77 (шестдесет и два лева, седемдесет и седем стот.) лева – договорна лихва, начислена за периода от 27.03.2015 год. до 24.08.2015 год.;

303.69 (триста и три  лева, шестдесет и девет стот.) лева – гаранция по кредитната сделка;

300.00 (триста лева, нула стот.) лева – такси, съставляващи неплатени задължения по Договор за кредит № 234455 от 25.02.2015 г. и Договор за гаранция от същата дата, сключен между „Фератум България“ ЕООД и Д. Илиева,  вземанията по които са прехвърлени в полза на  „Фератум Банк” – ЕООД, което от своя страна е прехвърлило същите в полза на ищцовото дружество вземания с Договор за продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити(цесия) от 01.12.2017 г. и  Приложение № Г/ 01.12.2017 г.; и искане за присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство разноски, намира за допустим.

        Ответницата - В.П.П., ЕГН ********** ***, редовно уведомена по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Христов, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковите претенции, а относно тяхната основателност, заявява оспорване изцяло, тъй като не са представени доказателства за уведомяване от цедента на ответницата – длъжник, за прехвърляне на вземанията срещу нея на нов кредитор.

         По доказателствените искания на ищеца: Представил е цитираните в исковата молба писмени доказателства, а съда следва да приложи по настоящото соченото ч. гр.дело № 291/ 2018 год. по описа на РС – Кубрат, които са допустими, относими и необходими доказателствени средства, имащи доказателствено значение за делото, поради което ще следва да бъдат приети.

         В изпълнение на свое задължение по чл.140, ал.3 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад по делото:  Ищецът, като твърди, че в изпълнение на Договор за кредит № 234455 от 25.02.2015 г., сключен между „Фератум България" ЕООД -като Кредитор, и В.П. - като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити, съгласно който Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия, и е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия, е получила отпуснат кредит в размер на 700.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 83.93 лева, за срок от 180 дни; поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което дружество е одобрено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 25 февруари 2015 г. между В.П. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 234455, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството -Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя; Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 234455, сключен между В.П. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 406.07 лв.; В.П. не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя; твърди се, че кредитополучателя е извършвал плащания по договора и погасителния план в размер на 198.34 лв., поради което за разликата вземането е изискуемо от 24.08.2015 г.;  в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 300.00 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането; на 01.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з." ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; тъй като по договора за кредит, ответницата е извършвала плащания в размер на 198.34  лева, твърдят, че към настоящия момент дългът е в общ размер на 1 320.12 лв., от които главница 625.20  лева, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.05.2018 год., до окончателното изпълнение; 62.77 лева – договорна лихва за периода 27.03.2015 г. до 24.08.2015 г.; 300.00 лева – такси за извънсъдебно събиране; 303.69 лева – гаранция по кредитната сделка, поради което последното дружество в качеството си на частен правоприемник на заявеното за изпълнение вземане, моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата В.П.П., ЕГН ********** ***, на която издадената срещу нея  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 145/ 29.05.2018 год., изд. по ч.гр. дело № 291/ 2018 г. на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, че тя дължи на ищеца претендираните суми: 625.20 (шестстотин двадесет и пет лева, двадесет стот.) лева, главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за кредит № 234455/25.02.2015  год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.05.2018 г. до окончателното плащане;

62.77 (шестдесет и два лева, седемдесет и седем стот.) лева – договорна лихва, начислена за периода от 27.03.2015 год. до 24.08.2015 год.;

303.69 (триста и три  лева, шестдесет и девет стот.) лева – гаранция по кредитната сделка;

300.00 (триста лева, нула стот.) лева – такси за извънсъдебно събиране.

           Исковите претенции намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 79 и сл., във вр. с чл.240 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на разноски по заповедното и настоящото дело.

           С молба вх. № 2596/ 03.10.2018 г., преди връчване на ответника на препис от исковата молба, ищецът оттегля исковата претенция за установяване на разпореденото с заповед за изпълнение вземане за  мораторна лихва върху непогасената главница 28.46 (двадесет и осем лева, четиридесет и шест стот.) лева – мораторна лихва начислена за периода от 25.08.2015 год. до 17.05.2018 г.

          В тежест на ищеца е да установи фактите, доказващи претендирания дълг по основание и размер.

          В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава възраженията си по иска.

          Предвид изложеното и на основание чл. 140  ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по делото относно установяване на разпоредено за плащане със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК145/ 29.05.2018 год., изд. по ч.гр. дело № 291/ 2018 г. на РС – Кубрат,  вземане на ищеца срещу ответницата за сумата 28.46 (двадесет и осем лева, четиридесет и шест стот.) лева – мораторна лихва начислена за периода от 25.08.2015 год. до 17.05.2018 г., поради заявено с молба вх. № 2596/ 03.10.2018 г. оттегляне на  исковата претенция в тази й част, на основание 232 ГПК.

          Определението за прекратяване производството по делото в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис от същото на ищеца, пред ОС – Разград.

 

          Насрочва първо съдебно заседание по делото на 13.03.2019 год. – 09.30 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото, като на ищеца се изпрати за връчване и депозирания писмен отговор.

          Приема приложените и описани в исковата молба документи, като писмени доказателства по делото.

          Прилага по настоящото ч.гр.дело № 291/ 2018 год. по описа на РС – гр. Кубрат.

          Указва на ищцовото дружество, че не представя доказателства за извършеното от гаранта плащане на дълг на ответницата – размери и основание на всяка част изпълнение, както и доказателства за връчване на уведомление за извършената цесия от цедента или упълномощено от него лице.

          Съобщава на страните проекта си за доклад, изложен в мотивите на настоящото определение.

          Напътва страните към доброволно уреждане на спора.

          Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                                    Районен съдия:/П/ Д. Петрова-Енева