№ 501
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20235330200199 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № BG02032022/1000/P8-
440/01.09.2022г. издадено от Г. А. Т., на длъжност *** Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Г.
Ж. З., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а
от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради нарушение на императивните материалноправни
разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени
нарушения, както и противоречие с целта на закона, като излага аргументация
по съществото на спора и предлага наказателното постановление да бъде
отменено, а също и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – *** Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр.София, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт В., оспорва жалбата, като предлага наказателното
постановление да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно, както и
1
да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 31.10.2022г., видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез Национално тол управление на 14.11.2022г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.02.2022г., в 07:21:14 часа, на път А-1, км. 118 + 599 – път, за
който се събира такса за изминато разстояния – тол такса, съгласно
Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари
2020г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние – тол такса, с електронна система по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП било установено движение по същия път на МПС – товарен
автомобил „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ „***“ с обща техническа допустима
максимална маса над 12 тона, за което ППС не била заплатена пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
На 02.03.2022г., в 10:23:08 часа, на граничен контролно-пропускателен
пункт Капитан Андреево, свидетелят С. Д. М. – в качеството и на *** в ТД
Митница Бургас, направила проверка на МПС – товарен автомобил
„Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ „***“, което тогава било управлявано от
жалбоподателя Г. Ж. З. и установила, че на електронната система за същото
излизал „червен надпис“, а именно – във връзка установеното на
18.02.2022г., в 07:21:14 часа, на път А-1, км. 118 + 599 – път, за който се
събира такса за изминато разстояния – тол такса, движение на МПС, без
заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
2
На място свидетелят С. Д. М. съставила АУАН № BG02032022/1000/P8-
440 от 02.03.2022г. срещу жалбоподателят Г. Ж. З. за нарушение на чл.179,
ал.3а от Закона за движението по пътищата, който жалбоподателят подписал,
като отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел С. Д. М.. Последната не помни
конкретния случай, което съдът намира за нормално с оглед изминалото
време както и заеманата от свидетелят длъжност, която предполага, че
случаят не е единствен. Въпреки това свидетелят подробно описва начина на
извършване на проверка в общия скучай, както и процедурата по съставяне на
АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля С. Д. М. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране твърдяното нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява още от генерирания запис
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със снимков
материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, от което се
установява, че на 18.02.2022г., в 07:21:14 часа, на път А-1, км. 118 + 599 – път,
за който се събира такса за изминато разстояния – тол такса се е движело на
МПС – товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ „***“, без заплатена
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от приложената Заповед №
РД – 11 – 167/08.02.2021г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, а тази на актосъставителя – от Заповед № ЗАМ –
332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“. При
3
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Г. Ж. З., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата
– за това, че на 18.02.2022г., в 07:21:14 часа, на път А-1, км. 118 + 599 – път,
за който се събира такса за изминато разстояния – тол такса, е управлявал
пътно превозно средство– товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“ с рег.№
„***“, за което не са изпълнение законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащане на дължимите пътни
такси.
В този смисъл, на първо място, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя Г. Ж. З., то на първо място следва да се установи, че на
18.02.2022г., в 07:21:14 часа, на път А-1, км. 118 + 599, същият е управлявал
ППС – товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“ с рег.№ „***“. Такива данни
по административната преписка изцяло липсват, нито се сочат от
въззиваемата страна.
Същото МПС не е било спряно за проверка на 18.02.2022г., в 07:21 часа
и не установен неговия водач.
Актосъставителят М. от своя страна сочи, че единствено е възпроизвела
в АУАН данните от електронната система, не твърди никога да е
установявала по какъвто и да е начин кой е управлявал ППС – товарен
автомобил „Мерцедес 1844ЛС“ с рег.№ „***“.
Също очевидно е, че само от обстоятелството, че жалбоподателят З. е
4
управлявал ППП с рег.№ „***“ близо две седмици след датата 18.02.2022г.,
трудно може да се направи несъмнен извод, че същият е управлявал това
ППС и на 18.02.2022г..
Още ясно е, че единствено факта, че жалбоподателя не записал в АУАН
да има възражения, не „освобождава“ актосъставителя и
административнонаказващия орган от задължението им да установят
съставомерните по нарушението факти, още повече – може да служи за
„доказателство“ на тези факти.
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл.187а, ал.1
от ЗДвП – при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3 - 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Също така, съгласно чл.187а, ал.2 от ЗДвП – ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция.
В конкретния случай, съгласно приложеното заверено копие от
Свидетелство за регистрация – собственик на ППП с рег.№ „***“ е
юридическо лице е „Транс - Д“ ЕООД, а жалбоподателят З. не е нито
собственик, нито лице, вписано в Свидетелството за регистрация, за да бъде
ангажирана отговорността му факта на управление на ППС на 18.02.2022г..
При това остава неясно както основанието на твърдението, че
18.02.2022г. жалбоподателят З. е управлявал ППП с рег.№ „***“, както и защо
не е приложен реда на чл.187а, ал.2 от ЗДвП, а е ангажирана отговорността на
водача.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че по описания от
актосъставителя начин на съставяне на АУАН, то за нарушението на
18.02.2022г. АУАН би бил съставен на всеки един водач , които на
02.03.2022г. е пристигнал на ГКПП Капитан Андреево с ППП с рег.№ „***“,
без значение на неговата личност, което очевидно е съвсем произволен
5
начин за „определяне“ на нарушителя.
Горното мотивира отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се
установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, в който
смисъл изцяло липсват доказателства.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя би могло да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство. Въпреки това и макар такова искане да е формулирано в
жалбата, то по делото липсват доказателства относно направени такива
разноски от жалбоподателя, съответно – такива не могат да бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG02032022/1000/P8-
440/01.09.2022г. издадено от Г. А. Т., на длъжност *** Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Г.
Ж. З., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а
от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6