Р
Е Ш Е Н И Е
№
499 ,16.05.2023 г., гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, XIX-ти съдебен състав,
на двадесети април, две хиляди двадесет и трета година, в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ
СТОЯНОВА
секретар: И.Л.
прокурор: Христо К.
Като разгледа докладваното от съдия Стоянова КАНД № 632 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационната жалба на А.О.Е., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение
№ 23/ 21.02.2023 година, постановено по АНД № 463/2022 година по описа на
Районен съд – Айтос, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0237-000208/15.11.2022
година, издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Айтос, с което на жалбоподателя,
за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца; за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП
е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева и за нарушение
на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева.
Изложени
са доводи, че решението на РС – Айтос е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не се споделят
мотивите на съда, обосновали потвърждаването на издаденото наказателно
постановление, като са изложени подробни доводи в тази насока. Моли се същото
да бъде отменено, както и процесното НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касацията РУ Айтос към ОДМВР-Бургас, редовно и своевременно призован, не се представлява.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК и
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна,
че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му. По същество е
обоснован извод, че санкционираното лице е извършило нарушенията, за които е
привлечен към административнонаказателна отговорност, а именно, че е осъществило състава на чл.5, ал.3, т.1,
чл.100, ал.1, т.1 и чл. 147, ал.1 от ЗДвП и правилно му са му наложени съответните
наказания.
Така постановеното
решение е недопустимо, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели.
Посочената разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е процесуална
разпоредба, тъй като с нея се определя редът, по който се развива
производството пред районния съд, съответно се определя процесуалната
легитимация, която определя надлежните страни в процесуалното правоотношение.
От протокола от
проведеното пред РС-Айтос на 30.01.2023 г. открито съдебно заседание е видно,
че като ответник (АНО) е записан РУ Айтос, който не е изпратил представител.
Съобразно чл. 131
от НПК, субсидиарно приложим в производството пред районен съд на основание чл.
84 от ЗАНН, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този
кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за
реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.
В постановеното
съдебно решение районният съд не е посочил изрично въззиваемата страна.
Същевременно от
данните по делото се установява още, че призовките относно производството пред
РС – Айтос, вкл. съобщението за постановено решение, са били изготвяни до РУ Айтос.
С оглед обстоятелството,
че АНО е началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Айтос, то следва, че същият не е
бил призован редовно за участие в производството пред въззивния съд.
С оглед на така
изложените съображения, в конкретния случай
въззивният съд е бил длъжен да конституира наказващия орган, който
съгласно разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН е надлежната страна
в процеса.
Като е конституирал РУ Айтос,
вместо наказващия орган, първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като това е
довело до невъзможност за надлежната страна в процеса да упражни своите
процесуални права. От друга страна провеждането на производство срещу
ненадлежна страна води до постановяване на един недопустим съдебен акт, тъй
като надлежната страна не може да се ползва от правните последици на
постановеното съдебно решение, а ненадлежната страна формално е обвързана от
тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация за
участие в процеса.
В този смисъл е и Тълкувателно постановление №
3/28.04.2023 г. по тълк.д.№ 5/2022г. на ОСС на НК на ВКС и І и ІІ колегии на
ВАС, в което е посочено, че "надлежна въззиваема страна при обжалване и
протестиране на актовете по чл.58д 1-3 от ЗАНН е наказващия орган".
Предвид изложеното
и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, касационният съд следва да обезсили
решението на районния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав
на съда с участието на надлежен ответник - началник група ОД на МВР Бургас, РУ Айтос,
съгласно мотивите на настоящото решение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал. 3, от АПК, АдмС
- Бургас, XIX-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 23/ 21.02.2023 година, постановено по АНД № 463 по описа на Районен съд – Айтос
за 2022 година и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда с участието на надлежен ответник съгласно мотивите на
настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.