№ 51283
гр. София, 16.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110154616 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „* срещу Л. В. К., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 4879.78 лв. –
главница за топлинна енергия, за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението –
05.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 928.67 лв. –
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия, за периода 15.09.2023 г.
до 28.07.2025 г., сумата в размер на 33.82 лв. - главница за дялово
разпределение за периода 01.06.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 05.08.2025 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 9.23 лв. – мораторна лихва
върху главница за дялово разпределение, за периода 15.08.2022 г. до
28.07.2025г. В исковата молба са изложени твърдения, че исковете се
предявяват в изпълнение на разпореждане по гр.д. № 388/2025 г. по описа на
РС-Средец състав след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47
ГПК.
След извършена служебна справка се установява, че по цитираното от
ищеца гр.д. № 388/2025 г. по описа на РС-Средец, не са настъпили
предпоставките за предявяване на иск за установяване на заявените вземания
срещу длъжника Л. В. К.. Следва да бъде посочено, че дадените от съда, пред
когото е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1
1
ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални
предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е
обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, както и от
дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта
на предявения установителен иск. В конкретния случай е издадена заповед за
изпълнение от 05.08.2025 г., която е връчена на длъжника Л. В. К. по реда на
чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, като в случая противно
на посоченото в разпореждането на заповедния съд не са установени
достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса. Следва да се
посочи, че в случая не е надлежно удостоверено от връчителя, /в съобщенията
не е отразено от кого са събрани данните/, че длъжникът не живее на адреса,
което следва да се извърши след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението,
поради което не се установява по предвидения от закона ред, че длъжникът да
не живее на адреса. Също така в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило
възражение от длъжника, поради което заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила. При липсата на подадено в срока на чл. 414 ГПК възражение за
вземането, на основание чл. 416 ГПК заповедният съд не е следвало да дава
указания за предявяването на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от заявителя.
Обстоятелството, че задължението не е спорно се явява пречка за
последващото развитие на производството респ. за предявяване на иск по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК и се явява обстоятелство, за което съдът следи
служебно.
Заповедта за изпълнение, доколкото е влязла в сила представлява
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, въз основа на което кредиторът
се снабдява с изпълнителен лист, поради което за ищеца в настоящото
производство липсва правен интерес от искова защита по реда на чл. 422 ГПК
за вземанията си срещу Л. В. К.. Следователно, предявените искове срещу
този ответник са недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба в
тази част следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
406135/11.12.2025 г., с която са предявени искове от „* срещу Л. В. К., по
която е образувано гр. д. № 54616/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I
гражданско отделение, 39 състав.
Разпореждането, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
След влизане на определението в сила, служебно изготвен заверен
препис от настоящото определение да се изпрати на РС-Средец по ч. гр.д. №
388/2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3