Решение по дело №2214/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 581
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия: Валерия Братоева
Дело: 20231100902214
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100902214 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на девети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

при участието на секретар Цветелина Добрева-Кочовски, разгледа търг. дело № 2214 по
описа за 2023 година и взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София
и адрес на управление гр. София, Столична община, район Слатина, ул. „******* *******,
офис 12, представлявано от М.Д., за откриване на производство по несъстоятелност, поради
настъпила неплатежоспособност и при условията на евентуалност - свръхзадълженост.
Молителят излага твърдения, че бил носител на изискуемо задължение, произтичащо от
договор за кредитна линия, сключен на 20.10.2016 г., в размер на 20177 евро, което не било
възможно да бъде погасено, поради липса на средства и неизвършване на търговска дейност,
съответно финансовите му затруднения не били временни и не се очаквало да бъдат
1
преодолени в бъдеще.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, с капитал 10 лева, внесен изцяло и с вписан предмет на търговска дейност:
търговия с компресори за сгъстен въздух.
В депозираната молба по чл. 625 ТЗ „Е.” ЕООД, ЕИК *******, изрично признава, че към
30.11.2023 г. в правната му сфера са налице задължения в общ размер от 20177 евро по
договор за кредитна линия, като не се твърди дружеството да е носител на публични
задължения. Дружеството не извършвало търговска дейност и съответно не разполагало с
активи, чрез които да удовлетвори кредитора.
Не се твърди и не се установява „Е.” ЕООД, ЕИК ******* да е носител на вещни права
върху недвижими имоти. Справка в централизираната база за собственост върху МПС
установява, че дружеството не е регистрирано като собственик на такива.
В производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, поради невнасяне на депозит, затова анализът на финансово-икономическото
състояние на молителя съдът извършва на база представения със сезиращата молба
счетоводен баланс към 30.11.2023 г., както и въз основа на изготвения протокол № П-
22221424001344-073-001/22.01.2024 г. за резултати от извършена проверка на дружеството
от НАП, представен с молба от 05.02.2024 г. и обявените по партидата на дружеството ГФО.
Дружеството разполага с активи, всички от които са краткосрочни – стоки на стойност
48000 лева, намаляла от стойност към 31.12.2022 г. в размер на 77000 лева и вземания, също
в намаляващ обем от 51000 лева до 12000 лева, без наличност на парични средства в брой.
По отношение на вземанията няма данни за тяхната събираемост.
Пасивите на дружеството се формират от краткосрочни задължения, които към
30.11.2023 г. са в размер на 42000 лева и дългосрочни такива в размер на 99000 лева, като
размерът на задълженията отбелязва известен спад спрямо 31.12.2022 г..
При тези счетоводни данни показателят за обща ликвидност към 31.12.2022 г. е бил
съответен на препоръчителната стойност от 1, тъй като стойността му е 2,80 (213000
лева/76000 лева), което съответствие се запазва и към 30.11.2023 г., макар стойността му да
намалява до 1,45 (61000/42000). Изчислението обаче се основава на отразените в баланса
краткосрочни задължения от 42000 лева, а други задължения в размер на 99000 лева са
отразени като дългосрочни. В производството не е установена документалната обоснованост
на тези записвания и съответно при допускане, че отразените като други задължения имат
краткосрочен характер, то показателят на общата ликвидност към 30.11.2023 г. би бил 0,43
(61000/141000), съответно към 31.12.2022 г. е съответен на референтната стойност и има
цифрово изражение 1,10 (213000/194000).
Влошаването на финансово-икономическо състояние на дружеството е видно и с оглед
факта, че през 2023 г. е отчетена загуба от 99000 лева, при реализирана за предходния
период печалба от 18000 лева.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата не са ангажирани.
Молбата на „Е.” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално
легитимирано лице - търговец, който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по
2
същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1). неплатежоспособност -
общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2). свръхзадълженост -
специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по
смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искане за откриване на производство
по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при условията на
евентуалност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която разпоредба молбата се отхвърля,
когато се установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Както се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да
изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В конкретния случай, основната част
от задълженията включени в представените в производството счетоводни документи са
такива по договор за кредитна линия, които задължения търговецът отчита като
краткосрочни, като по отношение на отразените като други задължения не са налице
доказателства, които да сочат, че имат дългосрочен характер.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
3
дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
случая за отразените в отчетите налични стоки не са налице данни да са реално ликвидни и
съответно каква би била пазарната им стойност. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения
(текущите задължения) на определена част или на всички краткотрайни активи,
диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност
се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Този
коефициент формално е с благоприятна стойност, но съдът приема, че действителната му
такава следва да бъде определена при приемане на всички задължения като краткосрочни и
тогава стойността на коефициента е неблагоприятна, което съответства и на счетоводно
отразената реализирана през 2023 г. загуба и на твърденията на молителя за пълна липса на
ликвидни средства, с които дружеството да обслужва задълженията си.
Неблагоприятната финансово-икономическа картина, установена към 30.11.2023 г. се
запазва и към датата на приключване на устните състезания, като установената тенденция за
влошаване на показателите не би могла да бъде преодоляна при прекратена търговска
дейност. Отделно краткосрочните задължения към кредитодателя генерират акцесорни
4
задължения за заплащане на обезщетение за забава. При това положение е налице трайна
невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения, която
невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в настоящото
производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за
неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на някое от задълженията,
изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „Е.” ЕООД е спряло
плащанията на задължения към посочения в молбата кредитор по договора за кредитна
линия, което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, включително
фактът-презумпционна предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се
приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената
законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС - в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
Или началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички
елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че към 30.11.2023 г. показателят за обща ликвидност е под референтната
стойност от единица, а именно 0,43, като е реализирана и значителна загуба, съответно
краткосрочните активи на „Е.” ЕООД не са били достатъчни за покриване на
краткосрочните му парични задължения, поради което следва да се приеме, че
неплатежоспособността е настъпила към 30.11.2023 г..
Извод за настъпила неплатежоспособност препятства разглеждането на заявеното при
условията на евентуалност основание за откриване на производство по несъстоятелност –
свръхзадълженост, тъй като не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за това
(отхвърляне на молбата, основана на неплатежоспособност).
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори (заинтересовани лица) за
внасяне на сумата 6000 лева, указано им с определение от 19.03.2024 г., обявено по
партидата на дружеството в търговския регистър, са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно.
Съгласно чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Е.” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева, която да
бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
5

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище
гр. София и адрес на управление гр. София, Столична община, район Слатина, ул. „*******
*******, офис 12, представлявано от М.Д. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА –
30.11.2023 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на
управление гр. София, Столична община, район Слатина, ул. „******* *******, офис 12,
представлявано от М.Д..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Е.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, Столична община, район
Слатина, ул. „******* *******, офис 12, представлявано от М.Д..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София
и адрес на управление гр. София, Столична община, район Слатина, ул. „******* *******,
офис 12, представлявано от М.Д..
СПИРА производството по т. дело № 2214/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на заинтересованите лица, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а
именно: *******, BIC код на БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – ******* необходимата
сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест хиляди)
лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на
управление гр. София, Столична община, район Слатина, ул. „******* *******, офис 12,
представлявано от М.Д..
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. София и адрес на управление гр.
София, Столична община, район Слатина, ул. „******* *******, офис 12, представлявано от
М.Д., на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.



6



Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7