О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260088
Гр.
Пловдив, 01.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание,
на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно
гражданско дело № 1676 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
следващите от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба против протоколно Определение от дата 11.06.2020 г. на Районен съд – гр.
Пловдив, III-ти
брачен състав, постановено по гр.д. № 11974/2019 г., депозирана от М.Н. П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. Р.И.
***, със съдебен адрес:***.
В частната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното Определение в частта, в
която производството е частично прекратено относно исковете за упражняване на
родителски права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете.
Твърди се, че Районен съд – гр. Пловдив неправилно е приел, че не е компетентен
да се произнесе по гореописаните искове. Иска се отмяна на атакуваното
Определение и връщане на делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната по жалбата страна М.Й.М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Д.С.,***, с писмен отговор оспорва
частната жалба като неоснователна по доводи, изложени в отговора, като моли
Определението от дата 11.06.2020 г. да бъде потвърдено и частната жалба да бъде
оставена без уважение.
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид изложеното в жалбата и доводите на страните и като прецени данните по
делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
следните съображения:
Производството по гр.д. № 11974/2019 г.
по описа на Районен съд – гр. Пловдив, е образувано по искова молба с вх. №
47758/19.07.2020 г., депозирана от М.Н. П. против М.Й.М..
С протоколно Определение от 21.04.2020
г., Районен съд – гр. Пловдив, III-ти
брачен състав е отложил с ново насрочване производството за развод между
страните по чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс СК/ и на основание постъпила
молба от М. П. е открил производство по чл. 323 от Гражданскопроцесуалния
кодекс /ГПК/, относно упражняването на родителски права, режима за личните
контакти и издръжката на малолетното дете от брака.
С протоколното Определение от
11.06.2020 г. – предмет на настоящото производство, Пловдивският районен съд е
прекратил частично производството по гр.д. № 11974/2019 г., досежно
предявените искове за упражняване на родителски права, режима на личните
контакти, издръжката на малолетното дете и ползването на семейното жилище, като
е приел, че съдът по обичайното местопребиваване на детето, а именно – Районен
съд Франкфурт на Майн, Германия, е компетентен да се
произнесе по тези въпроси.
Настоящият въззивен
състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 3, пар. 1, б. „Б“ от Регламент (ЕО)
2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителска
отговорност, наричан по-долу за краткост „Регламента“, обща компетентност по
делата за развод и унищожаване на брака притежават съдилищата на
държавата-членка на Европейския съюз /ЕС/, чиито граждани са двамата съпрузи. В
конкретния случай, обстоятелството, че страните в производството са български
граждани, се установява от представените по делото доказателства. Доказателство
за противното /за това, че съпрузите не са български граждани/ - не е
представено.
За да достигне до извода, че не е
компетентен да се произнесе по конкретния казус, Районен съд – гр. Пловдив, III-ти брачен състав, е приел, че
притежава компетентността да се произнесе по иска за развод, но не и по исковете
за родителските права, издръжката на детето и семейното жилище на съпрузите. Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.
8, т. 1 от Раздел 2 на Регламента, съгласно която по делата, свързани с
родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в
друга държава, то компетентен да разреши въпроса е именно съдът на тази
държава-членка на ЕС. Настоящият въззивен състав не
споделя тези доводи.
Относно предявените искове за родителска
отговорност по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламента, в случаите, когато е
предявен иск за развод, установеното правило за наличие на връзка между
обичайното местопребиваване на детето и държавата-членка, където ще се
разглежда спора, не намира приоритет. Прието е, че в този случай компетентният
съд отново се определя по правилата на чл. 3 от Регламента по „силата на
привличането“, тъй като искът за развод обуславя решаването на спора за
родителската отговорност /съгласно чл. 12, т. 1, б. „А“ от Регламента – „Пророгация на компетентност“/.
При тези данни, неправилен е изводът на
районния съд, че по исковете за упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето, българският съд не е компетентен да се
произнесе по силата на Регламента.
Гореизложеното налага постановения
съдебен акт да бъде отменен като неправилен, а делото да се върне на районния
съд за разглеждане и произнасяне по предявените искове.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно Определение от дата
11.06.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, III-ти брачен състав, постановено по
гр.д. № 11974/2019 г., В ЧАСТТА, с която е прекратено частично производството
по делото относно исковете за упражняване на родителските права, режима на
лични отношения, издръжката на малолетното дете К. П., с ЕГН ********** и
ползването на семейното жилище, като
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.
Пловдив, III-ти
брачен състав, за продължаване на съдопроизводствените
действия по подадената от М.Н. П., с ЕГН **********, искова молба, против
М.Й.М., с ЕГН **********, относно исковете за упражняване на родителските
права, режима на лични отношения, издръжката на малолетното дете К. П., с ЕГН
********** и ползването на семейното жилище.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: