№ 37905
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20251110109290 по описа за 2025 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в полза на А.К.П.З. АД с ЕИК: ***, срещу С. Г. С. с ЕГН: **********, за суми
представляващи възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство и
такси за извънсъдебно събиране на вземането. Претендират се сторени съдебни разноски.
Заявлението отговаря на предвидените в закона изисквания и се явява процесуално
допустимо. С оглед на изложените твърдения в заявлението и приложените към него
доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради
следните съображенията:
Изложени са твърдения за сключен Договор за паричен заем от 30.08.2022 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника. Длъжникът и „Ф.Б.“ ЕООД са сключили Договор
за предоставяне на гаранция от 30.08.2022 г. с уговорено възнаграждение в размер от 446,10
лв. Вземането е било изплатено от поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, който се е суброгирал в правата
на удовлетворения кредитор. С договор за цесия същото е било прехвърлено на заявителя
„***“ ЕООД.
Претендира се възнаграждение по гаранционна сделка- поръчителство по кредита,
сключена между кредитополучателя и поръчителя, срещу възнаграждение от 446,10 лв.,
платимо разсрочено на вноски на падежа на погасителните вноски по договора за заем.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция е нищожен
поради заобикаляне на закона.
В чл. 4 от Договор за паричен заем от 30.08.2022 г. е предвидено, че заемателят
обезпечава задължението чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция с
одобрено от заемодателят дружество-гарант/поръчител. Като съобрази другите възможни
обезпечения, уредени в раздел чл. 4 и срока за предоставянето им, съдът намира, че за
кредитополучателя остава като единствена реална опция, тази по чл. 4, т. 3 от Договора.
Изискванията за представянето на такъв вид обезпечение след сключване на договора
1
дефакто задължава лицето да сключи договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с
дъщерно на заемодателя дружество, видно от справка в ТР, което осъществява
застрахователна по характера си дейност без да притежава лицензия. Това размества
финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя. Кредиторът, тъй като
предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери предварително имущественото
състояние на длъжника си, или да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита,
като го добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго
плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на
имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид „допълнителни
услуги“, които още повече не са били отчетени при определяне ГПР. Освен това
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на погасителни вноски,
съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора за кредит погасителен
план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита договорна лихва в
полза на свързано с кредитодателя лице. Поради тези съображения същата е трябвало да
бъде включена в калкулациите на ГПР.
От горното е видно, че чрез сключване на Договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство се прави опит да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, която има императивен характер. Последица от това е нищожност на договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1,
предл. 2ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство подлежи на самостоятелна проверка в заповедното производство, въпреки че
сам по себе си не съдържа неравноправни клаузи. Разгледан, обаче, в съвкупност с договора
за кредит същият налага условия, които биха били във вреда на потребителя и които не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните. По тази причина съдът смята, че за възнаграждението
по този договор не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК, тъй като е предполагаемо нищожен.
Относно претендираното вземане за такси за извънсъдебно събиране на вземането
следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа в
договора за потребителски кредит. Липсват данни за ясно уточнение на съдържанието на
таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във формуляр, съдържащ дължимата
преддоговорна информация, и в самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с
императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това
задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително установен
размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в
тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в
нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено в тези му части.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
2
в частта за разноските над сумите както следва: сумата 21,03 лв., държавна такса и сумата
32,29 лв., юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх.
№ 64/07.01.2025г., подадено от А.К.П.З. АД с ЕИК: ***, срещу С. Г. С. с ЕГН: **********,
за следните суми: сумата от 446,10 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция от 30.08.2022 г., както и сумата от 60 лв., представляваща такси
за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта за разноските над сумата 21,03 лв.,
държавна такса и сумата 32,29 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3