РЕШЕНИЕ

 

Номер      2230                      Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                          VІІІ граждански състав

На 06.07                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 09.06.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 2221  по описа за   2019     година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът И.Н.К. от с. И. В., моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 5 748, 20 лева – главница, дължима по сключен на ***г. между „Обединена Българска Банка“ АД и П.А.Л.като К. и ищецът като п. Договор за предоставяне на потребителски кредит; сумата 493, 11 лева – договорна лихва за периода * г.; сумата 2, 36 лева, представляваща наказателна лихва за периода * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от * г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер общо на 517, 64 лева, включващи 124, 87 лева ДТ и 392, 77 лева – а. възнаграждение, които суми П.А.Л., като к., и ищецът като п., е било разпоредено да заплатят на праводателя на ответника („Обединена Българска Банка“ АД) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – * гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му а. възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнатраждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства от ответника се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – * гр. състав, е било разпоредено лицето П.А.Л.като к. и ищецът като п. да заплатят на праводателя на ответника („Обединена Българска Банка“ АД) сумата 5 748, 20 лева – главница, дължима по сключен на ***г. между „Обединена Българска Банка“ АД и П.А.Л.като к. и ищецът като п. Договор за предоставяне на потребителски кредит; сумата 493, 11 лева – договорна лихва за периода * г.; сумата 2, 36 лева, представляваща наказателна лихва за периода * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от * г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер общо на 517, 64 лева, включващи 124, 87 лева ДТ и 392, 77 лева – а. възнаграждение, за които суми въз основа на Заповедта е бил издаден изпълнителен лист на * г. – въз основа на която Заповед и изп. лист на * г. е било образувано изп. дело ***по описа на ***(като междувременно с Договорза прехвърляне на вземания от * г. Кредиторът „Обединена Българска Банка“ АД е прехвърлил вземанията си на ответника и той е бил конституиран като взискател по посоченото изпълнително дело).

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – и особено тези, съдържащи се в изпратеното от ***копие от негово изп. дело № *, нито към датата на подаване на Заявлението срещу двамата длъжници за издаване на Заповед по чл.417 от ГПК в съда, нито към момента на образуване на изпълнителното дело, е бил изтекъл погасителен давностен срок по отношение на вземанията на „Обединена Българска Банка“ АД (респективно – на ответника след прехвърляне на вземанията) срещу двамата длъжници, нито такъв давностен срок е изтекъл към настоящия момент, доколкото след образуване на изпълнителното дело по него са били извършвани множество изпълнителни действия по отношение на длъжниците, всяко от които е спирало или прекъсвало давността.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на И.К. за погасяване по давност на вземанията на ответника (респективно – неговият праводател) по Заповедта по отношение на ищеца, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.К., ЕГН **********, от с. И. ***, със съдебен адрес:***, * Е.И., против “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район «Витоша», кв. «Малинова долина», ул. “Рачо Петков - Казанджията” № 4-6 – Сграда Матрикс Тауър, ет.6, представлявано от У.  Р. И. М. – Т., обективно съединени искове с правно основания чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 5 748, 20 лева – главница, дължима по сключен на ***г. между „Обединена Българска Банка“ АД и П.А.Л.като к. и ищецът като п. Договор за предоставяне на потребителски кредит; сумата 493, 11 лева – договорна лихва за периода * г.; сумата 2, 36 лева, представляваща наказателна лихва за периода * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от * г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер общо на 517, 64 лева, включващи 124, 87 лева ДТ и 392, 77 лева – а. възнаграждение, които суми П.А.Л., като к., и ищецът като п., е било разпоредено да заплатят на праводателя на ответника („Обединена Българска Банка“ АД) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № **г., издадена по ч. гр. дело № **г. по описа на ПРС – * гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И.Н.К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕОС Матритс“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ю. възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.