РЕШЕНИЕ
№ 2268
гр. Варна, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110101229 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „В. И. К.“
ООД, ЕИК * срещу В. П. Г., ЕГН **********, с която са предявени при условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване следните искове:
I. Конститутивен иск с правна квалификация по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за постановяване
на съдебно решение, с което да се развали сключения между В. П. Г. и „В. И. К." ООД,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във влязло в сила Решение №
1053 от 13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 15438/2021 г. по описа на РС-Варна, 11 състав,
съгласно който съдът обявява за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 03.12.2019 г., по силата на който В. П. Г., като продавач, се е
задължила да продаде на „В. И. К." ООД, като купувач, собствения си недвижим имот, а
именно: 1/2 /една втора/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор
№ * по КК и КР на гр. В., община В., област В., одобрен със Заповед № РД-18-92 от
14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземленият имот: *, целият с площ от 334 кв. м., с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 м., с номер по предходен план: имот № *, при съседни самостоятелни
обекти със следните идентификатори № *, *, * и *;
II. Осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД вр. чл.
189, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД за постановяване на съдебно решение, с което да се осъди В. П. Г.
да заплати на „В. И. К." ООД, сумата в размер на 8 000.00 лева, представляваща
действително платената цена на имота, по разваления договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в обективиран във влязло в сила Решение № 1053 от
13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 15438/2021 г. по описа на РС-Варна, 11 състав, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата в размер на 664.50 лева, представляваща направените
при продажбата разноски и разноските при съдебното отстранение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата;
III. Осъдителен иск с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за постановяване
на съдебно решение, с което да се осъди В. П. Г. да заплати на „В. И. К." ООД сумата в
1
размер на 8 000.00 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 11 от сключения
между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
03.12.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и ответника е учредено
облигационно правоотношение въз основа на сключения със съдебна санкция по реда на чл.
19, ал. 3 от ЗЗД договор за покупко-продажба на гореописаната недвижима вещ срещу
продажна цена от 8 000.00 лева. Сочи се, че в качеството си купувач е заплатил продажната
цена в размер от 8 000.00 лева, договорена още с предварителния договор за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2019 г. Излага в
исковата молба доводи, за това че ответникът не е изпълнил своето насрещно договорно
непарично задължение да прехвърли собствеността върху недвижимата вещ – предмет на
разпоредителната сделка, поради което обективира искане за разваляне на договора за
покупко-продажба, обявен за окончателен от съда по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и за
осъждане на последния да му заплати сумата в общ размер от 16 664.50 лева, от които: 8
000.00 лева, представляваща престираната на отпаднало основание продажна цена; 8 000.00
лева - договорена неустойка при неточно изпълнение на непаричното задължение и 664.50
лева – разноските сторени от ищеца по повод сключването на разпоредителната сделка,
обективирана в съдебния акт по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
В хода на откритото съдебно заседание ишецът, редовно призован, процесуално се
представлява от адв. Г. В., чрез която поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени.
Ответницата, редовно призована за о.с.з., не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За да бъде уважен предявеният конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, в тежест
на ищеца-приобретател е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване
учредената между страните облигационна връзка по силата на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу съотвтената продажна цена, който е обявен за окончателен със
съдебна санкция по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а в тежест на ответника-праводател е да докаже
точното изпълнение на непаричното задължение да прехвърли собствеността върху
продадената недвижима вещ.
По делото по несъмнен начин се установи, че страните в производството са и страни
по предварителен договор за покупко-рподажба на недивижм имот от 03.12.2019 г., с който
страните са поели задъжението да сключат окончателен договор, по чиято сила ответницата
да прехвърли правото на собственост върху ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *,
с номер по предходен план № *, находящ се в *, целият с площ от 334 кв. м., срещу
насрещното задължение на ищеца да заплати продажна цена от 8 000.00 лева.
Предварителният договор е обявен за окончателен със съдебна санкция по реда на чл.
19, ал. 3 от ЗЗД по силата на съдебно решение № 1053 от 13.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 15438 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 11-ти съдебен състав. Конститутивното
действие на решението е считано от 11.05.2022 г. – датата, на която съдебният акт е влязъл в
законна сила.
От представеното решение № 3936 от 04.12.2023 г., постановено по гр. д. № 10451 по
описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 18-ти съдебен състав, се констатира, че ищецът, който е
бил обявен за купувач на ½ ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № *, е завел
дело за делба на имота на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, като искът му е отхвърлен с мотив,
че праводателят му, а именно ответницата по делото, не е била титуляр на прехвърлените
ид. части от имота.
За установяване на този правнорелевантен юридически факт, доколкото касае
изправността на ответницата В. П. Г. по продажбеното правоотношение, е ангажирано по
настоящото дело експертно заключение чрез назначената СТЕ. От изслушаната СТЕ се
констатира, че процесният поземлен имот с идентификатор № * не е идентичен с имота,
2
признат за възстановяване с решение № 511/01.06.1998 г. на ПК-гр. В. на ответницата В. П.
Г., като наследник на П. И. Г.. В полза на същата бил признат за възстановяване правото на
собственост върху имот № 10417 /1,611 дка/ по КП/1956 г., който бил ситуиран в северната
част на обследвата от вещото лице зона, но не в нейната южна част, където именно бил
разположен процесния имот с площ от 334 кв. м. по ПНИ.
Т.е. крайният извод на съда е, че ответницата е неизправна страна по продажбеното
правоотношение, доколкото не е изпълнила непаричното си задължение да прехвърли
правото на собственост върху ½ ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № *,
което обуславя основателността на иска за разваляне на договора за покупко-продажба,
обявен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за окончателен.
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск за присъждане на главното вземане
по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД в тежест на ищеца е да
да установи в условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на извъндоговрния източник на
облигационно правоотношение: 1./ наличието на валидно сключен договор за покупко-
продажба с ответника; 2./ получаването на процесната сума от същия в изпълнение на
договора; 3./ надлежно упражненото право на разваляне на договора за покупко-продажба. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да установи
своите правоизключващи възражения, в това число основанието за получаване, респективно
задържане на претендираната сума.
Първият юридически факт се констатира от коментирания по-горе съдебн акт, с който
предварителният договор за покупко-продажба на процесните ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № * е обявен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за окончателен. Вторият
юридически факт се констатира от съдържанието на предварителния договор за покупко-
продажба от 03.12.2019 г. Същият в частта, в която ответницата изрично е заявила, че е
получила продажната цена в размер от 8 000.00 лева представлява разписка и като частен
свидетелстващ документ, материализиращ неизгодни за издаделя му факти се ползва освен с
формална и с материална доказателствена сила. Третият юридически факт се констатира от
експертното заключение, от което се установи по категоричен начин, че непаричното
вземане на купувача е останало неудовлетворено, доколкото ответницата не е била титуляр
на прехвърлените ½ ид. ч. от поземления имот. Т.е. в патримониума на ищеца е породено
потестативното право да иска разваляне на продажбеното правоотношение поради неточно
изпълнение на задължението на ответницата-продавач, което е и сторено с иска по чл. 87, ал.
3 от ЗЗД.
Крайният извод на съда е за уважаване и на обективно кумулативно съединения иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, доколкото основанието за престирането на сумата в
размер от 8 000.00 лева е отпаднало с обратна сила по арг. от чл. 88, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията за присъждане в полза на ищеца и разноските сторени във връзка с
прехвърлителната сделка и съдебното отстранение по арг. от чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД
следва да се отвхърли, доколкото остава недоказана. Не са ангажирани по делото
доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че ищецът е сторил общо 664.50
лева разноски по повод сделката и евикцията.
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск за присъждане на акцесорното
вземане по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в размер на 8 000.00 лева в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират в облигационни
отношения по силата посочения в исковата молба договор, на който се основава
претенцията; обстоятелството, че се явява изправна страна по същия, т.е. че е изпълнил
поетите с него задължения, наличието на акцесорно съглашение в договора, според което
при неизпълнение на едно или повече задължения по договора, неизправната страна дължи
заплащането на посочената в исковата молба неустойка в претендирания размер. В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното
от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже своите
възражения.
Тази претенция също е неоснователна, доколкото юридическият факт, от който се
твърди, че произтича вземането, е чл. 11 от предварителния договор за покупко-продажна от
3
03.12.2019 г. Тълкувайки текста на цитираната клауза по арг. от чл. 20 от ЗЗД, настоящият
съдебен състав стига до извода, че вземането за неустойка се поражда в патримониума на
ищеца-купувач по предварителния договор, в случай че ответницата-обещател не изпълни
задълженията си по самия организационен договор по чл. 19 ЗЗД. Т.е. ищецът би имал
вземане за неустойка по чл. 11 от предварителния договор само ако искът му по чл. 19, ал. 3
от ЗЗД е отхвърлен. С обявяване на договора от 03.12.2019 г. за окончателен, възможността
за позоваване на нейната клауза впоследствие, предвиждаща неустойка, е отпаднала.
Законодателят е предвидил механизъм за охраняване интересите на купувача по
предварителния договор, в хипотезата на предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като в
правомощията на съда, разгледащ иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е да провери, вкл. служебно,
по арг. от специалната процесуално правна норма, обективирана в разпоредбата на чл. 363
от ГПК, дали продавачът-обещател е титуляр на обещаното с предварителния договор
материално вещно право на собственост върху недвижимата вещ. Това в производството по
гр. д. № 15438/2021 г. на РС-Варна не е сторено, поради което ищецът има призната и
гарантирана от закона възможност, ако е претърпял вреди от неточното изпълнение на
задълженията на обещателя по предварителния договор, да търси обезщетение по общия
ред, но не и по реда на чл. 92 от ЗЗД, позовавайки се на предварителния договор, обявен за
окончателен от съда в производството по чл. 362 и следв. от ГПК вр. чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК възлиза на
2 432.00 лева.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, сключения между В. П. Г., ЕГН ********** и „В. И. К.“ ООД, ЕИК *,
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран във влязло в сила на
11.05.2022 г. Решение № 1053 от 13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 15438/2021 г. по
описа на РС-Варна, ГО, 11-ти съдебен състав, съгласно което съдът обявява за окончателен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.12.2019 г.,
по силата на който В. П. Г., като продавач, се е задължила да продаде на „В. И. К." ООД, като
купувач, собствения си недвижим имот, а именно: ½ /една втора/ идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор № * по КК и КР на гр. В., община В.,
област В., одобрен със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземленият имот: *, целият с площ от 334 кв. м., с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен
план: имот № *, при съседни самостоятелни обекти със следните идентификатори № *, *, *
и *, по предявен от „В. И. К.“ ООД, ЕИК * срещу В. П. Г., ЕГН **********, конститутивен
иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, В. П. Г., ЕГН **********
да заплати в полза на „В. И. К.“ ООД, ЕИК * сумата в размер на 8 000.00 лева,
представляваща действително платената цена на имота, по разваления договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в обективиран във влязло в сила Решение № 1053
от 13.04.2022 г., постановено по гр. д. № 15438/2021 г. по описа на РС-Варна, 11 състав,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното
заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата в размер на 664.50
лева, представляваща направените при продажбата разноски и разноските при съдебното
отстранение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. И. К.“ ООД, ЕИК * срещу В. П. Г., ЕГН **********
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за постановяване на съдебно
решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 8 000.00 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 11 от сключения
между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
4
03.12.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. П. Г., ЕГН ********** да заплати в
полза на „В. И. К.“ ООД, ЕИК * сумата в общ размер от 2 432.00 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5