РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Перник, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500403 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: П.А. – Кмет на Община Радомир
с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
ПРОТИВ: Решение № 33 от 09.03.2022 г., постановено по
гр. дело № 658 /2021 г. по описа на Районен съд – Радомир,
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалните и процесуални норми на
закона, като се моли да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което спорът да
бъде решен по същество.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд е
приел в противоречие със събраните по делото доказателства, че кучетата, осъществили
нападението над пострадалото лице – С. О. М., били безстопанствени и за тях следвало да
отговаря Община Радомир. Първоинстанционният съд необосновано приел, че процесните
кучета са бездомни, респективно, че увреждането е в следствие ухапване на бездомни
кучета. Съдът не е съобразил, че Община Радомир е предприела възможното съгласно
финансовите и организационни ресурси, с които разполага и е изпълнила законовите си
задължения. Възразява се, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на
предявения иск и съответно е указал и разпределил неправилно доказателственатата тежест
между страните.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
1
е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена жалбата, тъй
като първоинстанционното решение се явявало законосъобразно, обосновано и мотивирано.
В съдебно заседание Община Радомир, чрез юрисконсулт Г., моли решението на
първоинстанционния съд, да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за
неимуществени вреди, претендирани от ищцата. Претендира присъждане на сторените
разноски съгласно представения списък на по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата С. М., чрез процесуалния си представител адв.Б. с писмена молба
депозирана преди датата на съдебното заседание моли делото да се гледа в тяхно отсъствие,
както и изразява становище, че подържа така депозирания отговор на въззивната жалба и
моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение по подробно изложени
съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хононар на страната-
жалбоподател.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 33 от 09.03.2022 г., постановено по гр. дело № 658/2021 г.по описа на
Районен съд гр. Радомир, първоинстанционния съд е осъдил Община Радомир, ЕИК
*********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да заплати на С. О. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Б. Б., на основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 5
000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от
безстопанствено куче на ***, в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, смятано
от датата на увреждането-*** г. до окончателното й изплащане.
Ищецът С. О. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Б. Б. по производството е
депозирала искова молба пред Районен съд – гр.Радомир, с която е поискал да бъде осъдена
Община Радомир да му заплати сумата от 5 000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в
резултат от ухапване от безстопанствени кучета на *** в гр.***, в едно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – *** до окончателното й изплащане, с
твърдението, че на ***, към 5.40 часа, ищцата тръгнала на работа. Вървейки към гарата на
гр.*** и стъпвайки на тротоара, внезапно била нападната от две кучета, с различна
големина, черни на цвят. Втурвайки се към нея с лай, двете кучета я нападнали, като едното
я захапало за външно- задната повърхност на дясната подбедрица и средната трета. Ищцата
се уплашила, започнала да плаче и да вика за помощ. Дошли шофьора на служебния автобус
и един работник, които прогонили кучетата и я закарали с автобуса до ЦСМП- ***., където й
била оказана първа помощ, като й била поставена инжекция против тетенус. Била насочена
към личния лекар, който след преглед й изписал успокоителни, поради изживения стрес.
Било издадено направление и ищцата отишла при хирург- д-р Ц.Г.. Същият й направил
превръзки, като през два дни ходела за смяна. На ***отишла в съдебна медицина гр.***,
където я прегледали и й издали съдебно удостоверение. Личният лекар дал 10 дни болничен
отпуск.
В момента на злополуката и в първите дни на лечението ищцата изпитвала адски
силни и нетърпими болки в резултат на злополуката, което й създавало неудобства и
трудности от различно естество в личния живот, чувствала се некомфортно и имала
постоянни болки и уплах. По време на лечението и възстановителния период ищцата
търпяла допълнителни болки и страдания както и допълнителни неудобства, свързани с
манипулациите по лечението и процеса на възстановяване. В резултат на злополуката
ищцата претърпяла неимуществени вреди изразяващи се болки и страдания, неудобства и
уплаха непосредствено след инцидента и през възстановителния период.
2
От свидетелките показания на разпитания по делото Свидетел Г.Г., колега на ищцата,
случаят бил на *** при магазин „***“, пред паркинга, от където сутрин ги взима служебен
автобус за фирма „***“, гр.***. той разговарял със шофьора, докато ищцата идвала към тях.
Изскочили 4 кучета- две черни и две кафяви. Най- голямото куче я захапало първо. Двамата
с шофьора на автобуса изскочили, но през това време ищцата била ухапана от още едно от
едно кучетата по левия крак, на прасеца отзад. Имало много кръв, защото от първата
захапка била заседнала кръв.
Отишли до болницата, Бърза помощ, където била оказана първа помощ. Докато отидат с
автобуса, изтекла много кръв, защото имало засегната някаква вена. След като била оказана
първа помощ, била насочена към хирург. Ищцата била закарана вкъщи. Децата й трябвало
да я откарат. Била шита. Един месец и половина изкарала в болничен отпуск, пиела
болкоуспокояващи. Свидетелят я е вземал от тях и я водел до автобуса. М. претърпяла много
болки и страдания. Когато свидетелят й казал, че напуска тази работа, децата й купили куче-
гон. Свидетелят знае за още една жена, която също била ухапана, и която дошла след тях. Не
е виждал преди това тези кучета. Същите били маркирани, с червена марка на лявото ухо.
Видно от заключението на приложената по делото съдебно медицинска психиатрична
експертиза на вещото лице д-р Р.К., което и настоящия въззивен съдът възприема, като
достоверно и обективно се установява, че ищцата С. О. М. към настоящия момент страда от
„***“, като около два месеца след преживяната психотравма е страдала от „***“, които
психични заболявания са в пряка връзка с преживения инцидент - предмет на
производството. Психично заболяване „***“ при ищцата, се изразявало в тревожност,
емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във
времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването било свързано, с
признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
Видно от заключението на приложената по делото съдебно медицинка експертиза на
вещото лице д-р К.Ч., която настоящият въззивен съд възприема като достоверна и
обективно дадена се установяват две разкъсно- контузни рани в областта на дясна
подбедрица; три охлузни наранявания по дясна подбедрица; кръвонасядане по дясна
подбедрица.
В медицинската документация от 14 и 21.07.2021г. са налице данни за това, че
нараняванията са били обработени чрез първична хирургична обработка /ПХО/ и е била
поставена противотетанична ваксина. Описаните увреждания в областта на дясна
подбедрица е възможно да са получени в резултат от ухапване от куче - от действието на
островърхи предмети каквито представляват кучешки зъби и отговарят да са получени по
начин и време както се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на десен долен
крайник, в този си вид, степен и с тези характеристики са осъществили критериите на
медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота като
нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около две-
три седмици. В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и
страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите
часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
3
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Радомир, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото
на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Радомирският районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Правилно районния съдът е приел, че общината следва да отговоря за вредите
причинени от бездомни кучета, и че тази отговорност се реализира по общия исков ред на
граждански процес, но неправилно е квалифицирал спорното право под нормата на чл. 50
ЗЗД. Когато съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото
факти решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а иска следва да се уважи
въз основа на правната норма приложима към предмета на делото. Общината следва да
отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано бездействие на нейните органи във връзка
със задължението за изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места. /В
този смисъл Решение №279/28.09.2011 по дело №1533/2010 на ВКС, ГК, III г.о./
Пасивно отговорна страна е съответната Община на територията, на която е
извършено деянието. Отговорността на общината следва от възложени със закон задължения
(Закон за защита на животните в сила от 31.01.2008 г. Обн. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г.,
изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.92 от 22 Ноември 2011г., изм. ДВ. бр.53
от 27 Юни 2014г., изм. и доп.
ДВ. бр.34 от 3 Май 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г. Глава пета.
„Безстопанствени животни”) по организиране настаняването на скитащите кучета в
изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината, която дейност не е
административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически
действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и
служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определи за целта места,
отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание
извършено от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.
Иска с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочи гаранционно - обезпечителна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Това е
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.
2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
гаранционно - обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по
повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: деяние -
действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на
имуществената и/или неимуществената сфера на увредения, чрез накърняване на неговия
телесен интегритет и/или претърпяване на емоционално-психически болки и страдания;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени и/или неимуществени вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената
в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило
4
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Пред въззивният съд не се представиха други доказателства, а от събраните пред
първоинстанционния съд такива, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка настоящия
състав достига до единствения и обоснован логичен извод, че на ***, към 5.40 часа сутринта
ищцата С. О. М., била нападаната от кучета, първоначално едно, в последствие от още две,
при което се уплашила и започнала да вика за помощ, на който зов се притекли двама
шофьори на автобуси, които изгонили кучетата, в следствие на което е преживяла „***“ за
период от 2 месеца изразявало в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и
апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях,
като преживяването било свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и
пресъхване на устата.
От представените по делото писмени доказателства и заключението съдебно –
психиатрична експертиза, която съдът кредитира изцяло, като обосновано и компетентно
изготвено и основава фактическите си изводи за претърпените от ищцата психически
увреждания, се установява по безспорен начин, че ищцата С. М. към момента на изготвяне
на експертизата е страдала от „***“, като около два месеца след преживяната психотравма е
страдала и от „***“, които психични заболявания са в пряка връзка с преживения инцидент -
предмет на производството. Психично заболяване „***“ при ищцата, се изразявало в
тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и
устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването било
свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване на устата. Поради
което се явява основателно възражението във въззивната жалба, че не са налице
доказателства за „ухапване от куче“, но е неоснователно възражението във въззивната
жалба, че липсвали доказателства ищцата да увредена на посочената от нея дата от
„нападение на кучета“.
Настоящия въззивен състав, счита възражението на ответника – жалбоподател в
настоящото производство, че не е доказана причинно – следствената връзка между
поведението на кучетата и настъпването на травмата на ищцата за необоснован от гледна
точка на доказателствата по делото и опитните правила. По делото макар да не се
установява ищцата да е „ухапана от куче“, каквото е твърдението е исковата молба, т. е. не е
осъществен пряк физически контакт, настоящия съдебен състав прие за безспорно
установено, че на посочената в исковата молба дата и час първоначално ищцата била
нападаната от кучета, първоначално едно, в последствие от още едно, при което се
уплашила и започнала да вика за помощ, на който зов се притекли шофьори на автобуси,
които изгонили кучетата. Това тяхно поведение и е било външен израз на агресия и
враждебност. Поради което е логично и житейски обоснована уплахата на ищцата. Тези
фактически обстоятелства сочат на пряка причинна връзка между поведението на кучетата и
увреждането на ищцата. Липсата на директен физически контакт между животното и човека
не е показател за липса на причинност между двете действия. Фактически обосновано и
житейска логично е извода, че инцидентът „нападение от кучета“ е предизвикал страх за
живота и здравето на ищцата. / в този смисъл Решение № 851 от 29.12.2010 г. по гр. д. №
502/2010 г. на IV г.о. на ВКС/.
Спора по делото се съсредоточава и върху обстоятелството дали кучетата, които са
нападнали ищцата, са безстопанствени, респ. дали общината, чрез своите поделения и
служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху
бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за овладяване на
популацията на бездомните кучета на територията на общината – за да бъдат
предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
Доказаха се факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнозначимите факти, предвидени в хипотезата на приложимата
правна норма. За да се постигне пълно (несъмнено) доказване чрез косвени доказателствени
средства, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,
наистина се е осъществил (в този смисъл решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело №
4578/2015 г., на ВКС IV ГО, решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на
ВКС, ІV ГО, и други).
5
Водим от изложените съображения настоящия съдебен състав, след като разгледа в
тяхната съвкупност и взаимовръзка събраните по делото доказателства, с достатъчна степен
на сигурност прие, че ищцата С. О. М. е нападната от безстопанствени кучета, върху което
общината, чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да упражнява надзор,
поради което и възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват изцяло
неоснователни. Установените по безпротиворечив начин релевантни факти за общественото
място на увреждането и глутницата от кучета, намиращо се на него, възприета от св. Г.Г.,
преди увреждане, по време на увреждането и след увреждането на ищцата, преценени
заедно със заключение на съдебно-психиатричната и медицинска експертиза , и липсата
дори и на индиции, че кучетата са били със стопанин, водят до логичния извод, че
нападението на ищцата е осъществено от безстопанствени кучета.
В Закона за закрила на животните са предвидени редица задължения на общинските
органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на
закона е подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за
живота и здравето на хората. С оглед на това законът предписва, че общинските власти са
длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти – чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно основната мярка за надзор
е именно настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал. 3 от
ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са
възложени на общините чрез техния изпълнителен орган – кмета.
По делото не са представени доказателства от страна на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство във връзка с изпълнение на законово вменените му
задължения под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти. Следователно по делото е доказано виновното неизпълнение
на нормативно установеното задължение от Община Радомир чрез своите служби и
изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради
което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ възникването на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община Радомир за
противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49
от ЗЗД.
Съобразно т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС и трайната практика
на ВКС, на обезщетяване подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Касателно настоящия случай ответника Община Радомир, не е изпълнил нормативно
установеното си задължение, чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани
от агресивни бездомни кучета, затова поведението ответника Община Радомир осъществява
деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно действие или бездействие, вреда/
имуществена и/или неимуществена / причинна връзка между поведението и вредата, както и
вина, която се предполага до доказване на противното, вследствие на което ищцата С. М. е
била нападаната от кучета, първоначално едно, в последствие от още едно, при което се
уплашила и започнала да вика за помощ, на който зов се притекли автобусни шофьори,
които изгонили кучетата, в следствие на което е преживяла „***“ за период от 2 месеца
изразявало в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно
изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като
преживяването било свързано, с признаци на паника – треперене, изпотяване и пресъхване
на устата, както и, че до настоящия момент се страхува „панически“ от всякакъв род срещи с
улични кучета. Оздравителния процес при пострадалата продължава и към настоящия
6
момент, в който страдала от ***.
В този смисъл въззивният съд намира, че процесната травма е налична, получена е в
резултат на нападение от безстопанствени кучета, като възстановяването от травмата
продължава. Съдът като съобрази все пак продължителния период от време през който
ищцата е изпитвала болки и страдания от тази травма факта, че и към настоящия момент
страда от психично заболяване, по справедливост намира, че размера на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от това увреждане е от 5000.00 лв., тъй като с
проявеното от ответната страна бездействие и неизпълнение на нормативно установеното
задължение от Община Радомир чрез своите служби и изпълнители на работата да осигурява
безпрепятствено придвижване на хора по обществените места на общината, незаплашвани
от агресивни бездомни кучета, поради което е установен по делото и
фактическият състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника Община Радомир за противоправното бездействие на нейни
служби и изпълнители на работата съгласно чл. 49 от ЗЗД. е налице настъпило увреждане на
ищцата. Този размер въззивният съд отчита като справедлив и достатъчен да овъзмезди
конкретните претърпени болки и страдания от психическото заболяване.
В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че клиничната картина на
оздравителния процес продължава и към настоящия момент, вече с по–нисък интензитет
зависещ и от индивидуалните способности на психиката на й за възстановяване с тенденция
за постепенно подобряване.
Освен изложеното следва да се отбележи и това, че така определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 5000.00 лв. съотнесено към размера на
минималната работна заплата към датата на увреждането *** е и социално справедливо,
отразява икономическото състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид
търпени неимуществени болки и страдания за този вид увреждания при отчитане възрастта
на пострадалата, нейната трудова заетост и здравословно състояние.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява неоснователна,
поради което първоинстанционното решението в обжалваната му част, следва да бъде
потвърдено, а иска следва да се уважи въз основа на правната норма приложима към
предмета на делото и бъде присъдено претендираното обезщетение от непозволено
увреждане в справедлив размер от 5000.00 лв., съобразно изложените мотиви от настоящата
инстанция.
По разноските
С оглед резултата от обжалването , на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
В хода на първоинстанционното производство ищцата е претендирала и доказала
направени разноски в общ размер на 1000.00 лв./хиляда лева/, от която сумата е заплатена
държавна такса в размер на 200.00 лева; сумата 200.00лв. внесен депозит за съдебно –
медицинска експертиза и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.
(видно от договора за правна защита от 22.07.2021.).
Въззиваемата С. М. не претендира и разноски в настоящето производство.
С оглед цената на иска въззивното решение неподлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33 от 09.03.2022 г., постановено по гр. дело № 658
7
/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир, с която са уважени предявените искове по чл.
50 от Закона за задълженията и договорите, като е осъдена Община Радомир, ЕИК
*********, с адрес: гр.Радомир, пл.“Свобода“ № 20, да заплати на С. О. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Б. Б., на основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 5
000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди, страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствени кучета на ***, в
гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането – ***
до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1000 лв./хиляда лева/, представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8