№ 162
гр. Габрово, 09.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Васил В. Ставрев Наказателно дело
частен характер № 20214210200682 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ М. П. М. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява
лично и с договорен повереник адвокат Р.Б. от АК-Габрово, с надлежно пълномощно.
ПОДСЪДИМИЯТ К. М. К. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не
се явява. Представлява се от своя договорен защитник адвокат В.П. от АК-Габрово, с
надлежно пълномощно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ст. Р. Р. - редовно призован, се явява лично.
Становища по даване ход на делото:
АДВОКАТ Б. – Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ П. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ запитва страните водят ли посочените в предишно съдебно заседание
свидетели:
АДВОКАТ Б. – Водим свидетелката В.Х.М..
АДВОКАТ П. – Водим Х.К.М..
1
СЪДЪТ намира, че следва посочените лица да бъдат допуснати и разпитани в
качеството на свидетели поради безспорния принос на техните показания за разкриване на
обективната истина. Водим от горното,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството им на свидетели В.Х.М. и Х.К.М..
Снема самоличността на явилите се лица както следва:
В.Х.М. – 67 години, българска гражданка, неосъждана, съпруга на тъжителя. Желая
да свидетелствам.
Х.К.М. – 73 години, българска гражданка, неосъждана, майка на подсъдимия. Желая
да свидетелствам.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК и същите обещават да
говорят истината.
Свидетелката М. изведена от съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпита на свидетелката М.а.
СВИДЕТЕЛКАТА М.а – Случая започна така: сутринта чухме кученцето изпищя
силно и М. вика "не го дразнете" и аз излязох от стаята пред къщата и започнаха много
силни псувни и викания "ще ви убия, ще ви запаля, ще ви унищожа, ще убия мастията ви", и
аз му викам на М. да се приберем. Викам какво да правим, да звъннем ли на тел.112, той
вика те няма да обърнат внимание и да идем до кмета по-добре. Постояхме малко и М.
излезе и тръгна към кметството с колелото, той много кара колело. След 3-4 минути виждам
как се спуска надолу колата на К., направо летеше и само си казах, че ще го стигне до реката
и ще стане нещо. Върнах се за дреха да си взема вътре и виждам брат му на К. тръгва, по-
слабо караше колата, зави към Драгановци и чувам крясъци. Не чух думите точно. Облякох
се и тръгвам да видя какво става. Вървя надолу и преди моста виждам М. и той вика "уби
ме", вика "нещо ми хърка" и аз му викам какво ти стана. Имаше нещо по главата, имаше
трева по ръцете и викам да се прибираме. Той вика "не ми стига въздуха". Звъннах на
малкия ми син и той дойде и М. вика "карайте ме" и той го закара в болницата. Звъннах и на
големия ми син и му казах, той дойде и каза "ще пусна жалба в полицията".
Това всичко се развива в с.Новаковци на 24.11.2020г.
Първата случка с кучето стана преди 9:00 часа сутринта. Аз бях вътре в стаят,а
съпруга ми беше отвън.
Чухме кучето изскимтя силно, М. беше отвън. Аз излязох. В съседния двор не ги
видях дали има някой, защото има малък пролук и те бяха зад нашата барака. Тогава не
видях никой от комшиите, но познавам гласа на К.. Викаше на моя съпруг „ще ви убия, ще
2
ви унищожа, ще ви запаля, мъстията ще ви убия, мамка ви да еба в путката", такива приказки
бяха. Други гласове не съм чула освен на К. тогава.
Ние се прибрахме вътре с М. и водихме разговор какво да направим. М. тръгна с
колелото, а сиво-бялата кола тръгна след него бясно, тя е на К.. Не видях кой кара, но видях
до него човек вътре в колата.
Между тръгването на съпруга ми и на колата докато го достигне колко време е
минало, значи моя съпруг тръгна и колата след 3-4 минути след него. В другия двор,
след като тръгна колата, видях зелената кола на брат на К., замина за Драгановци.
Като тръгнах надолу чух крясъци, викове, те идваха от моста някъде. Думи не чух,
само звуци.
М. го видях след като тръгнах нагоре по баира, след моста. Състоянието му какво
беше, той беше с шапка и каза, че нещо му хърка (показва с ръка мястото в дясно около
кръста).
М. ми каза тогава, че го настигнал К. с колата. Каза: "слезе, разменихме си някой
удар, хваща ме и ме хвърли в реката. За момент загубих съзнание, в един момент се
осъзнавам и виждам как държи колелото ми и го хвърли върху мен. Аз добре, че си вдигнах
ръцете, иначе щеше да ме убие сигурно".
М. ми каза, че майка му на К. също била в колата.
М. каза, че е ударил и той К. и К. го ударил и мислел, че ще се прибере и той си
прибрал ръцете, а К. го хвърлил в дерето.
М. вика, че като слязъл К. от колата и той бил до колелото и К. започнал да крещи
"ти ми разруши къщата" и други такива несвързани неща и вика, че почнал да го удря, а той
се предпазил, за да не му счупи очилата и тогава М. го ударил и мислел, че всичко е
свършило, а К. тогава го хвърлил.
М. в болницата стоя 4 дена мисля, като те казаха от спешното, че това е средна
телесна повреда и 10 дни ще стои и после казаха "изписваме го" - 4 дена.
Като се прибра от болницата много го болеше реброто. Повече от месец и повече не
можеше да легне да спи, защото го боли реброто и стоеше на масата прилегнал. Храната му
я слагах до него да взема, защото го боли и главата го зашеметяваше и постепенно започна
по гръб да може да ляга и след месец-два по гръб започна вече да спи. Не можеше нищо да
прави в къщи, много го болеше. Той има операция на белия дроб, има счупени ребра и се
опасявахме да не стане нещо по-лошо.
Ние като си бяхме у дома брат му на К. и негов приятел идваха и изнасяха багажи,
това след инцидента.
П. - големия ми син отиде при К. – брата на К. и го пита къде е брат му, а той вика "аз
нямам вземане с брат си, баща си и майка си" и П. вика "добре, той баща ти отдавна почина"
и това беше. Повече не сме разговаряли.
Същият този ден К. да е ходил при брат си, значи К. на 24.11.20г. товариха камъни за
3
село Априлци, това знам.
АДВОКАТ Б. – Кой е по-краткия път?
СЪДЪТ отклонява въпроса, тъй като няма основание към предмета на доказване.
ТЪЖИТЕЛЯТ – Нямам въпроси към свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА М.а - От моята къща до моста разстоянието е около 250 м., пътят е
асфалт, от нашата къща до главния път е равен, след това е стръмно надолу към моста.
Пътят от нас като се излиза има завойче и надолу се спуска прав път.
М. каза, че като спрял К. с колата, той се облегнал на колата, защото щял да падне,
много близко бил спрял до него, останал е прав М. до колата, но облегнат за колата
моментно.
АДВОКАТ П. – М. падал ли е като се е облегнал на колата?
СВИДЕТЕЛКАТА М.а – Не.
АДВОКАТ П. – М. останал ли е на колелото или е било до него?
СВИДЕТЕЛКАТА М.а – Колелото е било облегнато на парапета на моста и
започнала другата ситуация.
Поводът да си разменят удари не знам, но К. завъди 80 кошера и не почиства мястото
да има полет на пчелите, а имаше тунел над нас и всички пчели идваха у нас. Казвахме му
да си оправи пчелите, казахме на кметицата, тя направи събрание, събра защита на храните,
земеделието и взеха да обясняват, а К. се развика, че било заради него.
Махна ги кошерите полека-полека, след инцидента малко останаха, но и доста
загинаха.
Кучето скимтеше на този ден, то лаеше винаги К.. Той го дразнеше с нещо, не знам.
По други хора не лаеше.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката М.а.
СЪДЪТ пристъпва към разпита на свидетелката М..
СВИДЕТЕЛКАТА М. - Бяхме се уговорили с двамата ми сина К. и К. да идем на с.
Новаковци, където имахме имот, да натоварим камъни, защото имахме стара къща и да
4
прекараме камъните. К. беше първи, прекара колата да е готова за товарене, а ние с К.
дойдохме след него и застанахме зад колата на К.. Аз останах в колата, а те отидоха да
товарят. Беше рано сутринта, защото трябваше да има време да пристигнем, където те имаха
работа с камъните. Аз бях в колата през цялото време и чух кучето, понеже има ограда,
която не виждам, но кучето, което е малко, се качваше отгоре и тича напред-назад и
ожесточено лаеше. Кучето знам, че е на съседите.
По едно време К. дойде, качихме се в колата и тръгнахме първи, защото К. остана да
заключи.
Освен лай от кучето друго не чух в колата.Видях кучето, защото тичаше и лаеше.
След това К. влезе в колата и каза "брат ми ще заключи" и ние тръгнахме. Минахме
покрай едно геранче и слизаме надолу, за да извием и хванем по главния път, спускахме
надолу бавно. То е близо от пътчето надолу геранчето, има едно мостче, преди това завой и
в ниското е мостчето. Спускайки се надолу видях М.-съседа, караше колелото и
приближавайки към него той кривна към нас и К. рязко сви и го избиколи и продължихме
надолу. Спряхме след мостчето и К. каза, че слиза да види какво иска пак М.. Отиде към
него, той беше на 2 метра някъде зад колата и аз погледнах в огледалото за задно виждане и
видях как М. удря К. с едната, а после с другата ръка в лицето. Аз се уплаших и от вратата
тръгнах да слизам и видях М. как падна в крайпътната растителност - храсти, къпини. Аз се
изплаших много, защото какво стана не знаех. В това време виждам, че се изправи М. и каза,
че не трябваше да става така. К. дойде и вика "влизай в колата" и тръгнахме. С К. не
говорихме по пътя след това, аз пих вода и плаках.
Плаках, защото не обичам да виждам такива неща, какво стана, защо стана.
Аз го попитах след като дълго пътувахме и се успокоих. Като приближил К. към М. и
го попитал какво иска, тогава К. искал да разбере защо му сече пътя и какво иска от нас,
защото нещата не бяха както трябва да ни лае куче и други неща. Тогава М. започна да го
удря, К. хваща за ревера М. и се отдръпва назад и тогава М. се олюлява и пада с колелото
между краката.
М. от колелото не е слизал, беше си на него.
Като е паднал беше пред очите ми като излязох от колата.
След този случай не съм говорила с М..
М. каза „не трябваше да става така”, това беше след като падна и се изправи прав.
Нищо му нямаше по лицето, той гледаше към К., но той нищо не му каза, вика на мен
"влизай тръгваме", защото аз се разплаках.
Друго по случая не помня.
От размяната на ударите в огледалото видях като тръгна К. към М. назад да го пита
какво иска и аз се надигнах да гледам в огледалото и видях как М. го удря, К. нещо му каза,
но не чух и М. го удари в лицето - замахна М. и удари К. в лицето.
К. хвана М. за ревера и се дръпна назад. През това време като видях, че го хвана за
5
ревера, започнах да слизам от колата и виждам М. как пада с колелото в тръните. Докато
двамата стояха един срещу друг колелото беше между краката на М.. С колелото се
претърколи надолу, как точно не видях.
След това видях падането с колелото. Значи колата беше близо до мястото, където
падна и аз го виждах ясно, колата беше след мостчето и там имаше къпини и аз видях как
падна М. в къпините с колелото мястото е стръмно. Нямаше 2 метра от колата надолу като
разлика от мен. Имаше къпини.
М. беше в къпините, колелото беше до него. Аз в момента като видях, че е паднал, се
обърнах първо да видя К. и после се обърнах към М. и той каза, че не биваше да става така.
К. беше от другата страна на колата и дойде до мен и каза "влизай, нищо му няма,
тръгваме". К. дойде до мен и погледнахме към М. и вика нищо му няма. Пресъхнаха ми
устата и започнах да плача.
Със съседа не бяхме в близки отношения, но не е имало кавги между нас, а спорове
имаше за това, че М. ходеше при кмета с колелото да казва, че нашите пчели ги гонели. М. и
той имаше пчели тогава.
Повода да съборим къщата е, че е от 1985 г. и искахме да я стегнем, но така стана, че
правихме покрив, предна стена, очистихме всичко, но отсъствахме доста време и къщата
беше с паднал покрив и решихме да я съборим, защото нищо не ставаше и искахме
материала. Сами решихме да я съборим, не е имало жалба, сами решихме.
Ние бяхме тръгнали към Априлци тогава, там карахме камъните.
Другият ми син май е тръгнал през другия път, той е по-разбит, но той минава от там,
той не е минал след нас, но беше пристигнал преди нас. С други си син съм в много добри
отношения и двамата братя са в много добри отношения.
АДВОКАТ Б. - Казвате, че М. е паднал в къпини, от какво разстояние?
СВИДЕТЕЛКАТА М. – Може би метър и половина, но беше близо. К. държеше М. за
ревера, защото М. започна да го удря.
АДВОКАТ Б. – Не стана ясно за колелото, последно къде беше?
СВИДЕТЕЛКАТА М. – Като К. отиде при М. колелото беше между краката му и
както е слязъл от колелото е стъпил на земята, но то е между краката му.
М. се изправи и тогава К. каза тръгваме. Нищо му няма, той не е някъде паднал в
дере, а в крайпътна растителност. В къпини беше със сигурност. Под къпините има дере, а
той падна преди дерето в къпините, аз го видях с очите си, защото бях излязла от колата.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката М..
6
СЪДЪТ
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице.
Снема самоличността му както следва:
Ст. Р. Р. – 57 години, неженен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК и същият обещава да
даде вярно и безпристрастно заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. – Представил съм заключение в писмен вид и го поддържам.
АДВОКАТ Б. - Изслушахте свидетелите, има ли нещо да добавите към механизма на
причинените увреждания?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. - Към механизма на причиненото увреждане няма какво да
добавя. Поддържам начина на получаване на уврежданията, описан в т.3 на стр. 9 от
заключението, по начина, по който съм го отразил.
АДВОКАТ Б. - Но Вие сте писали при падане на велосипеда върху пострадалия, това
е част от механизма, питам Ви този свидетел, когото изслушахме сега, според Вас отговаря
ли на описания от вас механизъм?
СЪДЪТ отклонява въпроса, тъй като вещото лице не е длъжно да дава коментар по
отношение заявеното от свидетеля, а единствено по обективни данни. Дали свидетелските
показания имат значение за процеса и какво е то, е въпрос, относим към друг процесуален
момент.
АДВОКАТ Б. - Според Вас болките и страданията колко време са продължили,
специално за реброто говорим?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. - Счупването на ребро води до болки и страдания спонтанни, при
извършване на дихателни движения и при движение на снагата, за около месец и половина.
Действително болките са силни, режещи и затрудняват лягането. Особено е невъзможно на
лявата страна да се ляга, трябва по гръб или надясно, действително ограничава движението.
Травмата на главата като период какъв е нужен да отзвучи, има данни за мозъчно
сътресение, ако говорим за травмата на меките тъкани има по-дълбока рана линейна с
дължина 5 см. на 4 мм., по отношение на която оздравителния период е по-дълъг - до 2
7
седмици, а останалите увреждания, в близост до срединната линия на главата, са
повърхностни и до 10 дни трябва да преминат. Има данни за причинено мозъчно сътресение,
има неясен спомен за известни моменти. Имал е главоболие, гадене, световъртеж.
Обикновено последиците от мозъчно сътресение отзвучават за по-дълъг период от време.
Пострадалият съобщава, че тези му оплаквания са продължили за около седмица.
Приложено е болнично лечение от 24.11.20г.-27.11.20г., съответстващо на мозъчно
сътресение, медикаментозно лечение, което при спазване на хигиенно-диетичен режим би
могло да доведе до по-бързо отзвучаване на симптомите.
АДВОКАТ П. – Всички увреждания ли са получени едновременно?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. – Говоря за едномоментност на получаване на уврежданията в
лявата половина на тялото - счупване на лявото ребро и евентуално травмите на меките
тъкани на главата в лявата половина, но съпоставката със снимковия материал и
прилежащия терен и е бил и с шапка скиорска пострадалия, по-скоро навежда към това
счупването на реброто да е причинено при падането от високо и съприкосновението с
прилежащия терен, а уврежданията на меките тъкани на главата в лявата й половина да са
получени при последващо падане на колелото върху пострадалия. Отдолу няма такива
твърди тъпи издадени предмети, тревист е терена.
Травма получена при съприкосновение с автомобила няма, включително няма данни
за косвена травма получена при съприкосновение с автомобила.
В т. 3, изречение второ "падане от високо" – количествено отношение на термина "от
високо", каква височина не мога да кажа, може един метър, може три метра, зависи от
терена. В случая е бил от растителност терена, което е благоприятствало, 2,80 метра са
измерени от подпорната стена, благоприятствало е по-ниския интензитет на увреждане. Ако
беше каменисто, уврежданията щяха да са по-големи.
Интензитета на силата, с която се е движело тялото надолу, респ. дали му е
придадена инерция, няма значение, тук се касае за свободно падане.
Не постъпват повече въпроси към вещото лице.
АДВОКАТ Б. – Да се приеме заключението.
АДВОКАТ П. – Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА съдебномедицинската експертиза. На вещото лице Р. да се изплатят
депозитните 150/ сто и петдесет/ лева за изготвяне на заключението. /Издаден РКО в
8
днешно съдебно заседание./
АДВОКАТ Б. – Нямам други доказателствени искания.
АДВОКАТ П. – Нямам други искания.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание в 10:20 часа.
В 10:30 часа съдебното заседание е възобновено в присъствието на тъжителя,
неговия процесуален представител и процесуалния представител на подсъдимия.
СЪДЪТ, след изключително обстоен, задълбочен и критичен анализ на всички
обстоятелства във връзка с изследваното деяние, намира, че в случая следва да приложи
разпоредбата на чл.287, ал.7 от НПК и да прекрати настоящото НЧХД №682/2021г. и да
изпрати материалите по случая на РП - Габрово, доколкото бе установено по категоричен
начин, че в случая е налице престъпление от общ характер.
Мотивите за това са, че безспорно в случая подбудите на подсъдимия са включвали
не само личен конфликт и взаимоотношения с пострадалия М. П. М., а безспорно
представляват изключително грубо и неизвинимо нарушаване на сложилите се в обществото
социални норми за решаване на спорове. Абсолютно категорична съдебната практика е, че
наличието на личен мотив не изключва и друг, а именно хулиганския такъв, при който дееца
действа с цел да демонстрира своята необвързаност със социалните норми, а безспорно
според настоящия състав случаят е именно такъв, с оглед целенасочения характер на
извършеното, мястото на деянието и механизма му.
Този извод категорично не може да бъде променен вследствие наличието на
постановление от 19.05.2021г. на прокурор при РП-Габрово в противен смисъл, тъй като
нито един прокурорски акт, който не е преминал през съдебен контрол, не добива законова
сила, респективно не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Нещо повече, залегналите в него изводи по отношение на липса на престъпление от
общ характер във връзка с нанесеното телесно увреждане са изцяло неправилни и следва да
бъдат подложени на нов обстоен анализ, като бъдат взети и коректно анализирани всички
факти и обстоятелства по случая. Ето защо и единствения законосъобразен вариант пред
настоящия съдебен състав е настоящото НЧХД №682/2021г. да бъде прекратено, а
материалите по случая да бъдат изпратени отново на РП-Габрово, с цел правилно
приложение на относимия материален закон. Водим от горното и на основание 287, ал. 7 от
НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД №682/2021г. на ГРС.
ИЗПРАЩА материалите по същото на РП-Габрово.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:33 часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
10