Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Павликени, 08.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 08.10.2018 година в състав:
Председател: Цветомил
Горчев
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 301 по
описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Община Х.
срещу Наказателно постановление № НЯСС - 340 от 30.07.2018 г. на Заместник –
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 141, ал.1, т.1 от Закона за
водите. В подадената жалба и в с.з., чрез процесуалния си представител навежда
подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
и моли съда да постанови решение, с което да го отмени.
Административнонаказващият орган -
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В представено
писмено становище оспорва жалбата, а НП намира за законосъобразно издадено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
На 27.03.2018 г. на основание чл.
190, ал.4, т.2 от Закона за водите била извършена проверка на язовир „***“ (***),
находящ се в поземлени имоти № *** и № *** в землището на с. П., община П., Акт
за публична общинска собственост № ***/***.2011г. и № ***/***.2016 г.
собственост на община П. За резултатите от проверката бил съставен констативен
протокол № ***/02.04.2018 г. Проверката била извършена от свидетеля Б. на
длъжност "***" в РО "***", *** на ГД, МН към ДАМТН, в
присъствието на св. К., също инспектор в РО "***", *** на ГД, МН към
ДАМТН и св. Д.,***. Проверката е извършена на место чрез обход и оглед на малка
земнонасипна язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на представената
документация от експлоатацията е установено, че короната на стената е със силно
свличане и видимо изравяне по въздушния откос към петата на язовирната стена,
където се наблюдавала гъста дървесна растителност в зоната на изходната шахта
на ОИ и петата на язовирната стена, което затруднявало извършването на целият
оглед на съоръжението.
Въз основа на тази констатации
контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато
нарушение по чл. 141, ал. 1, т.1 от
Закона за водите, а субект на нарушението е Община П.
С Покана, изх. № ***/04.05.2018 г.
Кметът на Община П. бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН,
което станало на 28.05.22018 г. – приложения АУАН № *** от същата дата.
АУАН бил предявен и подписан от
Кмета на Община П., бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според
отразеното в приложената по АНП разписка.
В срока по чл. 44, ал.1 Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) са постъпили и писмени
възражения.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на
основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и
позовавайки се на Заповед № А – 92/05.02.2018 г. на Председателя на ДАМТН, С.,
наложил процесната имуществена санкция за констатираното с АУАН нарушение
квалифицирано по чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка е
установена от представените по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с
извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в
нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема
при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като съществен спор
относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено
възражения относно правната оценка на установените факти.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Нормата на чл. 141, ал.1, т.1 от ЗВ
в редакцията и към датата на проверката, - Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 101 от
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от
Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не
изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв. Следователно,
деянията за които на жалбоподателя са наложени административни санкции, са
обявени от закона за наказуеми с административна санкция, като по силата на чл.
201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се
издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм
основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място.
Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно посочено, но
тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо
се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като
съществено. В случая, доколкото нарушението се изразява в бездействие -
неподдържане на техническата изправност на язовирната стена, място на
извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е
следвало да бъде осъществено – в случая процесната язовирна стена.
На следващо място, пак с оглед
характера на деянието, съдът намира, че коректно е посочена и датата на
нарушението, а именно датата на проверката, тъй като бездействието продължава и
към тази дата. Нарушението на практика ще се преустанови с извършването на
вменените задължения на жалбоподателя с текста на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
Правната квалификация съответства на
изложената фактическа обстановка и приетите нарушения от наказващия орган. На
следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия жалбоподателя,
след надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение.
Спазени са давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма
на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължение
по чл. 141, ал. 1 от ЗВ, като оттам ясни
са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и
датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да
тече давностният срок.
Обжалваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в
закона твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на
несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на
защита.
От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
категоричен начин. Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38,
вр. чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за
водите в редакцията към датата на нарушението се е изразило в неизпълнение на
задължението от страна на Община П. като собственик на язовирна стена и
съоръженията към тях да ги поддържа в техническа изправност.
Нарушенията и по двете точки са с
особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество
на жалбоподателя – Общината липсва спор. В този смисъл констатациите на
свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни,
които на практика не са оспорени от жалбоподателя, във връзка с неизпълнение за
поддържане на техническа изправност на язовирната стена, което от своя страна
очертава обективната и субективна страна на административното нарушение.
С оглед изложеното, съдът намира, че
от обективна страна е осъществен състава на административното нарушение по чл.
200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал. 1,
т. 1 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто
извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено
действие, което е безпротиворечиво установено.
Наред с това налични са данни за
трайно неглижиране от страна на собственика на задълженията му по поддръжка на
процесния язовир – соченото и друго НП и съответно наложеното имуществената
санкция, към минималния законов размер не подлежи на ревизиране.
Според настоящия съдебен състав
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на
маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая не
се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе
си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят
не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според
това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се
прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни
последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат
да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици,
при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно състояние
язовирна стена. Освен това видно от описаното по-горе са извършени поне две
нарушения във връзка с поддръжката на процесния язовир, което само по себе си
свидетелства за по-висока степен на обществена опасност на нарушението. В тази
връзка възражението от страна на жалбоподателя, че АНО първо е следвало да
приложи процедурата по чл. 190а ал.1, т.3 от Закона за водите, тоест първо да
даде задължителни предписания и едва след тяхното неизпълнение да пристъпи към
налагане на санкция се цени като неоснователно. Следва да се съобрази, че в
разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите е предвидена само
правната възможност, но не и задължение на АНО да даде предписания преди
налагането на санкция. Преценката за приложението на тази норма, законодателят
е оставил изцяло в ръцете на АНО, след съобразяване с тежестта на извършеното
нарушение, което видно от изложеното по-горе не е леко и би могло да доведе до
значителни вредни последици, свързани с опасност от засягане живота на хората в
района на язовира.
Горното мотивира настоящия състав да
потвърди обжалваното НП.
Водим от така изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № НЯСС - 340 от 30.07.2018 г. на Заместник –
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.