РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Силистра, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20253400100074 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. Х. А., ЕГН
**********, с адрес гр.Силистра, ул. „Никола Йонков Вапцаров” №109, чрез
адв. Я. иск с правно основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ срещу СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Борислав Богоев
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 90 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 21.04.2021г., над изплатени извънсъдебно от
ответника 30 000лв., ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила Присъда
№13/30.06.2023г. по НОХД №196/2023г. по описа на ОС- Силистра Б СМ, ЕГН
е признат за виновен в това, че на 21.04.2021г. по път II-71, км. 21+312 в
посока от гр.Силистра към гр.Варна, в близост до разклона на с.Светослав,
обл. Силистра, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген голф” с рег.№ RZBN4411 e нарушил правилата за движение по
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.26, ал.1 от ЗДвП, в резултат
на което е допуснал пътно транспротно произшествие и по непредпазливост
причинил смъртта на Й И ИЕГН ********** и средна телесна повреда на
повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на Б. Б. И., ЕГН
**********, изразяваща се в счупване на медиален глезен на лява подбедрица
и счупване на малкопищялната кост, които са довели до трайно затруднение
движенията на ляв долен крайник и средна телесна повреда на С. Х. А., ЕГН
1
**********, изразяваща се в луксация на лява колянна става и травматичен
шок, довели до трайно затруднение на ляв долен крайник и разстройство на
здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343,
ал.4, предл. първо вр. с ал.1, б. „б”, предл. второ и б. „в”, вр. чл.342, ал.1,
предл. трето от НК във вр. чл.36 и чл.54 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода”.
В пряка причинно-следствена връзка с ПТП се излага да са причинени
неимуществени вреди. Ищцата е приета в Спешно отделение към МБАЛ
Силистра АД, където й е направена репозиция на луксазията на колянната
става и дорзална гипсова шина на ляв долен крайник. Откритата рА. на ляв
долен крайник е хирургично обработена и е направена стерилна превръзка.
Разкъсно-контузната рА. на скалпа също е обработена и е поставен един шев.
Пострадалата е била хоспитализирА. за периода 21.04.2021г. до 29.04.2021г.,
първоначално в отделение по анестезиология и интензивно лечение,
впоследствие ортопедично отделение към същата болница. Направени са й
КАТ на глава, шийни прешлени, гръден кош и корем, закрита репозиция на
луксирА.та лява колянна става и е поставена циркулярна гипсова
имобилизация, с която трябвало да престои поне 30 дни. Извършен е консулт
и с невролог, назначено й е медикаментозно лечение при изписването. В
периода 30.04.2021г. – 11.05.2021г. отново е хоспитализирА. в МБАЛ
Силистра АД в отделение по нервни болести, заради оплаквания от виене на
свят, главоболие, напрегнатост, чувство на потъване. В резултат на
изследвания е установен комбиниран отоневрологичен синдром. При консулт
с психиатър е констатирано, че в резултат претърпяното мозъчно сътресение,
все оше е дезорентирА. за време. Предвид поставената й гипсова
имобилизация на ляв долен крайник и силни болки в глезена се твърди
невъзможност за активни и пасивни движения и неудобства свързвани с
битовото обслужване на ищцата, което наложило грижи и помощ от нейните
роднини. Излага, че една година е ползвала помощта на патерица и била в
невъзможност за самостоятелно придвижване и стоене дълго време
изправена. Понастоящем все още изпитвала силно главоболие, световъртеж,
често забравя. Въпреки физиотерапията и рехабилитацията състоянието на
ищцата не се възстановило и това наложило рентгенография, видно от която
са установени изострен ръб на лява фибула и стеснена ставна междина. На
25.04.2023г. е установено наличие на отток и вътреставен излив на лява
колянна става. Прогнозите за възстановяване са негативни, поради което е
налице необходимост от подмяна на ставата. Отделно от това в резултат на
ЧМТ ежедневно се наблюдават церебрастенни симптоми, изразяващи се в
загуба на равновесие и координация на движенията, загуба на памет и
главоболие. Пътният инцидент намерил отражение и в психическото й
състояние, като била неспокойна, притеснена, настроението й стА.ло трайно
мрачно и потиснато.
Насочва исковата претенция към ответника, предвид това, че липсват
данни за наличие на застраховка „Гражданска отговорност” и в резултат на
постъпила информация от Гарантиращото бюро на Германия, че увреждащият
автомобил с рег. RZBN4411 е регистриран и е с обичайно местопребиваване
2
на територията на Германия. Заведена е щета №23D00479 при ответника и е
определено и изплатено обезщетение в размер на 30 000лв. Възразява се за
така определеното обезщетение. Заявената искова претенция се формира като
горница над изплатеното извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Моли да се изведе като
безспорно, че на ищцата е заплатена сумата от 30000лв. – неимуществени
вреди по претенция вх. № 2-0710/16.10.2024г. Счита, че заплатеното
обезщетение е справедливо по размер, отчита вида и характера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. В евентуалност се прави
възражение за съпричиняване от ищцата, доколкото е била без поставен
обезопасителен колан. Оспорва и всички оплаквания да са в резултат на ПТП.
Оспорва претенцията и по размер, като навежда, че същата не отговаря на
критериите за справедливост. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители поддържат изразената позиция по спора. Претендират се
разноски. От ответника са депозирани и писмени бележки.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа стрА. следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице влязла в сила
присъда №13/30.06.2023г. по НОХД №196/2023г. по описа на ОС- Силистра;
че лек автомобил RZBN4411 e незастрахован и че обичайното му пребиваване
е на територията на Германия, както и че във връзка с претърпени
неимуществени вреди и заявена извънсъдебна претенция пред ответното
сдружение, на ищцата е заплатена сумата от 30 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
Приобщено към материалите по делото е и НОХД 196/2023г. по описа
на ОС – Силистра.
Установява се от писмо изх. № 24-01-391/14.11.2024г. на Гаранционен
фонд /л.19/, че във връзка отправена претенция №24210167/16.10.2024г. за
неимуществени вреди, е отказано изплащане на обезщетение. Причина за
отказа е постъпила информация от Гарантиращото бюро на Германия, че
увреждащият автомобил с рег. № RZBN4411 е с обичайно местопребиваване
на тяхна територия. Посочено е, че компетентен да разгледа претенцията е
НББАЗ. Такава е заведена при ответника с №BG 23D 00479, като е определено
и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. на
27.01.2025г.
За твърдените телесни увреждания са приобщени Епикриза от
отделение по анестезиология и интензивно лечение при МБАЛ „Силистра”
АД, Епикриза от отделение по Нервни болести при МБАЛ – „Силистра” АД и
Епикриза от ортопедично-травматологично отделение при МБАЛ –
„Силистра” АД, видно от които С. А. е приета в ОАИЛ на 21.04.2021г. по
3
спешност след участие в ПТП като пасажер в прекоматозно състояние, с
диагноза травматичен шок, комплексна травма-глава, ляво коляно, лява
подбедрица, открита рА. на окосмената част на главата, мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма, открита рА. на други части на подбедрицата,
изкълчване на коляно. ИзписА. е на 26.04.2021г., след което е приета на
същата дата в ортопедично –травматологично отделение, където под обща
венозна анестезия и Рьо контрол е осъществена закрита репозиция на
луксирА.та колянна става; циркулярна гипсова имобилизация. ИзписА. на
29.04.2021г., с указания за продължителност на имобилизацията 30 дни и
ходене с две патерици без натоварване на ляв долен крайник. На 30.04.2021г. е
приета в отделение по Нервни болести при МБАЛ – „Силистра” във връзка със
световъртеж от централен произход. Предприето е медикаментозно лечение,
изписА. с подобрение на 11.05.2021г.
Представена е медицинската документация за извършени консултации
и други дейности във връзка с проведено болнично и извънболнично лечение
и изследвания, в това число проведена рехабилитация в гр.Балчик.
Приобщена по делото е и наличната медицинска документация от НЗОК.
Видно от амулаторен лист № 001566/14.04.2021г. /т.е. преди датата на
ПТП/ ищцата е посетила д-р М.а Ангелова във връзка с оплаквания от
главоболие, световъртеж, нарушено равновесие, шум в ушите и чувство за
пристъпно нарушаване на сърдечния ритъм.
Представени са удостоверения за нетрудоспособност на ищцата, за
периода 22.10.2021г. –22.06.2022г. /л.25 и сл./.
За установяване на претърпените от А. неимуществени вреди от ПТП,
са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката А М А /дъщеря на ищцата/, чийто показания се
съобразяват съобразно чл. 172 ГПК, излага пред съда, че след ПТП майка й е
приета в ОАИЛ. Тъй като било по време на Ковид я е видяла едва при
преместването й в травматологично отделение, където й направили операция
на крака. След изписването й поведението било неадекватно, не искала да
стои с гипс, да приема лекарства, удряла си крака. След една вечер престой
вкъщи отново била приета в болница, където буйствала и крещяла.
Състоянието й било подобрено след изписването от медицинското заведение,
но все още буйствала и не искала гипса. Това била причината да го махнат на
35-36ден. В периода, докато била с него не можела да се движи. Била
извеждА. от нея и баща й навън, с инвалидна количка. След ПТП стА.ла
много нервна, често забравяла, имала световъртеж. Кракът й все още я болял,
има отоци и куца. Движи се за кратко, но след 10-15минути започва да куца,
да я боли крака. Една –две години след катастрофата опитала да работи, но
не се получило. За да се оправи крака трябвало да се оперира за смяна на
ставата. Около пет месеца след катастрофата заминала за Англия, там също
ходила на лекар заради световъртежа и забравянето.
Свидетелят Х. М /във фактическо съпружеско съжителство с дъщерята
на ищцата/ споделя пред съда, че след инцидента ищцата била в ОАИЛ в кома
за 4-5 дни. Видяли я на подвижно легло, когато я местят в ортопедично
отделение, била с остригА. глава, подута и неподвижна. Там й направили
4
рискова операция на коляното, понеже капачката на левия крак се изместила и
е засегнат някакъв нерв. Още й се подува крака и накуцва, поради което
обмислят в най-скоро време да се направи операция. В момента е в Англия със
съпруга й.
Свидетелят В. К. излага, че е едно от лицата, които са оказали
съдействие на пострадалите след ПТП. Жената била почти на предния
прозорец на колата, била между двете седалки. На предните две седалки били
двама мъже. Не помни дали жената била с поставен обезопасителен колан или
да е махал такъв, за да я извади. Видимо жената я е болял крака, оплаквала се.
Свидетелят М. Г. споделя, че е бил пътник в автомобила на св.К..
Помогнали на пострадалите при ПТП-то. Изкарали жена, която била между
предните две седалки, не знае дали е имала колан.
От изслушаното заключение по допуснатата по делото Комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза, неоспорена от страните, се
установява следното:
По отношение на механизма:
Ударът е настъпил с предната част на л.а. „Фолксваген голф 1.6” в
дясната странична част на л.а. „Пежо 406 GR”, в резултат на което са
настъпили огромни деформации по двата автомобила и са задействани
предните предпазни въздушни възглавници, предното обзорно стъкло е
счупено, волА. е деформиран, деформирА. е и облегалката на предна лява
седалка на лекия автомобил „Фолксваген голф 1-6”, като е посукА. по посока,
обратна на часовниковата стрелка. В задната част на автомобила, след
предните седалки, няма наличие на деформирани части.
В резултат на скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 405” е
увлякъл леко лекия автомобил „Фолксваген голф” надясно, а „Пежо 405” е
изтласкан настрани в посока запад и обърнат на лявата си стрА., след което
спира окончателно.
Единственият свободно стоящ, незакрепен обект е била ищцата, която
е била седяща на задната седалка. Тялото й е изхвърлено напред,
преминавайки между двете предни седалки, изкривявайки облегалката на
предна лява седалка по посока, обратна на часовниковата стрелка и се удря в
предното обзорно стъкло, където оставя и косми от косата си. Процесният
автомобил е оборудван с три броя предпазен колан на задна седалка, от които
двата крайни са триточкови, а този в средата двуточков. Максимално
преместването на тялото на пътник с поставен обезопасителен колан,
измерено в средата на гърба при навеждането на тялото е около 10см.
По отношение на уврежданията:
В резултат на ПТП от 21.04.2021г. на пострадала С. А. са й причинени
следните увреждания: контузия на главата с разкъсно-контузна рА.,
сътресение на мозъка, контузия на лява подбедрица с разкъсно-контузна рА.,
луксация на лява колянна става, травматичен шок. По своя характер клинично
изявеният травматичен шок обуславя наличието на разстройство на здравето
временно опасно за живота, луксацията на ляво коляно обуславя наличието на
трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, а остА.лите
мекотъканни наранявания обуславят наличието на временно разстройство на
5
здравето неопасно за живота.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени
по време, начин и място както сочат данните в делото, а именно при удар на
главата в предното обзорно стъкло и предната част на тавА. след изхвърляне
на тялото от задната седалка, между двете предни седалки в предната част на
купето.
При фиксирано тяло с предпазен колан към седалката и настъпване на
процесния механизъм на ПТП, челен удар за автомобила, в който е пътувала
ищцата, не би могъл да се реализира камшичен удар в областта на поясния
отдел на гръбначния стълб. Вещото лице е категорично, че тежестта на
травмите не би била същата, ако ищцата е имала обезопасителен колан, тъй
като около мястото, на което е седяла на задна седалка, няма деформации на
купето, които евентуално биха причинили наранявания по тялото й. В с.з.
уточнява, че ако е била с колан травмата в областта на главата и на коляното
не биха били причинени.
Травмата, изискваща най-голяма продължителност за своето
възстановяване е луксацията на лява колянна става, а периодът на
възстановяване е в рамките на 6-8 месеца. При луксацията се нарушава
целостта на свързочните структури и хрущялните покрития на ставните
повърхности, слабост, нарушение в походката, намалена издръжливост при
ходене и продължително стоене прав. Поради персистиране на всички тези
оплаквания усложненията, свързани с такава травма може да се квалифицират
като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Преди процесното ПТП ищцата е имала оплаквания за световъртеж
/амбулаторен лист от 14.04.2021г./, които фигурират в А.мнестичните данни на
епикризите и последващите медицински прегледи, но вече А.мнестично
свързани с травмите, причинени при ПТП. В с.з. уточнява, че определено има
общо мозъчни прояви, които са настъпили непосредствено след
пътнотранспортното произшествие, след изписването й от ОАИЛ и
ортопедия. Налице е препокриване на оплакванията, но трябва да се направят
сериозни изследвания, за да се уточни причината. Въпреки това, сътресение
на мозъка има, като това категорично е от травмата в областта на главата.
Обострянето на тези оплаквания се дължи на тези травми. Вещото лице
посочва, че е малко вероятно тези оплаквания да се засилят или задържат за
такъв период от време след ПТП, тъй като няма органично мозъчно
увреждане, няма мозъчна контузия, няма кръвоизлив, няма фрактура на
черепа, нито по-сериозни оплаквания. Тя има данни от образни изследвания за
различни клацификати и възможни шипове на врата, които могат да доведат
до подобни оплаквания, но тези неща се нуждаят от медицински
доказателства, за да се приеме дадена хипотеза. Не би могъл категорично да
приеме, че това се дължи изключително само на ПТП, при условие, че има
медицински данни и отпреди, че е имала подобни оплаквания, но след ПТП
определено има задълбочаване на тази симптоматика, което е наложило да я
приемат в болницата. Възстановителният период за ЧМТ е възможно да
продължи повече от една година, както е в случая, но са необходими
6
допълнително изследвания, като ЯМР и консултация с отоневролог.
Вещото лице уточнява още, че състоянието на ищцата няма да се
подобри съществено и зА.пред. Почти никога при такива открити луксации и
фрактури на големи стави, носещи тялото, никога не може да възстанови
оптимално функционалността на ставата. Тя има нестабилност в
коляното, постоянна болка при ходене и известна умора. За намаляване на
оплакванията може да се постави изкуствена колянна става. Няма изгледи за
пълно възстановяване или частично подобрение.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият
състав формира следните правни изводи:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени
вреди от деликт и настъпило застрахователно събитие на територията на
Република България с участието на виновен водач, който управлява
незастраховано моторно превозно средство, което обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата.
Сезиран е родовокомпетентния съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описА.та в чл. 511, ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред представителното НББАЗ, като го е сезирал с искане за
заплащане на обезщетение и ищецът не се е съгласил с размера на
обезщетението.
Предявен е иск по чл. 511, ал. 1, т.3 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената
тежест да установи: 1/ противоправно поведение от стрА. на делинквента; 2/
вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина /същата се
презумира/; 5/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на НББАЗ.
Не е спорно между страните, че на осн. чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ,
предвид настъпилото на 21.04.2021г. застрахователно събитие на територията
на Република България с участието на виновен водач, който е управлявал
моторно превозно средство, което е незастраховано и обичайно се намира в
държава членка /към посочената дата Германия/ НББАЗ е пасивно
материалноправно легитимирано да отговаря по претенциите на ищцата за
обезвреда.
Изпълнено е и процесуалното условие по чл. 511, ал. 3 от КЗ за
отправяне на писмена претенция за заплащане на обезщетение към НББАЗ.
По същото е заплатено обезщетение в размер на 30 000лв. за неимуществени
вреди.
На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В конкретиката на случая, с оглед изложеното и на основание чл. 300
от ГПК настоящият съдебен състав е задължен да приеме, че виновен за
настъпилото ПТП е Б С М, ЕГН **********, който на 21.04.2021г., по път II-
71,км 21+312 в посока от гр.Силистра към гр.Варна, в близост до разклона на
7
с.Светослав, обл.Силистра, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег.№RZ BN4411 е нарушил
правилата за движение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.26,
ал.1 ЗДвП, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно произшествие и
по непредпазливост е причинил смърт на Й И И, ЕГН ********** от
гр.Силистра и средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
средна телесна повреда на Б. Б. И., ЕГН ********** от гр.Силистра,
изразяваща се в счупване на медиален глезен на лява подбедрица и счупване
на малкопищялната кост, които са довели до трайно затруднение движенията
на ляв долен крайник и средна телесна повреда на С. Х. А., ЕГН **********
от гр.Силистра, изразяваща се в луксация на лява колянна става и травматичен
шок, довели до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник и
разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по
чл.343, ал.4, предл. първо и четвърто във вр. чл.3, б. „б”, предл. първо вр. ал.1,
б. „б”, предл. второ и б. „в” вр. чл.342, ал.1, предл. трето от НК.
Доколкото уврежданията са част от съставомерността на деянието,
предвид, че обосновават извод за това дали е лека, средна или тежка телесната
повреда, то настоящият състав е обвързан от приетото в присъдата.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени /претърпяни
загуби и пропуснати ползи/, така и неимуществени /болки и страдания,
изобщо негативни психически преживявания, които търпи или ще търпи
увреденият/, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички
предпоставки за възникване отговорността на ответника са налице: установен
деликт при съответно авторство /Б М/, противоправност, вина, настъпили
неимуществени вреди от получените увреждания /като следва да се има
предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер
по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162
от ГПК – в този смисъл Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
121/2013 г., IV г.о./, причинна връзка между деянието и неимуществените
вреди, липса на валидно застрахователно правоотношение и МПС обичайно
се намира в държава членка или в трета държава, чието национално бюро е
стрА. по Многостранното споразумение.
Писмените и гласни доказателства, ведно с гореописаните приети
експертизи и други медицински документи категорично установяват, че
травмите на ищцата се намират в пряка причинно-следствена връзка с
осъщественото противоправно поведение от виновния водач.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване
на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства и причинени
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
8
№ 4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по А.логични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
стрА.та и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Определяйки конкретния размер на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият съдебен състав съобразява следните установени по делото
факти: приобщената по делото медицинска документация, свидителските
показания и основно приетото и неоспорено по делото заключение по
КАтСМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно, дават
основание на съда да приеме, че причиненото на ищцата вследствие ПТП
телесно увреждане, изразяващо се в контузия на главата с разкъсно-контузна
рА., сътресение на мозъка, контузия на лява подбедрица с разкъсно-контузна
рА., луксация на лява колянна става, травматичен шок, несъмнено е дало
повод на ищцата на възраст към датата на инцидента 45г., да изпитва
интензивни болки и неразположение, налагащо необходимост от интензивна
чужда помощ за период от около 30 дни, в който е била обездвижена;
възстановителния период досежно луксацията на колянната става е 6-8месеца,
като и понастоящем продължават болките и неразположението в крака при
натоварване, без положителна прогноза за в бъдеще. Що се отнася до черепно-
мозъчната травма, при сътресение на мозъка има данни за неврологична
симптоматика, която е във връзка с ПТП. Не се установява с категоричност
обаче дали понастоящем състоянието във връзка с тези оплаквания е
единствено и само в резултат на ПТП, предвид наличието на припокриващи
симптоми и преди ПТП. Не се отрича, че в резултат на ПТП тези симптоми са
задълбочени и са в причинно следствена връзка с инцидента, но не се
установява към настоящия момент посоченото състояние да е в резултат на
ПТП /така, вещото лице в о.с.з. от 30.09.25г. посочва, че е малко вероятно
симптомите да се задържат в този вид до настоящия момент, поради липса на
органично мозъчно увреждане, мозъчна контузия, кръвоизлив, фрактура на
черепа/.
От събраните гласни доказателства чрез провеждането на разпит на
дъщерята на ищцата и лицето, което е в съпружеско фактическо съжителство с
дъщеря й, чиито показания, съдът преценява съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК, се установява отражението на събитието във физически и
психически план, затрудненията, които е изпитвала при обслужването си в
този период. Съдът кредитира показанията на свидетелите, в частта, в която
9
същите кореспондират с приетото и неоспорено по делото заключение.
Установяват се още негативните психически отражения у ищцата, която е в
активна възраст, а именно: промяна в начина на живот, зависимост за
продължителен период от близки и роднини.
Отчитайки характера и степента на уврежданията, проведеното
лечение, рехабилитация и периода на възстановяване, необратимите
последици от уврежданията и възрастта на ищцата към момента на
произшествието, както и икономическата конюнктура в стрА.та към момента
на ПТП, както и актуалната съдебна практика по размера на присъжданите
обезщетения по сходни казуси /така, Решение № 72 от 21.05.2019 г. по т.д.
№2252/2017 г. на 2 т.о. - НВ ПТП 2015 г. - счупване на лявата бедрена кост в
областта на медиалния кондил и контузия в областта на лявата гръдна
половина, операция, гипс 60 дни, намален обем на движение в лявата колянна
става, бастун, затруднено клякане - 60 000 лв.; Решение № 71 от 18.06.2020 г.
по т. д. № 900/2019 г. на 2 т.о. - ПТП 2010 г. - счупените кости на подбедрицата
и стабилизиране на костните фрагменти с външен фиксатор, обездвижващ и
лявата колянна става; подмяна на същия с метална плака и винтове;
премахване на некротичните тъкани на рА.та и извършване на кожна
пластика, множество операции, посттравматично тревожно разстройство - 60
000 лв. и др./, настоящият съдебен състав намира, че сума в размер от 78
000лв. справедливо обезщетява претърпените от С. А. неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, което се твърди в случая, така и със
същото, съобразно конкретните обстоятелства, пострадалото лице да е
допринесло за настъпване на вредите, т. е. поведението му да е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
ответника чрез защитно възражение, направено в съответния предвиден
преклузивен срок по ГПК. В практиката на ВКС е разяснено, че правейки
възражение, ответникът следва да сочи конкретни действия или бездействия, с
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици
и съдът да се произнесе в рамките на именно посочените от ответника
действия /така Решение № 134/18.11.2020 г. по т. д. № 1422/2019 г. на ВКС, II
т. о./.
В случая ответника, навеждайки възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, е посочило, че пострадалата е допринесла за
настъпване на инцидента, доколкото е била без обезопасителен колан.
В хода на делото се установи с категоричност липсата на поставен
колан и че и с предпазния колан не биха могли да настъпят същите
уврежданията на ищцата.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
10
предизвиквайки по този начин и самите вреди, поради което настоящият
състав намира, че с това действие пострадалият е допринесъл за крайния
резултат, а процентът на съпричиняване следва да се приеме в размер на 1/3.
При това положение, съдът намира възражението за основателно и
отчитайки съпричиняването от пострадалата, на същата следва да бъде
определено обезщетение в размер на 52 000лв. След приспадане на платеното
от НББАЗ от 30 000лв., дължимото обезщетение на ищцата се равнява на 22
000лв. До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за
горницата до претендираните 90 000лв. отхвърлен.
По разноските в процеса:
С оглед своевременно отправените искания, представените
доказателства и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2
от ЗА при оказА. безплатна адвокатска помощ и съдействие в исково
производство, на основание някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗА,
насрещната стрА. по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ. Възнаграждението следва да
бъде присъдено в полза на адвоката, оказал правната помощ, а не на стрА.та,
която представлява, като съдът го определя на 2302.67лв. с ДДС, съобразно
изхода на спора.
Ответникът от своя стрА. също претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение - 9420лв. с ДДС, депозити за вещи лица –
1407.60лв. и свидетели – 75лв. и заплатена държавна такса за издаване на СУ
в размер на 5лв.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 9420лв. с ДДС, което настоящият
състав намира за неоснователно, с оглед извършените действия по защитата
на стрА.та от процесуалния представител. Претендираният размер е съобразен
с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения
за адвокатската работа, като същият е използван и за основа на определеното
от съда възнаграждение на насрещната стрА.. Съразмерно отхвърлената част
от иска на ответника се следват разноски в размер на общо 8184.64лв., от
които 7117.33лв. с ДДС за адвокатски хонорар и 1067.30лв. депозити за вещи
лица и заплатена държавна такса за СУ. Внесените депозити за свидетели
подлежат на връщане при поискване.
Ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6
от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете /Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1159/2017 г., IV г. о./. С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати в
11
полза на съда сумата от 904.44лв., от която 880 лв. държавна такса и 24.44лв. –
депозити за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Борислав Богоев ДА ЗАПЛАТИ на С.
Х. А., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Никола Йонков Вапцаров”
№109 сумата от 22 000лв. /двадесет и две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 21.04.2021г., над изплатени извънсъдебно от ответника 30
000лв., ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба
/18.02.2025г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск за горницата над уважения размер от 22 000лв. /двадесет и
две хиляди лева/ до предявения размер от 90 000лв. /деветдесет хиляди
лева/, на основание чл.511, ал.1, т.3 от КЗ.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена нарочна банкова сметка:
BG68FINV91501017198132, BIC: FINVBGSF, с титуляр С. Х. А..
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Борислав Богоев ДА ЗАПЛАТИ на
АДВ. М. Я. от АК – Добрич, с адрес гр.Добрич, бул. „25-ти Септември” №52,
ет.2, офис 10-11, с рег. № ********** сумата от 2302.67лв. с ДДС /две хиляди
триста и два лева и шестдесет и седем ст./, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА С. Х. А., ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул. „Никола
Йонков Вапцаров” №109 ДА ЗАПЛАТИ на СДРУЖЕНИЕ
„НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Борислав Богоев
сумата от 8184.64лв. /осем хиляди сто осемдесет и четири лева и шестдесет
и четири ст./, представляващо разноски за производството, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Борислав Богоев ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Силистра,
сумата от 904.44лв. /деветстотин и четири лева и четиридесет и четири ст./,
представляващи държавна такса и депозит за вещи лица, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
12
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
13