Решение по дело №268/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1859 от 25.07.2025 г., подадена от Началник териториален отдел със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за закрила на потребителите, против Решение № 73 от 02.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 288 от 2025 година на РС – Габрово /РСГ/.

С атакуваното съдебно решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № ВТ-007054 от 12.03.2025 г., издадено от същия административен орган, с което на „Обединена българска банка“ АД, София, [ЕИК], на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв. за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от същия нормативен акт.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 04.12.2024 г. е извършена проверка от органи на КЗП в търговско помещение на дружеството – салон в гр. Габрово, [улица], за резултатите от която е съставен Констативен протокол от същата дата. На тази дата банката е отпуснала кредит по сключен договор с потребител, като при сключването му е изискала заплащането на такса за разглеждане и обработка на документи в размер на 90.00 лв., което действие е свързано с усвояването на кредита, с което е нарушена нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сумата е удържана на следващия ден, при превеждането на кредита по откритата за целта сметка на лицето, от отпусната за заема сума. Тази такса се събира за действия, които се извършват от банката преди подписването на договора, а се изискват със същия този договор. Усвояването на кредита /получаването на паричните средства по сметка/е зависимо от заплащането на сумата от потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатите му средства по сключения вече действащ договор. Таксата се изисква съобразно контракта, като се начислява и събира при отпускането на заема, което означава, че кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за такъв лица, поради което не може да се приеме, че това е такса по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за да бъде същата събирана от потребителя. Регламентираните в тази норма допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди, че актът е съставен от пострадало от нарушението лице, което не може да изпълнява ролята и на друг участник в АН процес – актосъставител.

АНО действа в друг район, различен от този, в който е извършено нарушението, което създавало объркване за жалбоподателя относно обжалването на НП.

НП е издадено след изтичането на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. АНО не е събрал и преценил събраните доказателства и релевираните от привлеченото към АН отговорност лице.

Неясна е и датата на извършване на твърдяното деяние – 04 или 05.12.2024 г. се има предвид.

По същество се твърди, че неправилно е възприето от АНО, че събраната такса не е такава за допълнително действие, което банката има право да таксува отделно, а се приравнява към оценка на кредитоспособността на потребителя, което е задължение на кредитора по закон. Процесната такса се събира именно за обработка на документи, заплатени по конкретния договор за потребителски кредит и не съставлява такса за такава оценка. ЗПК не ограничава допълнителните услуги и действия, свързани с договора за кредит, за които предоставя право на кредитора да събира такси и комисионни. Преди сключването на договора кредиторът оценява кредитоспособността на клиента си въз основа на достатъчно информация, с която разполага, но тази оценка не е еквивалент на дейността по обработването на документи. Последната е свързана с администрирането на искането за отпускане на кредит, като включват обработка на декларираните данни за трудова заетост и източници на доходи на кредитоискателя по кредита, обичайното местопребиваване на лицето, кредитната му задлъжнялост, публичните му задължения, семейното му положение, проверката на тези обстоятелства в съответните регистри, обработката на допълнителни документи за доказване на декларираното при необходимост и обработка на документи по допълнителни услуги към кредита, ако са заявени от потребителя /напр. такива относно доброволната застраховка „Живот“/. Тези действия предхождат оценката на кредитоспособността на лицето, като таксата покрива такива административни разходи по заплащане на труда на служителите в клоновата мрежа и централното управление на банката, участващи в събирането на документите, както и разглеждането, обработката и проверката им в съответните регистри. Дори и да се приеме че тази такса е такава за оценка на кредитоспособността, което жалбоподателят не споделя като идея, т.к. дейността предхожда оценката и включва обработката на документи и за допълнителни услуги, то разходът извършването й не представлява такса или комисионна за действия по усвояване или управление на кредит на потребители и не е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Изследването на кредитния риск не е услуга, а нормативно определено задължение на кредитора, като този разход не касае управлението или усвояването на кредита, т.к. усвояването му е възможно само след сключването на договора, а управлението на кредита предполага вече отпуснат и усвоен кредит – т.е. тези дейности са последващи възникването на правоотношението между кредитора и кредитополучателя, а оценката предхожда сключването на договора между тях и дава нужната информация на кредитора за вземане на решение дали да отпусне кредита или не. Законът не предвижда кредиторът да извършва тази проверка безвъзмездно, а изисква само уведомяването на заявителя при отказ за предоставяне на кредит да става по този начин. В тази връзка без правно значение е моментът, в който таксата става дължима – преди или след сключването на договора, дължимостта, размера и падежът са изрично и предварително свободно договорени между страните. Дейностите по разглеждане и обработка на документи се извършва преди сключването на договора за кредит и няма връзка с последващите дейности по усвояването и управлението му, за които не е предвидено заплащане на такса. Без значение е кога се събира тя – няма забрана това да стане и след сключването на договора, което е в полза на самите клиенти. Без значение е дали се търси от всички лица, кандидатствали за отпускане на кредит или не. Няма проблем таксата да се заплати и преди това – тя е дължима и превеждането на сумата е само крайният момент за изпълнението на това задължение на потребителя. Възможно е да е постигната индивидуална договорка в определени случаи тя изобщо да не се заплаща, напр. при кандидатстване от разстояние/ онлайн. Същественото в случая е, че дейността е свързана с набиране на предварителна информация и обработка на документи и тя се заплаща за тази дейност.

За да постанови съдебния си акт, РСГ е приел, че авторът на процесното НП – началник ТО, има териториална компетентност по отношение областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, но той има правомощието да издава НП и за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, не са допуснати съществени процесуални нарушения, освен сместване качествата на пострадал и актосъставител у едно лице, което съставлява нарушение на чл. 37, ал. 4, във вр. с ал. 3 от ЗАНН. По тази причина съдът приема, че АУАН е издаден от неоправомощено лице, което е съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо и крайния акт – издаденото НП. АНО не е следвало да издава НП при наличието на тази незаконосъобразност на акта, а е следвало да прекрати с резолюция АН производство. Освен това АНО не е разгледал и обсъдил подадените от адресата на АУАН възражения, в нарушение на изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Тези процесуални нарушения са достатъчни, за да мотивират отмяната на крайния акт, но не и единствени такива. По съществото на спора съдът приема, че не е налице и визираното нарушение, т.к. таксата, като такава, свързана с обработката и анализа на документи, не е забранена от законодателя, тя се дължи за услуга, предхождаща сключването на договора за кредит и не е свързана с неговото усвояване и управление.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира върху виждането, че съдът неправилно е възприел процесната такса като такава, дължима за предварителна обработка на документи и данни, т.к. тя се събира не от всички потребители и при вече сключен договор и предведена от банката сума по кредита, което означава, че е пряко свързана с неговото усвояване и управление.

Неправилно съдът е възприел, че актосъставителят е потърпевшо от нарушението лице, което е претърпяло имуществени вреди и по тази причина не може да участва в две различни качества в АН производство, т.к. действията на лицето по отпускането на кредита били при и по повод служебните му правомощия на проверяващ, което налага, както често се случва на органите на КЗП, да приемат роля на потребители при такива проверки, за да установят поведението и действията на проверяваните лица. В тази връзка и АНО не е следвало по тази причина да прекрати преписката с мотивирана резолюция.

Оценката на кредитоспособността на потребителите, кандидатстващи за кредит, е задължение на кредитодателя и то не е допълнителна услуга по смисъла на сочената като нарушена правна норма, за да се събира такса за това. Тази такса се събира само от одобрените за отпускане на кредит лица и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът вече е взел решение да отпусне кредита.

По жалбата е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който същата се оспорва. По същество становището е еквивалентно на жалбата на санкционираното лице, подадена пред Районен съд срещу процесното НП.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна депозира писмен отговор, с който оспорва подадената жалба и в о.с.з. не изпраща представител.

Двете страни молят за присъждане на деловодни разноски, направени пред настоящата съдебна инстанция – юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и дава заключение, че същата следва да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция проверка за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Същото, както и АУАН, въз основа на който е изготвено то, са издадени от компетентни органи в рамките на предоставената им от закона компетентност.

Основният спорен въпрос е наличието на посочените в същото постановление факти, които очертават нарушението и хипотезата на сочената като нарушена правна норма.

Нормата на 10а, ал. 2 от ЗПК гласи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази забрана е императивно отклонение от общото правило по ал. 1, съгласно което същият може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Пряката цена на този договор е договорената лихва за предоставения паричен заем. Дейностите по събиране на документи и оценка кредитоспособността на кандидатстващото за такъв лице, както и дейности по усвояването и управлението на кредита, са дейности, свързани с този договор, но те не са част от основното право на кредитора – да получи предоставената от него в заем парична сума и съответната цена – договорената лихва. Следователно таксите за усвояване и обслужване на кредита биха се заплатили отделно, в случай, че са договорени, като за тях законодателят е въвел изрична забрана, за разлика от тези по обработка на документите за кредит и оценка кредитоспособността на кандидата.

Що се касае до твърдението на АНО, че дейността по оценка кредитоспособността на кредитополучателите е задължение за банката, то действително това обстоятелство не изключва тази оценка да се направи възмездно, стига законът да не въвежда изрична забрана за това. Такава нормативна забрана не е цитирана и на такава не се позовават авторите нито на АУАН, нито на НП, АНО не се позовава на императивна норма в тази насока и няма причина съдът да приеме, че тя задължително се прави безплатно. Единствено в нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗПК се изисква безвъзмездно уведомяване за резултата от извършената проверка, когато въз основа на извършена проверка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави кредит, но това е друга хипотеза, различна от обсъжданата. Дейността по уведомяването е последваща, след като банката е събрала информация и документи и формирала решение да не отпусне кредит, която дейност няма причини да не може да бъде и възмездна, когато банката и кандидатстващото за кредит лице постигнат съгласие за това.

В предварително предоставената на потребителя информация е налице попълнено Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. В т.4.3. от него е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката такса за разглеждане и обработка на документите, която е дължима еднократно след одобрението на кредита, като в случай, че не бъде заплатена преди усвояването му, се събира от размера на отпуснатия кредит и е на стойност 90.00 лв. Т.е. клаузата е била предварително известна на потребителя и той се е съгласил да бъде задължен да заплати сумата, предназначена именно за покриване на разхода по разглеждане и обработка на документите за кандидатстване, а не за друга дейност.

АНО не е изследвал реално какви разходи се покриват от договорената и събрана в последствие такава такса, поради което остава неясно по какъв начин и въз основа на какви факти и доказателства решава, че тя е такава за усвояване и управление на кредита. Това е негово задължение, т.к. тежестта на доказване е негова, в качеството му именно на административнонаказващ орган /АНО/. Кога реално се събира таксата и от кои лица– това не са обстоятелства, въз основа на които може да се установи какви услуги реално се заплащат. За какви по вид услуги се дължи тази такса се установява на първо място от клаузите на сключения договор и, на следващо – от направен анализ на разходите, какъвто обаче проверяващите органи не са осъществили. Те не са изследвали наличието на вътрешни документи на банката, които формират цената на тази услуга или дейност, нито са проследили осчетоводяването и пътя на средствата, събрани от заплащатената такса. В правото на кредитора е да реши също така и да освободи някои от клиентите си от заплащането на такава такса /напр. тези, които не са одобрени за отпускане на заем/ и това също не доказва, че тя има друго предназначение – той сам решава в кои случаи ще извърши дадената услуга безвъзмездно и в кои – не. Това, че не събира от някои клиенти такава такса, по никакъв начин не трансформира същата директно като такса за друг тип услуги и дейности, не променя предназначението й. Слабост на закона е липсата на формулировка или въведен лимит на таксите за разглеждане и обработка на документи, за усвояване и управление на кредита и тази липса на ясни правила и формулировки не може да е за сметка на привличани под административнонаказателна отговорност лица, т.к. наказателната и административнонаказателната юридическа отговорност могат да се реализират само при ясни и приложими норми. Те не следва да се реализира посредством нерегламентирани в закона фикции и презумпции, по аналогия или по тълкувателен път.

Всеки договор, който не е по вид реален, може да предвиди фактическо изпълнение с падеж след сключването му, а самата клауза за заплащане на допълнителна услуга по него е такава с консенсуален характер и няма никаква пречка в договора да се предвиди, че тя ще бъде заплатена след извършването й. Дали усвояването на кредита зависи от изпълнението на тази клауза също не е обстоятелство, което да дефинира таксата като такава по самото усвояване, най-малкото не е посочено и доказано за какви конкретни действия по това усвояване се заплаща тя като цена на услуга. С удържането й от преведените от банката средства по сметката на длъжника не се определя вида на таксата, а единствено се осигурява изпълнението на това задължение, като се прихваща от задължението на кредитодателя да предостави съответната сума на кредитополучателя.

Съдът е съгласен и с възприетия от РСГ извод за наличие на процесуално нарушение на чл. 37, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, която норма забранява пострадало от нарушението лице да бъде актосъставител. В случая действително актосъставителят З. Д. се явява лицето, с което е бил сключен процесният договор за отпускане на потребителски кредит и което е заплатило въпросната такса. В тази връзка точно това лице следва да се яви и увредено от твърдяното нарушение лице, т.к. се твърди, че деянието се изразява именно в това, че от него неправомерно е събрана въпросната такса. Това, че г-жа Д. е и служител в КЗП не отменява тази императивна забрана. Недопустимо е органът, с чийто акт се образува АН производство да има двойно качество в процеса, поради което АУАН е следвало да се издаде от друго лице, а пострадалият да бъде посочен в него именно в това си качество – на пострадал, което не е изборно и не може да се измени, т.к. то е част от фактическата обстановка и се определя по обективен критерий, за разлика от качеството актосъставител, за което е налице изборност и варианти за избор.

Предвид гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на Районен съд Габрово за валидно и допустимо, с оглед обстоятелството, че с него се отменя НП, издадено за неустановено по безспорен начин административно нарушение, поради което същото решение следва да се остави в сила като мотивирано и законосъобразно.

С оглед изхода на правния спор мотивирано, своевременно заявено и частично основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв. Страната е представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт, изготвил и представил писмен отговор по касационната жалба. Този размер на възнаграждението съдът счита за прекомерен, като взе предвид, че страната не се явява лично в о.с.з., пред настоящата съдебна инстанция не са представени и обсъдени нови доказателства. Това възнаграждение надхвърля минималното такова, предвидено в нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /в сила до 01.10.2025 г./ относно определяне на юрисконсултските възнаграждения и се равнява на максимално предвиденото в тази разпоредба, а спорът не се характеризира с особена фактическа и правна сложност. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че справедливо е да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на страна в минимален размер от 80.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Съдебно решение № 73 от 02.06.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 288 от 2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно постановление № ВТ-007054 от 12.03.2025 г., издадено от началник на териториален отдел със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Обединена Българска Банка“ АД, София, [ЕИК], на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв. за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от същия нормативен акт.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, София, [ЕИК] деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ на стойност 80.00 /осемдесет/ лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на същата страна за присъждане на деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция над този размер.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.