РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Пловдив, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300503337 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ТП на НОИ- гр. ****,
представлявано от *****а М. Т., против Решение №4186 от 23.10.2023г.,
постановено по гр.д. №5298/2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, I
гр.с., с което е признато за установено в отношенията между С. В. В.,
ЕГН *****, и Национален осигурителен институт, Районно управление
“Социално ОСИГУРЯВАНЕ"- гр. ****, с адрес: гр. *****, че С. В. В., ЕГН
*****, е работила по трудово правоотношение на длъжност „*****“ в
периодите от 01.09.1981г. до 28.10.1982г. и от 30.10.1983г. до 02.07.1984г.,
при работодател Целодневна детска градина- с. *****, с правоприемник-
ОДЗ „Васил Левски“- гр. *****, при условията на петдневна работна
седмица и пълно работно време,с пълна норма задължителна
преподавателска работа. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и
неправилност на обжалваното решение, като се иска обезсилването му
като недопустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл относно
заеманата от лицето длъжност и наличието на пълна норма на
1
задължителна преподавателска работа, и отмяната му като неправилно в
останалата част и отхвърляне на предявения иск, или алтернативно-
отмяната му изцяло като неправилно и отхвърляне на предявения иск.
Насрещната страна по въззивната жалба- С. В. В., ЕГН *****, чрез
пълномощника си по делото адв. В. М.- Д., оспорва същата и иска
оставянето й без уважение.
Необжалвалият решението ответника по иска ОДЗ „Васил Левски“-
гр. *****, чрез пълномощника си по делото адв. Е. П., в писмен отговор
изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба за недопустимост на решението и на предявения иск в
частта му, с която е била установена изпълняваната от ищеца длъжност
през процесните периоди и наличието на пълна норма на задължителна
преподавателска работа. Съдът е бил сезиран с претенция за
установяване на трудов стаж като период от време, през който е
съществувало трудово правоотношение, като посочването на длъжността,
на която ищцата е работила, и характера на изпълняваната от нея работа,
вкл. наличието на изпълнена норма на преподавателска работа, е
направено с оглед установяване на елементите и индивидуализиране на
трудовото правоотношение, тъй като без посочването им последното не би
могло да бъде сторено. В този смисъл е и формираната съдебна практика,
цитирана в отговора на въззивната жалба- Решение №254 от 20.01.2014г.
на ВКС по гр.д.№1413/2012г., 3-то гр.о.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността му съобразно посоченото в жалбата и при
2
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция, като съд по
същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.1, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, предявен от С. В. В. против ТП на
НОИ- гр. **** и ОДЗ „Васил Левски“- гр. *****, с който ищцата иска да
се признае за установено по отношение на ответниците, че в периодите
от 01.09.1981г. до 28.10.1982г. и от 30.10.1983г. до 02.07.1984г. е работила
по трудово правоотношение на длъжност „*****“, при работодател
Целодневна детска градина- с. *****, с правоприемник- ОДЗ „Васил
Левски“- гр. *****, при условията на петдневна работна седмица и пълно
работно време, с пълна норма задължителна преподавателска работа.
От представеното по делото удостоверение /л.6/, издадено от Детска
градина „Васил Левски“- гр. ***** /правоприемник на Целодневна детска
градина- с. *****/ и служебна бележка /л.13/, издадена от Община *****,
се установява, че за периодите от 01.09.1981г. до 28.10.1982г. и от
30.10.1983г. до 02.07.1984г. не са предавани и не се съхраняват ведомости
за заплати или други трудовоправни документи за Целодневна детска
градина- с. *****. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.2
от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
предявеният иск се явява допустим.
Видно от представеното по делото от ответника ТП на НОИ- ****
заверено копие на пенсионна преписка на С. В. В., по същата се съдържат
удостоверение, издадено от ОДЗ „Васил Левски“- гр. *****, видно от
което С. В. В. е работила на длъжност „*****“ в ЦДГ- с. ***** в периода
22.11.1979г.-30.06.1981г., както и удостоверение, издадено от ОДЗ
„Васил Левски“- гр. *****, от които се установява, че С. В. В. е работила
на длъжност „***** с група“ в ЦДГ- с. ***** в периода 01.08.1984г.-
18.01.1985г. В преписката е налице и удостоверение, издадено от
Община *****, че С. В. В. е с изпълнена пълна норма на задължителна
преподавателска работа на длъжност „*****“ в ЦДГ- с. ***** в периода
22.11.1979г.-30.06.1981г. По делото са представени „преценка“ на *****
работа на Г. П. М.- редовна ***** в ЦДГ- с. ***** за учебната
3
1980/1981г., заповеди от 15.08.1981г. и 16.06.1982г. за разрешаване на
платен годишен отпуск на Г. П. М. и молба от 08.05.1982г. до *****а на
ЦДГ- с. ***** от Г. П. М. за разрешаване на платен годишен отпуск,
подписани от С. В. като ***** на ЦДГ- с. *****. Преценени в своята
съвкупност, така представените писмени доказателства, издадени от
работодателя/ осигурителя, при който се твърди да е положен
претендираният стаж и по време на полагането му, установяват
вероятната основателност на твърденията на ищеца, поради което и
съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР са допустими
свидетелски показания. По делото пред първата инстанция е била
разпитана като свидетел З. Х. Ч., за която съгласно изискването на чл.6,
ал.4 от ЗУТОССР, са представени писмени доказателства, че е работила
при същия работодател/осигурител през периода, през който се твърди да е
положен претендираният стаж. От показанията й се установява, че от
01.11.1979г. до 03.06.1988г. е работила като ***** в ЦДГ- с. ***** на пълен
работен ден. От постъпването на работа на свидетелката до началото на
1985г. в същата детска градина като *****- ***** на пълен работен ден
работела С. В. В..
При така събраните по делото доказателства се установява, че
действително ищцата е работила в процесните периоди- от 01.09.1981г. до
28.10.1982г. и от 30.10.1983г. до 02.07.1984г.,като „*****“ в Целодневна
детска градина- с. *****, при условията на пълен работен ден. Ето защо
предявеният иск е основателен и следва да се уважи. До същите
фактически и правни изводи е стигнал и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 от ГПК се препрати и към мотивите му.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и направеното
искане жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски. Същите са в
размер на 1000 лв.-адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна е
направила възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на така
заплатеното адвокатско възнаграждение, което е основателно. Делото не е
с особена фактическа и правна сложност, като пред въззивната инстанция е
приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. С оглед действително извършената от процесуалния
4
представител на въззиваемата страна С. В. В. работа следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4186 от 23.10.2023г., постановено по
гр.д. №5298/2023г., по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.с., с което е
признато за установено в отношенията между С. В. В., ЕГН *****, и
Национален осигурителен институт, Районно управление “Социално
ОСИГУРЯВАНЕ"- гр. ****, с адрес: гр. *****, че С. В. В., ЕГН *****, е
работила по трудово правоотношение на длъжност „*****“ в периодите от
01.09.1981г. до 28.10.1982г. и от 30.10.1983г. до 02.07.1984г., при
работодател Целодневна детска градина- с. *****, с правоприемник- ОДЗ
„Васил Левски“- гр. *****, при условията на петдневна работна седмица и
пълно работно време,с пълна норма задължителна преподавателска работа..
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, Районно управление
“Социално ОСИГУРЯВАНЕ"- гр. ****, с адрес: гр. *****, да заплати на С.
В. В., ЕГН *****, сумата от 400 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5