Решение по дело №35755/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5798
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20221110135755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5798
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110135755 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „******************“ ЕАД, ЕИК
**********, с адрес гр. *************************, съдебен адрес
гр******************, чрез пълномощника адв. А. Б., срещу С.О., с адрес гр.
***********.
Ищецът твърди, че на 08.02.2021г., водачът на полуремарке марка
„********“, модел „***************“, с рег. №************, при движение
в с. „***************“, преминава през необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила са причинени
щети. Твърди, че собственикът на МПС е имал сключен договор за
застраховка „Каско” с ищцовото дружество, застрахователна полица
№************, валидна към датата на настъпване на ПТП, като въз основа
на подадено заявление била образувана преписка по щета
№***************. Навежда твърдения, че изплатил за ремонт на увредения
автомобил сумата от 316,73 лева, с което твърди, че встъпил в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение. Твърди, че отправил регресна покана до ответника за
доброволно плащане на сумата, но плащане не последвало. Ето защо
1
ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 316,73 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №***************, и ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2022г.
до окончателното й изплащане.
Ответникът С.О. оспорва изцяло предявените искове. Оспорва
механизма на ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, както и размера
на вредите. Не оспорва факта, че ищецът е заплатил посоченото в исковата
молба застрахователно обезщетение. Твърди, че е изпълнил задълженията си
по поддържане на пътния участък, като на 26.01.2021г. и 17.02.2021г. били
извършени и месечни инспекции, констатиращи, че пътното платно отговаря
на изискванията за експлоатация. Твърди, че е налице съпричиняване от
страна на водача на МПС, доколкото същият е нарушил изискванията на
чл.20, ал.2 от ЗДВП.
Привлеченото от ответника трето лице – помагач „************“ АД
не е изразило становище по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца и
собственика на полуремарке марка „********“, модел „***************“, с
рег. №************ е бил сключен договор за застраховка „Каско”
застрахователна полица №************, в сила към датата на процесното
ПТП.
На 09.02.2021г. е постъпило при ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение въз основа на което е образувана преписка по
щета №***************, по която е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 316,73 лева за ремонт на процесния автомобил. Ищецът е
отправил до ответника покана за доброволно плащане на сумата, която
последният е получил на 08.07.2021г.
По делото е изслушано заключение на САТЕ, което съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвено. Според вещото лице механизмът на ПТП
е, както следва: на 08.02.2021г. около 11:00 часа, товарна композиция с
прикачено ремарке „********“ с рег. №************ се движи по ул.
2
„************“ с посока от кв. „********“ и преди навлизане в кв.
„***********“, товарната композиция преминава през дупка на пътното
платно пълна с размери 100/100/40. Вещото лице посочва, че всички
увреждания по полуремарке „********“ с рег. №************, отразени в
описа на застрахователя, се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 08.02.2021г. произшествие, като стойността на причинените
вреди по средни пазарни цени възлиза на 385,98 лв.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, водачът на МПС Б.П.В.
разказва, че при движение между с. *********** и с. ******** и при
разминаване с насрещното движение в дясната част по посока на движението
имало неравност – дупки, като при попадане в една от дупките гумата
гръмнала. Гумата била от дясната страна. Имало и други увреждания по
товарния автомобил – счупен калник, изкривени гредички, които държат
калниците. Дупката била с размер около 90 см. Нямало обозначение, че има
препятствие. Свидетелят разказва, че видял дупката преди да премине през
нея, но не могъл да спре или да реагира по друг начин, защото имало
насрещно движение. След това свидетелят изтеглил автомобила, за да смени
гумата с резервна.
Обявено е за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че поддръжката на общински път – ул. „***********“ в с.
*********** се извършва по възлагане на ответника, като от представения
договор от 11.06.2019г. се установява, че поддръжката на пътния участък е
възложена на третото лице – помагач „************“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ
във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Необходимите предпоставки за предвидената
суброгация са: 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в
3
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение и 3) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Установи се по делото, че между ищеца и собственика на полуремарке
марка „********“, с рег. №************ е бил сключен договор за
застраховка „Каско” в сила към датата на процесното ПТП, както и, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение в размер на 316,73 лева.
Установиха се по делото в съвкупност и предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на ответника по делото – С.О..
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1,
т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане– чл. 31 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
4
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта. Съдът, като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП, намира, че произшествието е настъпило на
общински път.
Доколкото ответникът е юридическо лице, съдът намира, че неговата
отговорност може да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл.
49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: 1) възлагане на друго лице
– изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че
длъжностните лица от администрацията на ответника са бездействали при
изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП,
т.е налице е неизпълнение на законово задължение. Тези изводи на съда не се
опровергават от представените от ответника протоколи за месечна инспекция,
тъй като същите изхождат от ответника и не могат да установяват изгодни за
него факти.
Механизмът на ПТП се установява от показанията на разпитания в
качеството на свидетел водач на автомобила, и от кредитираното заключение
на вещото лице по допуснатата САТЕ. Вещото лице посочва, че описаните
ремонтирани части на автомобила, които са в зоната на удара, дават
5
основание да се счита, че вредите са в причинно – следствена връзка с ПТП.
Следователно, по делото се доказа настъпване на процесното ПТП,
респ. на вредите върху застрахованото МПС, в резултат от неизпълнение на
задълженията на длъжностни лица на ответника да поддържат изправността
на пътя.
С оглед покритите застрахователни рискове, според представените
Общи условия, съдът намира, че тъй като се касае за застраховка „Каско”,
процесният инцидент представлява покрит застрахователен риск по
застраховката.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване от
страна на водача на МПС, тъй като не е установено по делото нарушение от
страна на последния на задължение по ЗДвП.
Обемът на отговорността при деликт се определя от закона – той е в
размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да
разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. В случая
от кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността на
ремонта на автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 385,98
лева. Тъй като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
316,73 лева, то до този размер са налице предпоставките за настъпване на
суброгация в правата на застрахования при установено плащане на
застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД е основателен и
доказан в пълния му предявен размер от 331,73 лева с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 508 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД
6
С.О., ЕИК **********, с адрес гр. ******************* да заплати на
„******************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес гр.
*************************, съдебен адрес гр******************, чрез
пълномощника адв. А. Б., сумата от 331,73 лева – регресно вземане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение за ремонт на
полуремарке марка „********“, модел „***************“, с рег.
№************, по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица
№************, по щета №***************, за претърпени имуществени
вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 08.02.2021г., при което при
движение в с. „***************“, преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.07.2022г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 508 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ответника
трето лице – помагач „************“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София,
бул. „Цар Освободител“ №6.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7