№ 1421
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430103963 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „*****” АД против М. С. Г. и
В. В. Г., с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК..
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор чрез особен
представител.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответниците. С разпореждане,
постановено по ч.гр. дело е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение против длъжниците. Заповедта за изпълнение е връчена, като
уведомлението за производството е чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, с оглед на което, съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че
заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е
предявен иск за установяване на съществуването на вземането.
1
Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените писмени
доказателства. Няма извършено плащане. До завеждане исковата молба
няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на
задълженията за заплащане на описаните дължими суми.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с основание чл. 422, ал.1,
в-ка с чл. 415, ал.1 от ГПК е допустим, като е налице правен интерес за
предявяване на иска,което се доказва и от приложеното ч. гр. дело по което и в
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирано възражение против издадената
Заповед по чл. 410 от ГПК.
Искът е предявен от и против процесуално легитимирани към
момента на депозирането му и приключване на устните състезания по делото
страни.
На основание изложеното, установителният иск следва да бъде уважен,
като се признае съществуване на вземане на ищеца към ответника.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в производството, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 415 от ГПк, вр. чл. 422 от
ГПк, по отношение на М. С. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. *****” № 29,
вх. А, ап. 4 и В. В. Г., с ЕГН **********, адрес: гр. *****“ № 29, вх. А, ап. 4,
че дължат СОЛИДАРНО на „*****” АД, ЕИК *******, сума за консумирана
топлинна енергия в имота, находящ се в гр. *****“ № 29, вх. А, ап. 4 в размер
от:
1. Главница — 597,17 лв. за периода 01.10.2021 г. до 31.01.2024 г., ведно с
2.Мораторна лихва - 89,95 лв. - за периода 02.12.2021 г. до 06.03.2024 г.;
3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
2
20244430101578/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, М. С. Г., с ЕГН **********,
адрес: гр. *****” № 29, вх. А, ап. 4 и В. В. Г., с ЕГН **********, адрес: гр.
*****“ № 29, вх. А, ап. 4, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „*****” АД, ЕИК *******.със
седалище и адрес на управление гр. ***** 128, представлявано от изпълнителния директор инж. Й. ВВ.В..,
направените разноски по делото в общ размер на сумата от 1825 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3