№ 135
гр. Бургас , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500769 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от Т. ИЛ. АНД., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Б., ул. „Ц.А.“ № ** в качеството на родител на Н. В. М.,
ЕГН **********, против Решение № 260494 от 18.03.2021 г., постановено по
гр. дело № 277/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е
настанил Н. В. М. ЕГН **********, родена на **.**.**** г. от майка Т. ИЛ.
АНД., ЕГН ********** и баща В.М.М., починал на 10.06.2008 г., в
семейството на дядото по майчина линия – ИЛ. АР. АНД. ЕГН ********** с
адрес: гр. Б., ж.к. М.р., ул. „В.“ №** за срок от една година, считано от
30.12.2020 година, като е определил режим на лични отношения между детето
Н. В. М. и неговата майка Т. ИЛ. АНД. четири пъти месечно по 1 час в
рамките на работното време на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас в
сградата на отдел „Закрила на детето“ в присъствието на социален работник.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивницата.
Излага подробни съображения по фактологията на казуса свързани с
настъпили промени след постановяване на съдебния акт. Моли съда за отмяна
на акта, както и за изслушване в съдебно заседание на детето Н. В. М.,
1
въззивницата Т.А. и нейния баща И.А., при когото е настанено детето.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Производството пред Районен съд- Бургас е с правно основание чл.28,
във връзка с чл.25 от Закона за защита на детето.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред БРС е образувано по молба на Директора на
Дирекция ,,Социално подпомагане“-гр.Бургас, за настаняване на детето Н. В.
М., ЕГН **********, родена на **.**.****г. от майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН
********** и В.М.М., починал на 10.06-2008г., в семейството на дядото по
майчина линия- ИЛ. АР. АНД., ЕГН **********, за срок от една година,
считано от 30.12.2020г.
По делото е приложено копие от удостоверение за раждане от
28.12.2006г., издадено от Община Бургас, видно от което Н. В. М., ЕГН
********** е родена н гр.Бургас от майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН ********** и
В.М.М., ЕГН ********** (л.11 от делото).
Приложено по делото е копие от Уведомително писмо/22.12.2020г. за
предоставяне спешна мярка ,,полицеска закрила“ на дете за срок от 48 часа,
след подаден сигнал на тел.112 от Н.М., родена на **.**.****г., за
осъществено психическо и физическо насилие от страна на майката- Т. ИЛ.
АНД..
По делото е представено копие от Заявление от 29.12.2020г., изходящо
от майката Т. ИЛ. АНД., с което е заявила писмено желанието и съгласието
си за настаняване на дъщеря й в дома на дядото по майчина линия.
С Декларация за съгласие по чл.24,ал.3от ППЗЗДет, дядото ИЛ. АР.
АНД. е изявил съгласие малолетната Н.М. да бъде настанена в неговото
семейство, както и че е готов да полага грижи за внучката си и да отговаря за
живота и здравето й.
Представена е Заповед№ЗД/Д-А-226/23.12.2020г., издадена от
2
Директора на Дирекция ,,Социално подпомагане“ – гр.Бургас, по силата на
която, малолетното дете Н. В. М. е настанено за срок от едни месец в
Кризисен център ,,Деметра“–гр.Средец.
Със Заповед№ЗД/Д-А-228/30.12.2020г., издадена от Директора на
Дирекция ,,Социално подпомагане“ – гр.Бургас, е прекратено временно
настаняването на детето Н. В. М., с майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН ********** и
В.М.М., починал на 10.06-2008г., в Кризисен център ,,Деметра“––гр.Средец.
Съгласно същата заповед, детето е настанено временно в семейството на дядо
си по майчина линия- ИЛ. АР. АНД., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
к/с,,М.р.“, ул.,,В.“№**, за срок – до произнасяне на съда с решение по Закона
за закрила на детето.
С оглед съхраняване емоционаланата връзка между родителя и детето,
е определен режим на лични контакти между тях веднъж седмично, по един
час, в рамките на работното време на ОЗД- Бургас, в присъствието на работещ
с детето социален работник.
От съдържанието на представения социален доклад на ДСП от
25.11.2020г., се установява, че малолетната Н. е първо по ред от двете деца на
Т. ИЛ. АНД., като понастоящем майката съжителства на семейни начала с
П.В. и заедно полагат грижи. Бащата е починал през 2008г. Н.М. е ученичка в
Гимназия за изучаване на романски езици ,,Г.С.Раковски“- Бургас. Базовите й
потребности са задоволявани в семейна среда. Майката не приема
сексуалната ориентация на детето, което е повод за чести конфликти в
семейството, като с оглед тяхното разрешаване е ангажиран психолог, който
да работи с детето.
От социалното проучване става ясно, че Т.А. се е старала да стимулира
развитието на своята дъщеря съобразно възможностите и разбиранията си.
Отразено е в социалния доклад, че няма данни за отклонения в
емоционалното и поведенческо развитие на малолетната Н.. Същата има
понятие за собствена идентичност- определя себе си като хомосексуална,
чувства се като момче и желае да бъде момче. Поведението на детето е
рисково за живота и здравето, споделйки, че има регистрации в сайтове за
запознанства и връзки с пълнолетни лица. Посочено е в доклада, че към
момента на подаване на сигнала на тел.112 за осъществено домашно насилие,
3
детето е било при дядо си по майчина линия. Н. съобщила, че е подложена на
психически и физичски тормоз от страна на майка си.
Становището е, че следва да се предприеме мярка за закрила-
настаняване в семейството на дядото за срок от една година. За периода на
престой на детето в дома на дядото по майчина линия, майката ще
осъществява срещи с детето първоначално в присъствието на социален
работник в сградата на ОСЗ- Бургас, веднъж месечно. Впоследствие режимът
на контакти ще бъде разширен.
Майката и дядото по майчина линия са запознати с потребностите на
детето и са изразили своето съгласие за настаняването й в семейството на
И.А..
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основанията за настаняване на дете извън семейството - в семейство
на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга – резидентен
тип или специализирана институция - са посочени в чл. 25 ЗЗДет. и следва да
се прилагат за деца : 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето; 3) чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие
в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в
случаите по чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата.
Настаняване извън семейството се прекратява при наличието на
хипотези, уредени в чл. 29 ЗЗДет.: 1. при разваляне на договора; 2. с изтичане
на срока; 3. при взаимно съгласие на страните по договора; 4. с осиновяването
на детето; 5. с навършването на пълнолетие от детето, а ако учи - до
завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; 6.
с отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1; 7. при смърт на съпрузите или на
4
лицето от приемното семейство; 8. при промяна на мярката за закрила; 9. при
промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес; 10. при
смърт на лицето/лицата от семейството на роднини или близки; 11. при
смърт на детето. При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4
– 6, се спазва редът за настаняване по чл. 26 - 28 ЗЗДет.
В конкретния случай, предвид данните по делото, настоящата
инстанция намира, че е в интерес на малолетното дете е да бъде върнато за
отглеждане и възпитание при майката. Съгласно чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 9
ЗЗДт, настаняването може да бъде прекратено при промяна в обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в негов интерес. Тоест, за основателност на молбата
за прекратяване на настаняването в производството по чл. 30 ЗЗДт следва да
се установи, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е настанено
детето.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да
бъде отглеждано в неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл.
3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може
да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това
е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи, с оглед конкретните
обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла
на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.
Според чл.18 т.1 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г. и
влязла в сила от 3.07.1991 г., родителите носят първостепенна отговорност
за отглеждането и развитието на децата. Висшите интереси на децата са
тяхна основна грижа.
Съгласно чл.9 на същата конвенция, държавите - страни по
Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си
против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в
съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за
съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на
детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи,
като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или
когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно
5
местоживеенето на детето.
Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради
своя незаменим характер. В средата на семейството и под грижите на
родителите се извършва първоначалното оформяне на човешката личност.
В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание,
малолетната Н.М. е заявила, че понастоящем отношенията с майката са
,,перфектни“. Пояснява, че на по- ранен етап между тях съществували
конфликти, като в един от случаите подала сигнал на тел.112 (майката биела и
обиждала детето), но от няколко месеца, откакто живеела при нея, се
рабирали много добре. Пояснява, че се чувствала добре при дядо си, но при
майката било по- добре- започнали да се разбират и да си споделят. Посочва,
че е наясно с проблема, водещ до разногласия с майката, но същият вече бил
разрешен.
В съдебно заседане, майката потвърждава, че отношенията с Н. вече
са мното добри и нямали никакви пререкания. Детето посещавало и дядо си,
предвид емоционалната врзъка между тях. Посочва, че конфликтът с дъщеря
й възникнал по повод нейната сексуална ориентация. В началото имало
объркване, но впоследствие, след посещения при психолог и повече
информираност, майката успяла да постигне промяна. Заяява, че ще подкрепя
дъщеря си, независимо от различната й сексуалната ориентация и
предпочита детето да е при нея.
Изслушан в съдебно заседание е и И.А. - дядо на Н., който посочва че
отношенията между майката и детето са добри и същите живеят заедно.
Когато Н. живеела при него, се рабирали, въпреки, че дядото понякога й
правел забележки относно спазване реда вкъщи. Твърди, че детето решило да
отиде при майка си, защото А. веднъж й се скарал, че не си е оправила
леглото.
Настоящият състав, съобразявайки се със събраните в хода на
първоинстанционното, а и във въззивното производство, доказателства,
намира, че вече не са налице основанията по чл.25 от Закона за закрила на
детето, поради което настаняването на малолетната Н. в семейството на
дядото по майчина линия следва да бъде прекратено.
6
Определянето на конкретна мярка за закрила на дете и срокът на
нейното прилагане по реда на гл. 4 от ЗЗДет е въпрос на спорна съдебна
администрация. В този случай съдът не правораздава, а администрира
граждански правоотношения, вкл. и извършвайки преценка по
целесъобразност. Водещ критерий в тази насока е най- добрият интерес на
детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, който се преценява от гледна
точка на желанията и чувствата на детето, неговите потребности, възрастта,
пола и миналото му, както и опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена. Като последна група
релевантни обстоятелства, законодателят е посочил способността на
родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него
при промяна на обстоятелствата.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение
да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на
детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. За да бъде счетено, че родителят би могъл да полага
адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за
комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо
детето. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на
родителя спрямо детето се дължи постоянно. Интересите на детето са
определящи, поради което от тях следва да се ръководи съда при преценката
по Закон за закрила на детето.
В конкретния случай, безспорно бе установено, че е налице промяна в
обстоятелствата, настъпила след извеждане на детето от семейството на
майката, която изключва хипотезата на трайна невъзможност на родителя да
отглежда детето.
Понастоящем майката е направила всичко необходимо за подобряване
отношенията с дъщеря си и поддържане емоционалната връзка, като е
положила необходимите усилия, посещавала е психолог за предоляване на
проблемите и противоречията, свързани с различната сексуална ориентация
7
на Н.. Майката е изразила готовност да подкрепя детето си, независимо от
нейните различия и особености, което в началото е било трудно като родител
да приеме. Налице е промяна в положителна посока- Т.А. има потенциал да се
грижи за дъщеря си, отговорна е и осъзнава нуждите на детето. Още повече,
както е установено по делото и отразено в социалния доклад, от самото
раждане на детето, грижи е полагала основно майката. Установи се също така,
че в нито един момент майката не е прекъсвала връзката с детето,
включително през периода на настаняването му в семейство на дядото, като
редовно го е посещавала и се е интересувала от него. Горният извод се
потвърждава и от заявеното от Н.М. в откритото съдебно заседание пред
настоящата инстация. Видно е, че емоционалната връзка родител- дете също е
много силна, като не е прекъсната; отношенията се базират на доверие,
разбиране и подкрепа.
Предвид изложеното, както и с оглед спазване принципа за
съблюдаване най- добрия интерес на детето, въззивната инстаниця намира, че
следва да бъде прекратено настаняването на малолетната Н.М. в семеството
на дядото и върната за отглеждане и възпитание при майката, което налага
обжалваното решение да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260494/18.03.21г. по гр.д.№ 277/21г. по
описа на БРС, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ДСП- Бургас за настаняване на Н. В. М.
ЕГН **********, родена на **.**.**** г. от майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН
********** и баща В.М.М., починал на 10.06.2008 г., в семейството на дядото
по майчина линия – ИЛ. АР. АНД. ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ж.к. М.р.,
ул. „В.“ №** за срок от една година, считано от 30.12.2020 година.
ПОСТАНОВЯВА връщане /реинтеграция/ на детето Н. В. М., ЕГН
**********, родена на **.**.****г., за отглеждане и възпитание в
семейството на неговата майка Т. ИЛ. АНД., ЕГН **********, адрес гр. Б.,
ул.,,Ц.А.“№**, на основание на чл. 29, т. 6 от Закона за закрила на детето,
8
поради отпадане на основанията по Закона за закрила на детето.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9