гр.София,
12.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3653 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.04.2017год.,
постановено по гр.дело №27558/2013г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в ответникът „С.т.“ЕООД
е осъдено по предявените от М.Д.Д., И.Б.П., И.Б.Т. и К.Б.П. искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на ищците съответно сумите 3025,66лв.,
2279,52лв., 2279,52 лв. и 2899,74лв., представляващи платени от ищците цени за
неосъществена екскурзия до остров Мавриций от 30.04.2013г. до 07.05.201Зг. по
договори за туристическа услуга от 15.11.2012г., ведно със законните лихви
върху тези суми за периода от 26.06.201Зг. до окончателното им изплащане. Със
същото решение са отхвърлени предявените от ищците искове с правно основание чл.88,
ал.1, изр.2 от ЗЗД за заплащане стойността на закупени и неизползвани самолетни
билети и за презаверяване на закупени самолетни билети с дестинация София-
Истанбул- София. Ответникът е осъден да заплати на ищците разноски по делото в
размер на общо 1028,64 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на трети лица- помагачи на страната на
ответника ЗАД“Армеец“ и ЗАД“А.Б.“.
Срещу така
постановеното решение в осъдителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „С.т.“ЕООД. Жалбоподателят
поддържа, че екскурзията не била осъществена поради несъбиране на необходимата
бройка участници. Твърди освен това, че ищците предявили претенции и към
застрахователното дружество „Армеец“, както и че предложил да ги компенсира с
друга екскурзия до сходна дестинация, но ищците отказали това предложение. Претендира
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемите ищци чрез процесуалния
си представител оспорват същата като неоснователна и молят решението на СРС да
бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите
във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Между страните не се
спори относно факта на сключване на процесните договори за туристически услуги,
както и относно заплащането на процесните суми от ищците на ответника. Безспорно
е и обстоятелството, че желаното от ищците туристическо пътуване не се е
осъществило. С подаването на исковата молба ищците на практика са отправили
волеизявление за разваляне на процесните договори. Следователно основанието за
заплащане на процесните суми е отпаднало и ответникът дължи връщането им
съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Причините за непровеждането на екскурзията
(пътуването), както и предложенията на ответника за компенсиращи пътувания, са
ирелевантни- ищците не са длъжни да приемат офертата на ответника вместо
изпълнение на задълженията му по процесните договори.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответниците по жалбата следва
да бъдат присъдени сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция в общ размер 841 лева, от които 441 лева на М.Д. и по 200
лева на И.П. и К.П., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и договори за
правна защита и съдействие.
Решението не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.04.2017год., постановено по гр.дело
№27558/2013г. по описа на СРС, ГО, 30 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „С.т.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на М.Д.Д. с ЕГН**********
сумата 441 лева (четиристотин четиридесет и един лева)- разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „С.т.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на И.Б.П. с
ЕГН********** сумата 200 лева (двеста лева)- разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „С.т.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на К.Б.П. с
ЕГН********** сумата 200 лева (двеста лева)- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/