№ 20821
гр. София, 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от К. КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110135862 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от [ фирма] ЕООД ЕИК . срещу Софийски градски
съд БУЛСТАТ . в с предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД за сумата
от общо 650 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатена
държавна такса в размер на 50 лв. по гр.д.№8638/2015 г. по описа на СРС, 118 състав,
както и сумата в размер на 600 лв. присъдени разноски в тежест на ищеца с решение
№163793/05.07.2017 г. по гр.д.№8638/2015 г. по описа на СРС, 118 състав. Ищецът
поддържа, че производството по гр.д.№8638/2015 г. по описа на СРС, 118 състав било
образувано по депозирана от [ фирма] ЕООД искова молба с предявени искове с
правно основание чл.134 ЗЗД за упражняване правата на неговия длъжник [ фирма ]
ЕООД. Поддържа, че основание за предявяване на исковете е било решение от
22.07.2011 г. по гр.д.№ 4187/2010 г., по силата на което била обявена за нищожна
покупко - продажба на недвижим имот, извършена с нотариален акт № ., том ., рег. № .,
дело № 189/2009 г. на Нотариус Р. Д. рег.№ . НК, вписан с вх.рег. № ., акт № ., том .,
дело № 4579/2009 г. на Имотен р-р към АВ - гр. С. и [ фирма ] ЕООД е признато за
собственик на поземлен имот с идентификатор № ., находящ се в сел., Община
Столична, област София - град, с адрес на поземления имот: с., район „В.”, м., с площ
от 2 751 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - НИВА, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 1.17, при
съседи на поземления имот: , , , . съгласно Скица на поземлен имот № ./23.04.2012 г.,
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на
АГКК, описан по док.т за собственост като НИВА Категория IV /четвърта/, с площ от
2.751 дка, съставляваща имот № 1.17, находяща се в землището на с., гр. София, м., при
съседи: имот № ., имот № ., път . клас на държавата - МТ, имот № , имот № , полски
път на Община Столична.
1
На основание посоченото решение ищцовото дружество предявило иск за
признаване за установено, че длъжника [ фирма ] ЕООД е единствен собственик на
процесния имот спрямо последващия приобретател К. И. Д., като Софийския районен
съд е образувал гр. д. № 8638/2015 г., 118 - ти състав.
В хода на произвдоството ответникът К. И. Д. е направила възражение, че
решението не е влязло в сила на посочената дата, същото е обжалвано в предвидените
в закона срокове, като от приложеното от нея като доказателство Определение от
02.05.2012 г. по гр. д. № 3628/2011 г., по описа на Софийския апелативен съд, 4 - ти
състав се установява, че първоинстанционното решение било обезсилено поради отказ
от исковете пред въззивната инстанция е не било породило правните си последици.
Ищецът твърди, че длъжностно лице, служител на ответника СГС, е допуснало
грешка, удостоверявайки, че решение от 22.07.2011 г., по гр. д. № 4187/2010 г., по
описа на СГС, е влязло в сила на 22.06.2012 г. Така, приемайки в мотивите си за
установено, че „решението на СГС е обезсилено от въззивния съд с определение от
02.05.2012г. по в.гр.д.№ 3628/2011г. по описа на САС, ГО, 4 състав, поради направен
във въззивната инстанция отказ от иск“, Софийският районен съд в своето решение
№ 163793/05.07.2017 г. по гр. д. № 8638/2015 г. по описа на СРС, 118 - ти състав
отхвърлил предявения иск по чл. 134 ЗЗД и е осъдил ищеца да заплати направените от
ответната страна разноски в размер на 600 лв. (шестотин лева), като отделно от това
била платена и държавна такса за завеждане на делото в размер на 50 лв. (петдесет
лева). Решението по гр. д. № 8638/2015 г. по описа на СРС не е обжалвано и е влязло в
сила. Поддържа, че впоследствие поставеният печат, удостоверяващ влизането в сила
на решението гр. д. № 4187/2010 г. на СГС е бил заличен с коректор. Твърди, че от
длъжностно лице при ответника погрешно е извършено удостоверяване, че решението
по гр. д. № 4187/2010 г. по описа на съда било влязло в сила на 22.06.2012 г. Това
противоправно поведение било осъществено при или по повод възложената работа и от
него били произтекли вреди за ищеца в общ размер от 650 лв., представляващи
съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 8638/2015 г. Тези вреди били в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние, тъй като предявеният иск по
чл.134 ЗЗД се основавал единствено на влязлото в сила решение по гр. д. № 4187/2010
г. по описа на СГС. Моли за уважаване на исковете, като претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни и недоказани. Поддържа, че искът по гр. д. № 8638/2015 г. по описа
на СРС е бил отхвърлен и вредите са претърпени поради действия и бездействия на
самия ищец, който не е положил дължимата грижа почти три години след обезсилване
на решението по гр. д. № 4187/2010 г. по описа на СГС да извърши проверка дали
длъжникът му [ фирма ] ЕООД е действително титуляр на съответните права.
2
Поддържа, че имуществените вреди са настъпили за ищцовото дружество поради
неправилно избрания път за защита, тъй като обстоятелството, че решението по гр. д.
№ 4187/2010 г. на СГС, на което се позовавал ищецът, е било обезсилено впоследствие
не е единствената причина за отхвърляне на иска по гр. д. № 8638/2015 г. на СРС.
Поддържа, че във връзка с извършена проверка от ИВСС по сигнал на ищцовото
дружество инспекторът не е установил кой и кога е извършил както поставянето на
печат, удостоверяващ влизането в сила на решението по гр. д. № 4187/2010 г. на СГС,
така и последващото му заличаване с коректор. Според ИВСС при подаване на
молбата от 23.10.2012 г. за издаване на заверен препис от решението по гр. д. №
4187/2010 г. ищецът е могъл да се запознае и със съдържанието на въззивното дело,
което е било в кориците на гр. д. № 4187/2010 г. Релевира възражение по чл.51 ал.2
ЗЗД за съпричиняване, като отделно поддържа, че по делото от ищеца не е установено
кой е прекият причинител на вредата, нито че това е лице, на което ответникът е
възложил работа. Оспорва и реалното заплащане на сумата от 650 лв., поради липса на
доказателства за заверяване сметката на получателя. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже: наличието на твърдените имуществени
вреди; че тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
/ответникът/ е възложил работа; че вредите са причинени вследствие на противоправно
деяние при или по повод на възложената работа, че причинителят е действал виновно,
както и всяка от претенциите си по размер, в т.ч. стойността на всяко плащане и за
какво е извършено. Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника е да докаже плащане, своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, както и пълно и главно възражението си за
съпричиняване.
С оглед на горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.07.2023 г.
от 14:20 часа, за когато да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗ.ИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в
3
чужбина, са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република
България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страните. Ако не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от писмения отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4