Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………… / …………….
2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Цветелина Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 614 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение
№ 181 от 13.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9661 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, шестнадесети състав, с което на основание член 124, алинея
1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Е.С.П., С.Г.С.
и М.Г.П., всички наследници на Г.С.П. не дължат на въззивника, както следва: Е.С.П.
– 278,31 лева, представляваща 1/3 от цялата сума 834,92 лева -, С.Г.С. – 278,31
лева, представляваща 1/3 от цялата сума 834,92 лева -, и М.Г.П. – 278,31 лева,
представляваща 1/3 от цялата сума от 834,92 лева -, начислена под формата на
корекция от ответното дружество за обект, находящ се в град В. - ул. „Г.С.“ № **
ап.**, за периода от 30.03.2018 г. - 27.06.2018 г. по фактура от 13.06.2019 г.
за клиентски № ********* и абонатен № **********; както и е осъдено дружеството
да заплати на Е.С.П., С.Г.С. и М.Г.П., всички наследници на Г.С.П., сумата от 357 лева, представляваща сторени
по делото пред първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея
1 от ГПК.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение,
както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа
доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството
– извършена корекционна процедура при спазване реда по констатиране на неточно отчитане на ел.
енергия, уреден в ПИКЕЕ. Дружеството доставчик е изправно по поетите задължения
по договора за продажба на електроенергия; извършена е надлежна техническа
проверка на СТИ, при която е установено неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на СТИ с електроразпределителната мрежа, при което консумираната ел.
енергия не се отчита, съответно не се и заплаща. Приложената корекционна
процедура е по методиката на член 48, алинея 1, точка 1Б от ПИКЕЕ, а исковата
сума – цена на потребената и неплатена електроенергия в периода на
преизчислението. В този смисъл счита, че основанието и размера на вземането му
е доказано при пълно доказване, а предявеният иск за недължимост на сумата е
неоснователен. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
В отговор на
въззивната жалба ищецът оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди. Поддържа доводи, че в конкретиня случай СТИ, отчитащо електроенергията
в обекта е извън срока на годност, а корекционната процедура по реда на член 48
от ПИКЕЕ противоречи на основни принципи на търговията с ел. енергия по член 2,
алинея 2 от ЗЕ. Дори и да се приеме, че тези правила са приложими в отношенията
между страните, то в конкретния случай исковата сума е начислена неправомерно,
доколкото не са били налице всички предпоставки за приложение на разпоредбата
на член 48 от ПИКЕЕ.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че ищците били
уведомени за извършена проверка на СТИ, респективно, че е издадена фактура на
стойност от 834,92 лева. Оспорват дължимостта на посочената сума с твърдения, че
посоченото количество електроенергия не е било потребено, а също така не са
били спазени предпоставките и процедурата по извършване на проверката и
корекцията. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че наследниците на Г.С.П. - Е.С.П. не
дължи 556,61 лева, представляваща 4/6 от цялата сума 834,92 лева, С.Г.С. не
дължи 139,15 лева, представляваща 1/6 от цялата сума 834,92 лева, М.Г.П. не
дължи 139,15 лева, представляваща 1/6 от цялата сума от 834,92 лева на
ответника, начислена под формата на корекция от ответното дружество за обект,
находящ се в град В. - ул. „Г.С.“ № ** ап.**, за периода от 30.03.2018 г. -
27.06.2018 г.
В срока по член 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на
количество пренесена електроенергия на основание член 48, алинея 1, точка 2Б от
ПИКЕЕ. Твърди, че корекционната процедура е извършена на база извършена
проверка досежно изправността на електромера и измервателната система и
изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията корекционната процедура да е
лишена от основание и сочи, че такова е именно договорната обвързаност между
страните, ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че в случая при извършване на корекцията е
спазена процедурата на ПИКЕЕ. В този смисъл излага, че е извършена проверка на
изправността на СТИ, за която е съставен КП. Въз основа на протокола е
съставено становище за начисление на доставеното количество електроенергия, с
която е определено допълнително количество електрическа енергия при спазване
съответната методика за изчисление, което впоследствие е остойностено с
издадената фактура.
Няма спор между
страните, че
като потребител на електроенергия по посочения клиентски и абонатен отговор фигурира Г.С.П., че ищците
имат качеството на потребители по силата на договорни отношения с
ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е
присъединен към електропреносната мрежа.
От КП от 27.06.2019 г. се установява, че на посочената дата е
извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, и е
констатирано, че СТИ не отчита правилно, поради което е демонтирано
и изпратено за експертиза в БИМ.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Русе, за което е съставен КП
№ 1095 от 07.06.2019 г., в който е документирано, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера; има наличие на допълнителни платки с елементи,
запоени към схемата на електромера; показанията на десплея съответстват на
тези, съхранени в енергонезависимата памет на електромера, който не съответства
на одобрения тип.
Със справка за
начисление на електроенергия от 12.06.2019 г. е одобрено начисляването на
допълнително количество електроенергия в размер на 4 487,75 кВтч за
периода 30.03.2018 г.-27.06.2018 г. Корекцията е извършена на основание член 48,
алинея 1, точка 2Б от ПИКЕЕ. Въз основа на тази справка по партидата на абоната
е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в
посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 13.06.2019
г. за сумата от 834,92 лева. По делото е представена процесната фактура, видно
от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с
посочено основание „служебно“.
От заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с
обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание,
проведено на 11.12.2019 г., се установява, че изчисленията на стойността на
начислената електроенергия са математически точни; не се касае за техническа
неизправност, а за вмешателство в системата на СТИ.
Предявен е иск с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на
процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника
е да докаже дължимостта на начислената
сума,
а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет
на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално
доставено на ищцата.
Съществуващите
договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ
от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6
и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
На съда е служебно
известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.№ 2385/2016 г.
от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 –
член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от
14.02.2017 г. Съгласно член 195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма
обратно действие. Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта
се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от
влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила
правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед
действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 27.06.2018 г.
проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват
приложим закон.
Несъстоятелни са възраженията на процесуалния
представител на въззивното дружество, че за осъществяване на корекционната
процедура следва да бъде установена вина на клиента, тъй като последните не
намират опора в действащото законодателство. Ирелевантно за правния спор е дали
ищецът или друго лице са извършили действията довели до неизмерването, тъй като
процедурата не е санцкционна, а се осъществява с цел репариране на
имущественото разместване, предизвикано незаплащане на употребена електрическа
енергия от клиента.
Изложеното води до извода, че ответното
дружество е доказало изпълнението на всички нормативно предвидени изисквания,
поради което протоколът е съставен в съответствие на предвидената в правилата
процедура и съставлява годно основание за извършване на корекция и начисляване
на процесната сума.
Не се спори, а и се
установява, че ищците са наследници на починалия през 1999 г. Г.С.П. /съпруга и
синове/, който е вписан като абонат на ответното дружество. Доколкото
задължението е възникнало след смъртта на наследодателя /периодът на
претенцията е 30.03.2018 г.-27.06.2018 г./, то не е част от наследството и
ищците не отговарят за процесното задължение на основание член 60, алинея 1 от
Закона за наследството. Ищците обаче като наследници на починалото лице са
съсобственици на посочения обект и следва да отговарят за процесното задължение
съобразно квотите им в съсобствеността /4/6 за съпругата и по 1/6 за всяко
дете/. По делото не са представени доказателства ищците да са изпълнили
задължението си да уведомят дружеството-ответник за извършената промяна на
собствеността съобразно ОУДПЕЕ. С оглед така изложените мотиви и като съобрази, че пред първата
инстанция не е налице постановен съдебен акт за допускане изменение на иска
съобразно нормата на член 214 от ГПК досежно дължимите квоти, респективно суми,
от всеки един от ищците, то настоящият състав следва да отмени решението в тази
му част и да потвърди в останалата.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия
искане и на основание член 78 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да му
заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 300
лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 181 от 13.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9661 по описа за 2019 г. на Районен съд
- Варна, шестнадесети състав, в частта, с която е постановено, че Е.С.П., С.Г.С.
и М.Г.П. - всички наследници на Г.С.П. - не дължат на въззивника, както следва:
Е.С.П. – 278,31 лева, представляваща 1/3 от цялата сума 834,92 лева -, С.Г.С. –
278,31 лева, представляваща 1/3 от цялата сума 834,92 лева -, и М.Г.П. – 278,31
лева, представляваща 1/3 от цялата сума от 834,92 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е.С.П.,
С.Г.С. и М.Г.П. не дължат на въззивника, както следва: Е.С.П. – 556,61 лева,
представляваща 4/6 от цялата сума 834,92 лева-, С.Г.С. – 139,15 лева,
представляваща 1/6 от цялата сума 834,92 лева-, и М.Г.П. – 139,15 лева,
представляваща 1/6 от цялата сума от 834,92 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав
Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
Е.С.П. ЕГН **********, С.Г.С. ЕГН ********** и М.Г.П. ЕГН **********, всички с
адрес ***, адвокат Р.С., сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на
основание член 78 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.