Р Е Ш Е Н
И Е
№…………………
гр.Плевен, 02.07.2020година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И
ПЕТИ ЮНИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА
ГОДИНА, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря……В. Т...…и в присъствието на прокурора……………………..………………като
разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д. №433 по описа на съда за 2020година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 40 от 28.02.2020г., постановено по
гр.д.№ 737/2019г. Левченски районен съд е осъдил Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“
№ 171А, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР, на Е.Л.Ц. от гр. Плевен сумата
от 1657,66 лв.- главница, представляваща възнаграждение за
извънреден труд за периода от 28.10.2016г. - 28.10.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване
на исковата молба в размер на 234.21 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът е
осъден да заплати по сметка на Левченски районен съд
държавна такса върху уважения иск в размер на 75.67лева, както и 150лв. разноски за възнаграждение на
вещото лице, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК – на ищеца 350лв.
за деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответника Главна дирекция Пожарна безопастност
и защита на населението МВР, гр.София, подадена чрез ст.юрисконсулт С.Н., в
която се правят оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано
на събраните доказателства. Съображенията за това са изложени подробно в
жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да постанови
решение, с което да бъде отменено решението на Левченски
РС и да бъде решен спора по същество, като бъде отхвърлен предявеният срещу
дирекцията иск, както и да бъдат присъдени направените разноски за двете
съдебни инстанции.За част от постановеното решение искането е то да бъде
обезсилено като недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл за повече от
поисканото, като е присъдил възнаграждение за периода от 1.10.2016г. до
27.10.2016г. свръхпетитум, което е повлияло и на
произнасянето относно размера на мораторната лихва
върху сумата.
Ответникът
по жалбата Е.Л.Ц., чрез пълномощника си адв.Р.Р., е взел становище, че въззивната жалба не е основателна
и моли да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното: Безспорно е между страните, че през процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.3 от ЗМВР. Признава се от ответника, че ищецът е служител на ГДПБЗН –
МВР и през процесния период той е заемал длъжността „водач на специален
автомобил“ в РСПБЗН - Левски към ОДПБЗН
- Плевен при ГДПБЗН – София, МВР. Съгласно събраните писмени доказателства –
платежните бележки за трудови възнаграждения на ищеца през процесния период 28.10.2016-28.10.2019г.
са му начислени и заплатени суми за нощен труд. Безспорно е, а се установява и
от прието от Левченски РС заключение на ССЕ, че
ищецът е положил 1607ч. нощен труд за периода, като за този положен нощен труд
не е направено преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143.
Положеният нощен труд е бил заплащан по 0.25 лв./час. Съгласно заключението,
нощният труд, приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 1836.801часа,
като се явява разлика от 229.801часа.
Спорно е дължи ли ответникът претендираното от ищеца като неизплатено в
срок трудово възнаграждение,
на какво основание и в какъв размер.
За да се произнесе по спора, въззивния съд съобрази
следното: Извършвайки самостоятелна преценка на изложените в
исковата молба факти и обстоятелства, настоящият състав на Плевенски ОС приема,
че районният съд е направил погрешна правна квалификация на спора и на
действително претендираното от ищеца вземане, като е възприел безкритично и
възпроизвел в решението си правната квалификация на спорното право посочена от
ищец, вместо да я изведе от твърдените от него факти. В резултат на това РС-Левски
е счел, че се касае за претенция за заплащане на положен извънреден труд и като
приел, че са приложими към правния спор нормите на чл. 178, ал. 1 т. 3 от ЗМВР,
присъдил в полза на ищеца сумата 1657.66лева, представляваща възнаграждение за
положен 240.24часа извънреден труд, получени вследствие преобразуване на нощен
към дневен такъв за периода 28.10.2016г. – 28.10.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 28.10.2019г.,
до окончателното ѝ изплащане. Изхождайки от същите факти, Плевенски
окръжен съд счита, че се касае за претенция за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд/ след преобразуване на нощните часове
положен труд в дневни/, а не за
заплащане на положен от ищеца извънреден труд, което е нещо различно.
За да се приеме, че се
касае за незаплатен извънреден труд е необходимо да е наведен довод, че
положеният от ищеца нощен труд дори след преобразуването му в дневни часове, се
явява положен извън установеното за него работно време. Никъде в исковата молба
не се твърди и не се обосновава, получената след преобразуване на нощния в
дневен труд разлика от 254ч./според ищеца/ да излиза от рамките на установеното
за него работно време, за да се счита за извънреден труд. Твърдението е само,
че не е надлежно заплатен положеният от ищеца нощен труд чрез преобразуването
му към дневен при прилагане на определен коефициент 1,143. Поради това, при
липсата на изрични твърдения за полагане на труд извън установеното за него
работно време, което е основна характеристика на „извънредния труд“, според
легалното му определение/чл. 143 от КТ/, не може да се квалифицира претенцията
на ищеца като такава за извънреден труд, независимо че той така я е
нарекъл.
Според настоящия
състав, приетата от РС-Левски погрешна правна квалификация на спора и на
претендираното вземане, не е довела до разглеждане на непредявен иск, тъй като
в действителност първоинстанционният съд е изследвал наведените от ищеца факти
и обстоятелства. За изложената в исковата молба фактическа обстановка -
твърденията за положен от ищеца нощен труд, който не е надлежно заплатен от
работодателя, след преобразуването му към дневен, от Левченски
РС са събирани необходимите доказателства. Релевантните за спора обстоятелства
са установени, в т.ч. и чрез приетото експертно заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, независимо от това, че в една негова част, то
излиза извън предмета на спора. В такъв случай, въззивният
съд определяйки действителната правна квалификация, следва да разреши спора по
същество.Съдът приема,че претенцията на ищеца е за заплащане на допълнително
възнаграждение за положения от него нощен труд за периода 28.10.2016г.-28.10.2019г.,
общо в размер на 1776часа, за които след преобразуването им в дневен труд, при
прилагане на коефициент 1,143, се дължи сумата 1744.98лв. за получената в
резултат на това преобразуване разлика, която според ищеца е 254часа. Исковата
претенция впоследствие е намалена на 1657.66лв./.Сумата е претендирана, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 28.10.2019г. до окончателното и
изплащане. Претендирана е и лихва за забава в размер
на 200лв. за периода 28.10.2016г.-28.10.2019г. увеличена в последното съдебно
заседание на 234.21лв.
Съдът намира, че исковата претенция е частично
основателна. В чл. 178 и чл. 179 от ЗМВР са посочени видовете допълнителни
възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като в чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд, а в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е предвидено изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00
часа, което характеризира този труд като „нощен труд“, според легалното определение за това в чл. 140, ал.
2 от КТ. Посочените норми на чл.178,ал.1
т.3 и чл. 179, ал.1 от ЗМВР регламентират два различни вида допълнителни
възнаграждения, които се дължат на държавните служители в МВР на самостоятелно
правно основание и които не бива да бъдат смесвани. Неслучайно и в КТ двете
понятия са дефинирани поотделно, като уредбата на нощния труд е дадена в чл.
140 на КТ, който се намира в раздел І – редовно работно време, а уредбата на
извънредния труд е дадена в чл. 143 и следв. от КТ,
за които е обособен специален раздел ІІ – извънреден труд. Съществената разлика
между тези два вида труд е, че докато нощния труд се полага в точно определен
времеви отрязък от денонощието /от 22,00ч. до 6,00ч./, той по презумпция се
полага в рамките на нормалната продължителност на работното време, докато извънредния труд, независимо от това дали е
положен през деня или през нощта, се явява положен извън установеното за
служителя работно време.
Положеният през нощта
/от 22,00 ч. до 6.00ч./ труд може да се окаже и извънреден, но не защото след
преобразуването му в дневен при прилагане на коефициента 1,143. остават
незаплатени часове, а само когато е положен такъв извън установеното за
конкретния служител работно време. Този извод се подкрепя и при съобразяване
нормите на чл. 9а, 9б и 9г от Наредба за
работното време, почивките и отпуските. В чл. 9б, ал.1 от този Наредба е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ
/както в случая/, да се определя норма за продължителност на работното време за
периода, като нормата се определя в часове, при което броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане се умножи по дневната продължителност
на работното време, установена за работното място, при подневно
отчитане на работното време. В чл. 9г от същата Наредба е предвидено, че
отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда.
Следователно, за да се направи извод налице ли е положен извънреден труд за
периода на сумирано изчисляване на работното време, е необходимо да се
съпостави посочената в чл. 9б конкретна норма за продължителност на работното време,
определена за периода, с общия брой на отработените часове от работника или
служителя за същия период /в т.ч. дневни и нощни/ и ако общият брой на тези
отработени часове надвиши нормата за
продължителност на работното време, тогава може да се направи извод, че е
налице положен извънреден труд. Въпреки, че не е изследвал въпроса има ли
положен извънреден труд, което предполага събиране на доказателства за
посочените два показателя, РС е приел, че е положен и е останал незаплатен
такъв извънреден труд.
Поради липса на
твърдения, че нощният труд е положен извън рамките на установеното за ищеца
работно време или на твърдение, че в края на всеки период, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, общият сбор на отработените
от ищеца часове дневен и нощен труд, надвишава определената норма за
продължителност на работното време за периода, настоящата инстанция не е
правила повторен доклад и не е давали нови указания на ищеца за събиране на
доказателства за извънреден труд, тъй като горните не са сред наведените и
подлежащи на доказване факти.
Районният съд е възприел заключението на ССЕ в
частта, с която хипотетично е изчислен размер на възнаграждение за извънреден
труд по смисъла на чл. 143 от КТ. Както беше посочено по-горе, касае се за
дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, който не е
бил адекватно заплатен поради това, че не е бил
преобразуван в дневен с прилагане на коефициента 1.143, чието приложение
следва от нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ във вр. с
чл. 140,ал.1 от КТ. Поради това за
случая следва да намерят приложение нормите на чл. 9,ал.2 от НСОРЗ, вр. чл. 140, ал.1 от
КТ и следващия от тяхното прилагане коефициент 1,143 при преобразуване на
нощния труд в дневен. Нормата на чл. 188,ал.2 от ЗМВР изрично предвижда, че
„държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00часа, се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила
включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт/КТ/
по отношение на лицата за които е предвидена –държавните служители на
МВР/какъвто безспорно е и ищеца/.Тя намира израз в правото на тези служители да
полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това означава, че по отношение на тях е приложима нормата на
чл. 140 от КТ /Нощен труд/, според която нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно
затова и при прилагане нормата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ се получава коефициент
1,143 при преобразуване на нощните часове в дневни, тъй като този коефициент е
частно между нормалната продължителност на дневното и на нощното работно време
/8 към 7 e равно на 1,143/.
Поради изложеното, Плевенски окръжен съд
намира, че ищеца има право на допълнително възнаграждение за разликата, която
се получава при преобразуване на положения от него нощен труд в дневен за
процесния период, която разлика съобразно заключението на в.л. е 229.801часа.Това
възнаграждение, следва да бъде определено без начисляване към дневната ставка
на 50% /дължим само за извънреден труд/. В тази вр.
следва да се съобрази и изходящата от въззивника счетоводна справка, неоспорена
от насрещната страна, която съдържа математически изчисления за паричната
равностойност на въпросните 229.801часа., но с прилагане на часова ставка 4,36
лв./получена на база на посочената от в.л. Т.И. ставка - 7,39лв., но без 50% за
извънреден труд/, при което се получава, че действително дължимата сума за
допълнително възнаграждение за нощен труд е в размер на 1001.93лв., до която
иска се явява основателен и следва да бъде уважен.Следва да бъде посочено и
това, че неправилно от РС-Левски е преценено заключението на ВЛ Т.И., като съдът е базирал изводите си не на писменото
заключение, представено според изискването на чл.199 от ГПК една седмица преди
заседанието, а на извършени от вещото лице устни корекции на това заключението
в открито съдебно заседание, които са неясно и неточно изложени в протокола за
проведеното заседание.
Изложеното налага
отмяна на решението на Левченски РС като неправилно и
постановяване на друго по същество, с което бъде присъдено допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд в посочения по-горе размер. За
разликата над 1001.93лв. до претендираните 1657.66лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Искът по чл.86 от ЗЗД е основателен, съобразно
същите счетоводни изчисления, за сумата 133.64лв., като за разликата до 234.21лв.
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Няма основание за обезсилване
на решението, тъй като съдът, видно от диспозитива на решението се е произнесъл
за първоначално заявения период от 28.10.2016г. – 28.10.2019г. и съобразно
увеличеното искане за сумата 1657.66лв., респ. за лихва в размер на 234.21лв.
С оглед този изход на
делото, следва да бъдат присъдени и направените от страните деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Като се съобразят направените от ищеца деловодни разноски пред първата
инстанция, които са общо в размер на 350лв., същият има право на 210.08лв. за
деловодни разноски, съразмерно с уважената част на иска. Ответникът има право
на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100лв., определено на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 23,т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съразмерно
с отхвърлената част на иска, в размер на 39.97лв. или по компенсация ответникът
остава да дължи на ищеца 170.11лв. деловодни разноски за първата
инстанция. В настоящата инстанция въззивникът е
направил разноски за държавна такса 37.84лв. плюс 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, от които има право на 55.10лв., а въззиваемият
е направил разноски в размер на 350лв. за адвокатско възнаграждение, от които
има право на 210.08лв. или по компенсация въззивникът
дължи разноски в размер на 154.98лв.Върху стойността на уважения иск
ответникът дължи заплащане на ДТ в размер на 50лв. по см. ОС-Плевен, на основание чл.78, ал.6 ГПК и разноски за ВЛ
в полза на Левченски РС в размер на 150лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение № 40 на Левченски районен съд от 28.02.2020г., постановено по гр.д.
№ 737/2019г. по описа на съда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основани чл. 179, ал.1 от ЗМВР, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл. 140,
ал.1 от КТ, Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А, представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., да заплати на Е.Л.Ц.,***, с
ЕГН **********, сумата 1001.93лв.,
представляваща допълнително
възнаграждение за положен нощен труд за периода от 28.10.2016 год.
до 28.10.2019 г. след превръщане на нощните часове към дневни, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба - 28.10.2019г. до окончателното
ѝ заплащане, като за разликата до претендираните 1657.66лв., отхвърля
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, Главна дирекция Пожарна безопастност и
защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска
№ 171А, представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., да заплати на Е.Л.Ц.,***, с ЕГН **********, сумата 133.64лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 1001.93лв., за периода от 28.10.2016 г. до 28.10.2019г., като за разликата до
претендираните 234.21лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр.
чл.273 ГПК Главна дирекция Пожарна безопастност и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А, представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н.,
да заплати на Е.Л.Ц.,***, с ЕГН **********, сумата 170.11лв. деловодни разноски/по
компенсация/ за първата инстанция и сумата
154.98лв. деловодни разноски/по компенсация/ за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция Пожарна безопастност
и защита на населението МВР, гр.София, ул.Пиротска
№ 171А, представлявана от директора гл. комисар Н.С.Н., да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 50лв., а по сметка на Левченския РС
сумата 150лв. за възнаграждение за
ВЛ.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: