№ 33
гр. Б. , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Биляна Димитрова Гълъбова (ОП-Б.) Окръжна
прокуратура - Б.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201200600411 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв. Д.Т., защитник на А. И. Х., от гр.Б., срещу присъда
№ 4589/11.06.2020 година, постановена по НОХД № 2000/2019 година по
описа на Районен съд – гр. Б..
Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда се явявала незаконосъобразна,
неправилна и необоснована. Съдът, в противоречие с материалния закон
приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК. Събраните по делото доказателства не установявали по безспорен
и несъмнен начин вината на Х.. Заедно с това не били обсъдени всички
доказателства по делото, както и наведените от страната доводи и
възражения. При определяне на наказанието не било съобразено наличието
както на изключително, така и на многобройни смекчаващи отговорността на
лицето обстоятелства. Развити са съответни съображения. Моли се съда да
отмени присъдата на първоинстанционния съд, като постанови нова, с която
признае подсъдимия за невиновен.
1
В съдебно заседание Х. се явява лично и със своя защитник. Поддържат
изцяло въззивната жалба. Представят писмени доказателства.
Представителят на ОП и повереникът на частния обвинител оспорват
жалбата като намират същата за неоснователна. Считат, че като правилна и
законосъобразна, първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са приети писмени
доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:
С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подсъдимия А. И. Х.,
роден на * в Б., живущ в същия град, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан,трудово ангажиран, със средно образование, с ЕГН
**********, за виновен в това, че за периода от месец април 2012 година до
месец януари 2019г. и за периода месец април –месец май 2019 г. и месец
август 2019 г. включително, след като е бил осъден /решение
№5850/05.12.2018г. постановено по гражданско дело №1052/2008г. по описа
на Районен съд-Б., влязло в законна сила на 05.12.2008г. и с протоколно
определение №5000/30.05.2019г. на Районен съд-Б., постановено по
гражданско дело №829/19г. по описа на Районен съд-Б., влязло в законна сила
на 30.05.2019г./, да издържа свой низходящ- детето М. А. Х., с ЕГН *, като му
заплаща месечна издръжка в размер на по 80 лв. за периода м.април 2012г. до
м.01.2019г., включително и респ. месечна издръжка в размер на по 220 лв. за
периода : месец април-месец май 2019г. и м.август 2019г., платими по банков
път и чрез неговата майка и законен представител А. Д. К., съзнателно не е
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 82 месечни вноски от по 80 лева за времето от месец април 2012г. до
м.януари 2019г. включително, в общ размер на дължимата за периода
издръжка от 6560 лв. и 3 месечни вноски от по 220 лева за времето от месец
април 2019г.-месец май 2019г. и месец август 2019г., включително, в общ
размер на дължимата за периода издръжка в размер на 660 лв., като за
цялото време на неизплащане на издръжката в двата периода същата възлиза
общо на сумата от 7220 лв., поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК,
му наложил наказание „пробация“ в следните пробационни мерки :
2
1.“задължителна регистрация по настоящ адрес“ с подписване при
пробационен служител за срок от 7 месеца, с периодичност на подписването
два пъти седмично и 2. „задължителни срещи с пробационен служител“ за
срок от 7 месеца, по график определен от пробационен служител.
Същевременно признал А. Х. за невиновен в извършване на това
престъпление за незаплащане на издръжка на М. А. Х. в периода: м.февруари
и м.март 2019г., в размер на по 80 лв. месечно и респ. за периода м.юни и
м.юли 2019г. , в размер на по 220 лв.месечно, като го оправдал по
първоначално повдигнатото му обвинение в тази му част.
За да постанови съдебния си акт, РС приел за установено следното във
фактическо и правно отношение :
Подсъдимият Х. е роден на * в гр.Б., жител на същия град, със средно
образование, неосъждан.
След развода си със свид.К. и към момента същият е несемеен. През
голяма част от инкриминирания период, подсъдимият упражнявал труд по
трудово правоотношение. През същия период А. Х. закупил и недвижими
имоти, а именно вилна сграда с площ от 48 кв.м., находяща се в местност Б.,
с.Б., както и масивна жилищна сграда-вила с площ от 72 кв.м., находяща се в
с.Б., област Б.. Същият бил собственик и на МПС-лек автомобил с
марка“О.А.“. Видно от представеното извлечение от БНБ, Х. имал открити
няколко банкови сметки в лева и евро, в това число разплащателни и
спестовни. Сметките са били открити за времето от м.01.2018г. до
м.11.2019г. На 12.06.1988 г. подсъдимият сключил граждански брак със
свид.К., от който имат родени две деца -Д. А.ова Х.а, родена на * и М. А. Х.,
роден на * В началото брачният им живот протичал нормално, но в
последствие отношенията между съпрузите се влошили и двамата заживели
във фактическа раздяла. През 2008г., подсъдимият подал искова молба за
развод и прекратяване на брака. По тази искова молба било образувано
гражданско дело №1052/2008г. по описа на Районен съд Б., приключило с
решение № 5850/05.12.2008г., влязло в законна сила от 05.12.2008г. С този
съдебен акт, съдът е прекратил гражданския брак между подсъдимият А. Х.
и свид. А.К., като е предоставил упражняването на родителски права по
отношение на малолетното им дете към този момент / М. Х./, на майката
3
А.К.. Със същото решение, съдът е осъдил подсъдимият да заплаща
ежемесечна издръжка за детето М. в размер на 80.00 лева, до настъпване на
основание за изменение или прекратяване, платими чрез майката и законен
представител на детето –свид.К..
На 01.04.2019г., свид. М. Х., чрез свид.К., подал искова молба в съда за
изменение на определената му издръжка и с правно основание по чл. 150 СК.
По тази искова молба е образувано гражданско дело № 829/2019г. по описа
на РС Б., което е приключило с одобряване на спогодба между страните с
определение № 5000/30.05.2019г., влязло в законна сила на същата дата. Въз
основа на тази одобрена спогодба, подсъдимият Х. е осъден да заплаща
месечна издръжка за детето М. в увеличен размер, а именно по 220 лева,
като от тях, сумата от 120 лева е следвало да се заплаща по банков път и по
банкова сметка на името на детето М. Х. и 100.00лв., е следвало да се
заплащат по банков път и банкова сметка на името на неговата майка и
законен представител –свид.К., считано от 01.04.2019г. Било съгласувано
също така, че издръжката се дължи до 5-то число на месеца, за който се
отнася.
След определяне на първоначалната издръжка подсъдимият не заплащал
същата, поради което свид.К. подала сигнал в прокуратурата и срещу Х. е
образувано производство за престъпление по чл.183 от НК. Поради
изплащане на дължимата издръжка в този предходен период в хода на
разследването, с постановление на РП-Б. от 25.01.2011г., това производство
било прекратено при условията на чл.183, ал.3 от НК.
В периода от края на 2015г. до 2018г. подсъдимият предоставял лично
или чрез неговата приятелка – свид.К. на детето си М. пари на ръка, но под
формата на „джобни пари“ за седмицата, като липсва документ , че
основанието за предоставянето на сумите е именно заплащането на издръжка
по съдебните решения на пострадалото лице. Тези така нар.“джобни пари“, не
са заплащани и чрез майката и законен представител на детето, каквото е
съдебното изискване за документирането на заплатена издръжка. По този
начин, в периода 2015г.-2016г., подсъдимият давал на ръка на детето М. суми
от порядъка на 30 лв. седмично за лични разходи, докато ходел на училище,
купувал му няколко пъти дрехи , маратонки и училищни помагала. Такива
4
„джобни пари“ М. получавал от името на баща си и чрез неговата приятелка
свид.К., докато той бил в Б. , където също работел за част от
инкриминираният период . Тогава подсъдимият изпращал на детето по 50 лв.
На 02.04.2019 г. свид.К. депозирала нова жалба в РП срещу подсъдимото
лице, въз основа на която било образувано процесното ДП. Налице е
доброволно заплащане на издръжката за определен период, документирано
както следва: вносна бележка от дата 15.05.2019г. , за сумата от 80.00лв.,
дължима се за м.05.2019г. /л.54 от ДП/; вносна бележка на л.55 от ДП с дата
10.04.2019г., за заплащане на издръжка от 80.00лв. за м.04.2019г.; вносни
документи за заплатена издръжка на пострадалото лице, чрез паричен превод
на свид.К. от дати 11.03.2019г. за 80.00лв. , дължима за м.03.2019г. и респ.
от 08.02.2019г. за дължима издръжка през м.02.2019г., в размер на 80.00лв;
извлечение от сметка на М. Х. –л.72 от ДП, за заплатена сумата от 120 .00лв.
от подсъдимото лице , за издръжка, на дати 30.07.2019г., за м.07.2019г. и на
28.06.2019г., за м.06.2019г.; аналогично заплатени по 100.00лв. за издръжка
на пострадалото лице; аналогичен, по сметка нас свид.К. за заплащане на
издръжката след нейното изменение е заплатена сумата от 200.00лв. на дата
31.07.2019г., за издължаване на издръжката за м.06. и м.07.2019г./л.75/. По
сметка на свид.К. била внесена за издръжка от подсъдимият сумата от
80.00лв. на дата 31.05-2019г., с посочване, че това е издръжката за м.05.
2019г.-л.78 от ДП и респ. на 30.04.2019г., е внесена издръжка за м.04.2019г.
по сметка на свид.К., в размер на 80.00лв./л.79 от ДП/.
Поради обстоятелството, че не била заплащана и документирана
заплатената издръжка, съгласно изискването на съдебните актове за това,
свид. К. инициирала и образуването на изпълнително производство срещу
подсъдимото лице за принудително изплащане на издръжката на детето М. .
По това й искане било образувано изпълнително дело №379/2018г. по описа
на СИС при РС- Б. . В писмо от 20.01.2010г./л.49-50 от съдебното дело/ ДСИ
изрично е посочил, че това дело е образувано въз основа на депозиран
изпълнителен лист от 24.03.2010г. по гр.д.№1052/2008г. на БлРС, като до този
момент са налични по изпълнителното дело доказателства за заплащане на
издръжката на пострадалото лице за периоди , както следва: на 03.01.2019г. е
заплатена общо сумата от 240.00лв., като дължима месечна издръжка от
подсъдимият за м.ноември и м.декември 2018г. и респ. за м.януари 2019г.
5
Представени са и копия от вносни бележки за заплатена издръжка на детето
М., от страна на подсъдимото лице за месеците февруари, март и април, както
и за м.май 2019г., с общ размер от 320.00лв.
Според заключението на изготвена по делото съдебно-счетоводна
експертиза /основна и допълнителна/ за времето от 2011 г., до месец август
2019 г., подсъдимият А. И. Х. е следвало да заплати на сина си М. А. Х. общо
104 месечни вноски за издръжка, на обща стойност 9020 лева, разпределени
по периоди и години както следва: 12 месечни вноски от по 80.00 лева, за
периода месец януари 2011г.- месец декември 2011г., като общия размер на
дължимата издръжка възлиза на 960 лева.; 12 месечни вноски от по 80.00
лева, за периода месец януари 2012г.- месец декември 2012г., като общия
размер на дължимата издръжка възлиза на 960 лева.; 12 месечни вноски от по
80.00 лева, за периода месец януари 2013г.- месец декември 2013г., като
общия размер на дължимата издръжка възлиза на 960 лева.; 12 месечни
вноски от по 80.00 лева, за периода месец януари 2014г.- месец декември
2014г., като общия размер на дължимата издръжка възлиза на 960 лева.; 12
месечни вноски от по 80.00 лева, за периода месец януари 2015г.- месец
декември 2015г., като общия размер на дължимата издръжка възлиза на 960
лева.; 12 месечни вноски от по 80.00 лева, за периода месец януари 2016г.-
месец декември 2016г., като общия размер на дължимата издръжка възлиза на
960 лева.; 12 месечни вноски от по 80.00 лева, за периода месец януари
2017г.- месец декември 2017г., като общия размер на дължимата издръжка
възлиза на 960 лева.; 12 месечни вноски от по 80.00 лева, за периода месец
януари 2018г.- месец декември 2018г., като общия размер на дължимата
издръжка възлиза на 960 лева.; 3 месечни вноски от по 80.00 лева за периода
от месец януари 2019г. до месец март 2019г. включително, като общия размер
на дължимата издръжка възлизал на 240.00 лева и 5 месечни вноски от по
220.00 лева за периода от месец април 2019г. до месец август 2019г.
включително, като общия размер на дължимата издръжка възлизал на 1100
лева. Вещото лице е констатирало също така, че общият размер на дължимата
издръжка от 2011г. - месец август 2019г. възлизал на 9020 лева. След
направения анализ на извършените плащания от страна н подсъдимото лице в
изследваният период, прилагайки метод на прихващане на най-старото
задължение, експертът е изчислил, че периода, за който все още
6
подсъдимият дължи месечна издръжка, към датата на извършване на
основната експертиза по ДП, е от месец април 2012 г. до месец август
2019г. включително, или остават дължими според експерта, 89 броя
месечни вноски на обща стойност 7820 лева, като дължимата издръжка,
разпределена по месеци и години е следната: от месец април 2012г. до месец
декември 2012г., девет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на обща
стойност 720.00 лева; от месец януари 2013г. до месец декември 2013г.
включително, дванадесет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на
обща стойност 960.00 лева; от месец януари 2014г. до месец декември 2014г.
включително, дванадесет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на
обща стойност 960.00 лева; от месец януари 2015г. до месец декември 2015г.
включително, дванадесет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на
обща стойност 960.00 лева;от месец януари 2016г. до месец декември 2016г.
включително, дванадесет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на
обща стойност 960.00 лева; от месец януари 2017г. до месец декември 2017г.
включително, дванадесет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на
обща стойност 960.00 лева;от месец януари 2018г. до месец март 2019г.
включително, петнадесет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на
обща стойност 1 200.00 лева; от месец април 2019г. до месец август 2019г.
включително, пет месечни вноски от по 80.00 лева, възлизащи на обща
стойност 1 100.00 лева. Общият размер на така изчисленото задължение за
издръжка на подсъдимото лице към пострадалият М. Х., е изчислен от
експерта на 7 820.00 лева. Относно периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ,
експерта е констатирал, че подсъдимият е следвало да заплати 25 месечни
вноски за издръжката на М. А. Х. на обща стойност 2 000,00 лева, които
според показанията на свид.К., са платени в цялост преди образуване на
процесното ДП. В рамките на извършената допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице уточни, че е отчело приложените по делото
платежни документи за заплатената издръжка на детето М., от страна на
подсъдимото лице, в това число и пълният изплатен размер на тази издръжка
за месеците февруари и март 2019г. и респ. за месеците юни и юли 2019г.,
когато въпросната издръжка е заплатена доброволно от А. Х., но те не са
отчетени като изплатена издръжка именно за тези месеци, защото експерта е
прихванал с тези внесени суми, по-стари задължения за издръжка на
подсъдимият в процесният инкриминиран период.
7
В декларация за материално и имотно състояние, подсъдимият е посочил
в ДП, че е несемеен, че е трудово ангажиран и че годишното му трудово
възнаграждение възлиза на сумата от 5640.00лв., като същият е декларирал и
собствеността си върху лек автомобил .
Горната фактическа обстановка РС приел за установена въз основа на
показанията на разпитаните свидетели М. Х., А.К., К.Г., В. К. и обясненията
на подсъдимото лице Х.; приобщените по съответния ред писмени
доказателства: копие на решение № 5850/05.12.2008г., постановено по
гражданско дело № 1052/2008г. по описа на Районен съд Б., влязло в законна
сила на 05.12.2008г. /л.47-л.48/, копие на удостоверение за раждане /л.16/,
справка от Унифицирана информационна система на Прокуратура на
Република България за водени срещу обвиняемия наказателни производства
по чл.183 НК /л.27/, справка от Агенция по вписванията /л.29-л.32/, справка
Съдебно - изпълнителна служба при РС Б. /л.34; л.119-л.120/, справка от
информационните масиви на сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Б. /л.39/,
справка за регистрираните трудови договори в ТД НАП Б. относно
обвиняемия /л.41-л.44; л.128-л.130/; извлечение от банкова сметка /л.72-л.90/,
заключение на съдебно- счетоводна експертиза /л.92-л.109/, копие на
постановление за прекратяване на ДП /л.114-л.115/, копие на протоколно
определение №5000/30.05.2019г., постановено по гражданско дело №
829/2019г. по описа на РС Б. /л.122-л.126/, справка от Дирекция „Местни
данъци и такси“ ОА Б. /л.136-л.137/, декларация за семейно, материално и
имотно състояние на подсъдимото лие /л.150/, справка за съдимост /л.36/,
както и : писмо на СИС от 21.01.2020г./л.49-50 от съдебното дело/, справка
за актуално състояние на трудовите договори от 10.02.2020г./л.64 от
съдебното дело/, Справка от Агенция по Вписванията /л.73-74 от съдебното
дело/, регистър за собственост на МПС /л.79 от съдебното дело/, регистър на
БНБ за банковите сметки /л.94 от съдебното дело/; експертно заключение по
изпълнената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.109-л.113 от
съдебното дело/.
Въз основа на изяснените факти и обстоятелства РС приел, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението
по чл.183, ал.1 от НК, но за период по-кратък от инкриминираният такъв .
8
С оглед на горното ОС намира жалбата за неоснователна.
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била
изяснена обективната истина по делото. Индиция за това е и обстоятелството,
че не представят нови доказателства.
РС е подложил на задълбочен анализ събрания доказателствен материал,
като детайлно в мотивите си е отразил кои факти и обстоятелства въз основа
на кои доказателства намира за установени. Направените въз основа на същия
правни изводи са логични, обосновани и верни. При формирането на
вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са
били допуснати нарушения.
Не може да бъде споделено оплакването във въззивната жалба в насока,
че РС не е взел становище по надлежно направени от защитата доводи и
възражения. Напротив, видно от мотивите на присъдата е, че именно в
отговор на същите първата инстанция е посочила изрично, че : „Именно в
тази хипотеза защитата съвсем законосъобразно посочи, че е приложима…“/
вж.стр.10 от мотивите, по следата/; „ Съдът счита за недоказано възражението
на защитата за заплащане на ежемесечна издръжка в процесния период
…“/вж.л.11 от мотивите, последен абзац/; изрично е било отразено защо в
случая не може да намери приложение нормата на чл.55, ал.1, б.“в“ от НК
така, както в пледоариите и пред двете инстанции настоява адвоката на
подсъдимия / вж.стр.13, последен абзац/ и др.
По отношение на въпросите, свързани с внесени от подсъдимия суми по
изпълнителното производство, прихващането на стари задължения със
същите и възраженията на защитата в тази насока :
Нормата на чл.183, ал.1 – 3 от НК не поражда затруднения при
тълкуването й. В този смисъл съставомерно ще бъде всяко деяние, което
осъществява признаците на посочения законов текст както от обективна, така
и от субективна страна. В настоящия казус е било установено, че в
инкриминираният период от месец април 2012 година до месец януари 2019
г., респ. за периода месец април –месец май 2019,г. и месец август 2019г.
включително, в Б., след като е бил осъден с решение №5850/05.12.2018г.,
постановено по гр.д. №1052/2008г. по описа на Районен съд-Б., влязло в
9
законна сила на 05.12.2008г. и с протоколно определение №5000/30.05.2019г.
на Районен съд-Б., постановено по гражданско дело №829/19г. по описа на
Районен съд-Б., влязло в законна сила на 30.05.2019г., да издържа свой
низходящ - детето М. А. Х., с ЕГН *, като му заплаща месечна издръжка в
размер на по 80 за периода м.април 2012г. до м.01.2019г., включително и
респ. месечна издръжка в размер на по 220 лева за периода месец април-
месец май 2019г. и м.август 2019г., платими по банков път и чрез неговата
майка и законен представител А. Д. К., съзнателно не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски - 82 месечни вноски
от по 80 лева за времето от месец април 2012г. до м.януари 2019г.
включително, в общ размер на дължимата за периода издръжка от 6560 лв.,
както и и 3 месечни вноски от по 220 лева за времето от месец април 2019г.-
месец май 2019г. и месец август 2019г. включително, в общ размер на
дължимата за периода издръжка в размер на 660 лв., като за цялото време на
неизплащане на издръжката в двата периода същата възлиза общо на сумата
от 7220 лв.
Заедно с това веднъж вече по отношение на А. Х. е била приложена
нормата на чл.183, ал.3 от НК доколкото, след определяне на първоначалната
издръжка през 2008 г., същият не заплащал същата, в която връзка, по
подаден от свид.К. сигнал в прокуратурата, срещу Х. било образувано
наказателно производство за престъпление по чл.183 от НК, но тъй като
дължимата издръжка за този предходен период била изплатена в хода на
разследването, с постановление на РП-Б. от 25.01.2011г. същото било
прекратено при условията на чл.183, ал.3 от НК.
При наличието на горните данни обстоятелството, че е било извършено
частично, но несвоевременно заплащане на част от дължимите за издръжка
суми от страна на подсъдимия, макар и в рамките на образувано
изпълнително производство, няма и не може да има пряко отношение към
съставомерността на деянието по чл.183, ал.1 от НК. Фактът на осъществено
такова плащане би имал своето наказателноправно значение единствено като
смекчаващо отговорността на Х. обстоятелство, с което, видно от мотивите
към обжалваната присъда, РС се е съобразил.
Определено не може да бъде споделено и оплакването на защитата в
10
насока, че РС неправилно приел за доказано обвинението, касаещо периодите
: м.11.2018 г. – м.01.2019 г. вкл. и м.04.2019 г. – м.05.2019 г. В тази насока са
развити съображения, че били постъпили съответни суми от страна на А. Х. в
рамките на образуваното изпълнително производство, но веднага след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. Не само от съдържанието
на съответните банкови бордера, но дори от това на писмо изх.
№20181210400379/20.01.2020 г. на СИС при РС – Б. се установява, че
подсъдимият е превел по банковата сметка на този съд сумата от 240 лв., като
в молбата си от 03.01.2019 г. е поискал да се приеме, че се изплащат месечни
издръжки за месеците ноември и декември 2018 г., както и за месец януари
2019 г. Така е процедирал длъжникът и по отношение на свои задължения за
периода м.февруари 2019 г. – м.май 2019 г. С оглед на тези обстоятелства,
както и изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция също намира, че
независимо от посоченото в молбата на подсъдимия до съдия–изпълнителя,
следва да бъде приложена хипотезата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, тъй като
издаденият в полза на М. Х. изпълнителен лист касае невнесени за издръжка
суми от 2008 г. При положение, че волята на длъжника бе да заплати
коректно издръжката на детето си за м.януари 2019 г. напр., то той би
следвало и в този случай да стори това по реда, отразен в решение
№5850/05.12.2008 г., постановено по гр.дело №1052/2008 г. по описа на РС –
Б. / чрез майката и законна представителка на детето А.К./. Респ. ако е искал
да стори това по отношение на втория период / м.04.2019 г. – м.05.2019 г./, то
е следвало да действа строго съобразно посоченото в определение №
5000/30.05.2019 г., постановено по гр.дело №829/2019 г. по описа на РС – Б. :
от общата сума 220 лв. – по банкова сметка на името на М. Х. 120 лв. и 100
лв. – по банкова сметка на А.К., майка на М. Х., до 5-число от съответния
месец. Впрочем, именно превеждането на съответните суми за издръжка по
така посочения начин /по банкова сметка/ е дало основание на РС да оправдае
А. Х. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, касаещо периода м.02.2019 г. – м.03.2019 г.
Поради всичко това въззивната жалба в тази й част се явява
неоснователна.
А. Х. не може да бъде оневинен /така, както претендира защитата/ поради
това, че през инкриминираните периоди предавал, макар и спорадично, лично
11
или чрез своята приятелка / свид.К./, суми от порядъка на по 80 лв. и други
вещи, на ръка на детето си М. Х.. Определено този начин на процедиране не
запълва изискванията на закона за коректно изпълняване на периодична
престация, вменена в задължение на подсъдимия по силата на съответни
съдебни решения. В същите много ясно и точно е посочено по какъв начин
следва да се заплаща месечната издръжка на детето –чрез законния
представител на същото – свид.К. / което вкл. и изплащането й банков път на
това лице/, респ. по банкови сметки на М. Х. и неговия законен представител.
От анализа на доказателствената маса по делото се установява, че през
инкриминираните периоди не са били извършвани плащания на определените
суми по така фиксираните начини. Ето защо и правилно първата инстанция е
приела, че макар и да е било налице нееднократно предаване на пари и/или
вещи пряко на детето М. Хаждиев, изходящи от неговия баща, то по своята
същност това не съставлява изплащане на издръжка, поради което и при
наличие на останалите предпоставки на закона, правилно е била ангажирана и
наказателната отговорност на подсъдимия.
По отношение на представените от повереника на частния обвинител и
граждански ищец документи следва да се посочи, че същите са приети от
настоящата инстанция за установяване на характеристични данни на
подсъдимия. Определено тези документи не могат да бъдат анализирани като
доказателства за сочените от страната обстоятелства, доколкото чрез тях не
се установява неизпълнение на валидно задължение, възникнало въз основа
на съответно съдебно решение, за заплащане на издръжка от страна на А. Х.
по отношение на навършилия 18 години негов низходящ М. Х..
Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното
на подсъдимия наказание.
Въззивната инстанция не намира основания за корекции на вида и
размера на наложените с обжалваната присъда пробационни мерки. Като
краен резултат същите се явяват справедливи и адекватни на извършеното от
Ат.Х. предвид приетите за установени от първоинстанционния съд
смекчаващи и отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства.
Предаваните на ръка от страна на подсъдимия парични суми и вещи на детето
му М. Х. през инкриминирания период по своята същност те не се явяват нито
12
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, което да
обоснове изменение на присъдата в желаната от защитата насока, чрез
прилагане на нормата на чл.55 от НК.
Проверявайки изцяло атакуваният съдебен акт съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, ОС не констатира основания за неговото изменение
или отмяна. Като законосъобразен и правилен същият следва да бъде оставен
в сила.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4589/11.06.2020 година, постановена по
НОХД № 2000/2019 година по описа на Районен съд – гр. Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13