Решение по дело №6420/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. П., 08.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 11.02.2019г., в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 6420 по описа на съда за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

               Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против М.Б.Н., ЕГН ********** ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 442.07лв. главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 1951/2018г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 398,31лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 31.01.2018г.; 43,76лв. - лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски. В с.з. на 11.02.2019г. ищецът уточнява, че в главницата от 398.31 лв. за периода от 01.10.2015 г. до 31.01.2018 г. се съдържат следните суми: сума за отопление в размер на 103.89 лв., сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 235.62 лв., сума за услуга дялово разпределение в размер на 58.80 лв., както и твърди, че в имота на ответника има 1 бр. водомер, 2 бр. уреда и 1 бр. щранг лира.

      Ответникът, чрез назначения му особен представител, не оспорва сумите, но счита, че не е доказано, че не са заплатени към момента.

      Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 1951/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 21.03.2018г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 398,31лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 31.01.2018г.; 43,76лв. - лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1279/22.3.2018г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 22.08.2018г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 05.09.2018г., той включва сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.

 По делото се установява, че жилището на адрес ***, е собственост на ответника в размер на 17/19 ид.ч., съгл. нотариален акт за дарение № 149, т.ІІ, д. 207/2012г. на нотариус С.И., и съгл.  нотариален акт за покупко-продажба  № 150, т.ІІ, д. 208/2012г. на нотариус С.И.. Понастоящем върху целия имот има наложена възбрана отново на името на ответника по изпълнително дело 2815/2012г. на ЧСИ Т.К.. Имотът е бил деклариран от ответника като негов собствен и съгл. съобщение на Община П. до ответника за 2018г., той дължи за тази година за него местен данък и такса смет. От приложената справка-извлечение от счетоводството на ищеца, се установява отчитано потребление на ТЕ в процесния имот по следните пера – сума за отопление в размер на 103.89 лв., сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 235.62 лв., сума за услуга дялово разпределение в размер на 58.80 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот в ***, както и че имотът е бил топлоснабден. Това обстоятелство придава на ответника качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия.  С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантно в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото безспорно се доказа, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 398,31лв. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, но такива доказателства по делото не са събрани. Независимо от становището на особения представител на ответника, че не е сигурен дали сумите не са били заплатени, то именно отвегтникът е следвало да докаже такова плащане, ако е било налице към хода на съдебните прения.

 Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено законосъобразно количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че се доказа по делото, че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви, в претендирания размер. В размер от 398,31лв. - главница за периода от 01.10.2015г. до 31.01.2018г. и 43,76лв. - лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г. до 13.03.2018г., исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 475лв. /75.00лв. държавна такса, 100лв. юрк. възнаграждение и 300лв. внесено от ищеца възнаграждение за особен представител на ответника/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ М.Б.Н., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 398,31лв. - главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 31.01.2018г.; 43,76лв. - лихва върху главницата за периода от 02.12.2015г. до 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1951/2018г. по описа на ПлРС - 21.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА М.Б.Н., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 475лв.

 

ОСЪЖДА М.Б.Н., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 1951/2018г. на ПлРС в размер на 75.00лв.

 

Решението може да се обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: