Решение по КНАХД №355/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от ОД на МВР Шумен, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Д., срещу Решение №137 от 19.05.2025 г., постановено по АНД №656/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че решаващият съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.188 от ЗДвП по отношение субекта на нарушението, тъй като в случая доколкото е издаден ЕФ по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП е приложима процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП, което не е сторено от санкционираното лице като собственик на автомобила. На соченото основание касаторът отправя искане към съда за отмяна на атакуваното съдебно решение и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К №10328169 на ОД на МВР Шумен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, Й. А. Н., редовно призована, не изпраща представител, но е представен писмен отговор по на касационната жалба от процесуален представител адвокат И. З. при САК, редовно упълномощен, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Отправено е искане към съда да бъде оставено в сила атакуваното Решение на РС [населено място] и за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за основателна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е отменил Електронен фиш за налагане на глоба серия К №10328169 на ОД на МВР Шумен, с който на Й. А. Н. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.13, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50.00 лв., за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Фишът е издаден за това, че на 23.01.2025 г., в 22.29 часа, в област Шумен, на път І-7 км. 119+000, до фирма „Ставрополу“, при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26 и отчетен толеранс от -3 км/ч, МПС „Мерцедес Б 180 ЦДИ" – лек автомобил, с рег.№[рег. номер], се е движило със скорост от 80 км/ч, като превишението е установено с АТСС. С електронния фиш на ответника Й. Н. - собственик на автомобила към датата на извършване на нарушението, е наложена глоба в размер на 50.00 лв.

В хода на съдебното производство пред РС [населено място] безспорно е установено, че процесният лек автомобил е собственост на санкционираното лице, както и на посочената дата и място е извършено процесното нарушение. Установено е също, че на 17.02.2025 г., след получаване на ЕФ, санкционираното лице е подало възражение с вх.№869000-2096/17.02.2025 г. до Директора на ОД на МВР [населено място] по реда на чл.189 ал.6 от ЗДвП, в което посочило, че МПС, с което е извършено нарушението, е предоставено на друго лице – „Моне“ ЕООД, с [ЕИК], поради което и на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП собственикът не следва да бъде санкциониран, а издаденият ЕФ анулиран. Към възражението е приложен Договор за оперативен лизинг от 07.11.2022 г. Така подаденото възражение е счетено за неоснователно от Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], за което е уведомено и санкционираното лице с писмо от 25.02.2025 г.

При тези факти съдът приел, че безспорно е установено противоправното управление на процесното МПС в посочения пътен участък в ЕФ, както и извършеното нарушение, санкционирано с процесния ЕФ, но извел извода, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, както и лицето, което следва да бъде санкционирано не е установено по надлежния ред. Това е обосновано с факта, че санкционираното лице в изпълнение на чл.188 ал.1 от ЗДвП като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е предоставило по надлежния ред данни за лицето, което владеело и ползвало автомобила, поради което наказващият орган е следвало да извърши проверка на тези факти и по категоричен начин да установи кой е извършител на нарушението, включително проверка спрямо лизингополучателя по договора за лизинг.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както направените въз основа на нея правни изводи по отношение извършеното нарушение, но не споделя извода на решаващия съд за допуснато нарушение на правилата по чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и съответно за неустановено по надлежния ред лицето, което е извършило нарушението.

Константна и непротиворечива е практиката на АдмС [населено място], че при съставен ЕФ по чл.189 ал.4 от ЗДвП са приложими процедурните правила по чл.189 ал.5 от ЗДвП. От доказателствата, събрани в хода на въззивното производство, се установява по безспорен начин, че санкционираното лице е собственик на процесното МПС, с което е осъществено нарушението и в предвидения в чл.189 ал.5 от ЗДвП срок не е представило в ОДМВР - Шумен писмена декларация с данни за лицето, което го е осъществило и копие на притежаваното от него СУМПС, поради което отговорността му е ангажирана в съответствие с разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП. С цитираната разпоредба е въведена оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Това обаче посочване при издаден ЕФ по чл.189 ал.4 от ЗДвП се извършва по реда на ал.5 на същия член, което изрично е въведено от законодателя при съставен ЕФ. Следователно тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, а не наказващият орган. В случая това не е сторено по надлежния законов ред, доколкото санкционираното с ЕФ лице не е представило пред ОДМВР – Шумен писмена декларация с данни за въпросното лице, придружена с копие от свидетелството му за управление на МПС, както изисква чл.189 ал.5 от ЗДвП. В качеството си на собственик на МПС, Й. Н. е следвало да знае кое лице е управлявало автомобила й, а след като не е положила достатъчна грижа, обосновано и в съответствие с изискванията на чл.188 ал.1 от ЗДвП, е подведена под отговорност за извършеното с този автомобил, нарушение. Без значение за направения извод е обстоятелството, че санкционираното лице е посочило, че автомобилът се ползва от друго лице по силата на договор за лизинг, тъй като това не изпълва хипотезата на чл.189 ал.5 от ЗДвП. Такава е и застъпената практика на ВАС на Р България – Решение по адм.д.№356/2018 г.

Независимо от горното следва да се посочи, че когато едно МПС е предоставено за ползване на друго лице, а не се ползва от собственика, включително и по договор за лизинг, това се отразява в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство – чл.188 ал.2 от ЗДвП. Видно обаче от приложената справка за собственост на автомобила, в същата изрично е посочен само собственика на процесното МПС, като няма отразяване на вписан „ползвател“, като други доказателства в тази връзка не са ангажирани от санкционираното лице, т.е. липсва посочване на ползвател от собственика по надлежния ред. Следователно в случая правилно е приложена нормата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, като наказанието е наложено на собственика на автомобила. Не може да се вмени задължение на наказващия орган да извърши действия, които не са му вменени със закон.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, а именно при безспорно установено извършено нарушение от обективна и субективна страна, то следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден процесния ЕФ.

Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, поради което ответната страна Й. А. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата общо в размер на 160.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №137/19.05.2025 г., постановено по АНД №656/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №10328169 на ОД на МВР Шумен, с който на Й. А. Н. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.13, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50.00 лв., за извършено нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Й. А. Н. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.4, ап.13, да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата общо в размер на 160.00 /сто и шестдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.