О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../03.09.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2316 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Прокуратура на република България, чрез прок. З.З., за изменение на
решение № 131/05.02.2020
г., постановено по настоящото дело, в частта за
разноските, като искането за това е инкорпорирано във въззивна
жалба вх. № 5977/20.02.2020 г. и конкретизирано с уточнение вх. №
3361/08.07.2020 г. по регистъра на ВАпС, подадени от
същата страна. Излага се становище, че не следва да се присъждат разноски в
полза на адв. Д.,
доколкото ищецът не е материално затруднено лице и не намира приложение
разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Г.С.Н. изразява становище за
неоснователност на молбата.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
В настоящият случай, производството е образувано по по предявен от Г.С.Н. срещу Прокуратурата
на Република България представлявана от Главния прокурор на РБ,
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца
сумата от 900 000 лева за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес, огорчение, страх, безнадежност, отчаяние, безизходица, паника, депресия, емоционално отдалечаване от близките,
влошено физическо и психично здраве, сериозни финансови проблеми за семейството
му, компрометиране на доброто му име в обществото и като професионалист, лишаването от право на труд,
които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в
престъпление по чл. 116 НК, за което бил оправдан с присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО. Претендира се и законна лихва,
считано от датата на влизане
в законна сила на присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО – 23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
-с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца
сумата от 1 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното искане
за възобновяване на производството по обвинение за престъпление по чл. 116 НК. Претендира се и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съд до окончателното изплащане на задължението.
- с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата
от 20 000 лева за причинени
неимуществени вреди, настъпили от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6 пар.1 от Конвенцията. Претендира се и законна лихва, считано от датата на
влизане в законна сила на присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО – 23.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Варненският окръжен съд е постановил
Решение № 131/05.02.2020г., с което е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша" № 2, представлявана
от Главния прокурор на РБ, да заплати на
Г.С.Н. 14 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изразяващи се в преживян психически стрес, емоционално отдалечаване от
близките, влошено психично здраве и лишаването от право на
труд, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в
престъпление по чл. 116 НК, за което бил оправдан с присъда No 156 /23.06.2016г., постановена по к.н.д. No 107 / 2016г. по описа на ВКС, II НО, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 23.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск за главница за
горницата над 14 000 лв. до
предявения размер от 900 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. ВОС е
отхвърлил предявения от Г.С.Н. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца
сумата от 1 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неоснователното искане
за възобновяване на производството по обвинение за престъпление по чл. 116 НК,
ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в
съд до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователен и е осъдил Прокуратурата на Република България, гр. София,
бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати
на Г.С.Н. сумата от 5 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на НОХД 458/ 2009г. по описа на
ВОС в разумен срок, съгласно чл. 6 пар.1 от
Конвенцията, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 23.06.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск за главница за
горницата над 5 000 лв. до
предявения размер от 20 000 лв., на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
В резултат на това произнасяне са присъдени разноски в полза на адв. Диана Д.Д. ***, с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Христо Самсаров“ 45, в
размер на 2 030 лева, представляващи възнаграждение
за безплатна адвокатска помощ и защита, осъществена в полза на ищеца Г.С.Н., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Не е спорно между страните, че в хода на
производството ищецът Г.С.Н. е бил представляван от адвокат Диана
Д., съгласно представено по делото пълномощно.
Ищецът Г.С., чрез адв. Диана Д., е заявил претенция за присъждане на разноски в
последното проведено открито съдебно заседание, когато е представил договор за
правна защита и съдействие от 08.05.2019 г., от който се установява, че адвокат
Диана Д. е осъществила безплатна
правна помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Изявленията за
наличие на конкретно
поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв по принцип са достатъчни, за да се приеме,
че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратура на Република България
за заплащане на възнаграждение в полза на адв.
Д.Д.. Нещо повече – в случая при отправяне на искането за присъждане на разноски
по чл.38 ЗАдв, заедно с доказателствата към искането,
ответната страна изобщо не е възразила и срещу приложимостта на чл.38 ЗАдв за случая, нито е направила аналогично оспорване и
след даване ход на устните състезания, което само потвърждава формирания извод
за дължимост на хонорара.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
С изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Прокуратура на република България, чрез прок.
З.З., за изменение в частта за разноските на решение
№ 131/05.02.2020г., постановено по гр. д. № 2316/2018г. по описа на ВОС, обективирана във въззивна жалба
вх. № 5977/20.02.2020г. и след това конкретизирана с молба вх. № 3361/08.07.2020
г. по регистъра на ВАпС, на осн.
чл.248 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
След влизане в
сила на определението делото да се
изпрати на ВАпС за продължаване на производството по въззивно обжалване на решението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:………..