№ 2708
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100511582 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Р. О. Т. (с брачно име К.), действаща чрез
упълномощения адв. Д. Г. М. от САК, срещу съдебно решение № 20034376 от
09.05.2022г., постановено по гр. дело № 19635/2021г. по описа на СРС, 149 състав.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта за определения режим на лични
отношения на бащата М. В. К. и детето Б. М. К., родено на ****г.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение
поради необоснованост в обжалваната част. С въззивната жалба са заявени
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът лично и чрез представителя поддържа
въззивната жалба и сочи нови доказателства. В хода на устните състезания моли да се
уважи въззивната жалба и се съобразят заключенията за здравословното състояние на
бащата и невъзможността да полага адекватни грижи за себе си, както и за детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. В. К. не е подал
отговор на въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба от ответника М. В. К., чрез упълномощения адв. Т.
Ф. Ф. от САК. Обжалва съдебно решение № 20034376 от 09.05.2022г., постановено по
гр. дело № 19635/2021г. по описа на СРС, 149 състав, в частта, за определения режим
1
на лични отношения на детето Б. М. К. до навършване на седем години, както и в
частта за определената за детето месечна издръжка от 220 лева за разликата над 200
лв. и за минал период. Иска да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и се постанови друг режим на лични отношения, който предлага, а
издръжката за детето от 200 лв. да бъде присъдена от влизане на решението в сила.
Направено е искане за събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваем К. лично и чрез
пълномощника си поддържа въззивната си жалба, като заявява, че желае при срещите с
детето майката да не присъства, както и детето да преспива при него. В хода на
устните състезания, упълномощения представител пледира за отхвърляне на
въззивната жалба на другата страна, тъй като първостепенния съд изцяло е уважил
всички нейни искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата и въззивница Р. О. Т. е подала
отговор на въззивната жалба на другата страна, като я оспорва по основателност.
Претендира разноски във въззивното производство.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение № 20034376 от 09.05.2022г., постановено по гр. дело №
19635/2021г. по описа на СРС, на основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК
съдът е прекратил гражданския брак, сключен между Р. О. К. и М. В. К., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по взаимна вина на съпрузите.
Предоставил е упражняването на родителските права над детето Б. М. К. на майката Р.
О. К. и е определил местоживеенето на детето при неговата майка, на основание чл.
59, ал. 2 от СК.
С решението си е определил режим на лични отношения на бащата М. В. К. с
детето Б. М. К., който е детайлизирал до навършване на седемгодишна възраст на
детето и след навършване на седем години от детето. Осъдил е на основание чл. 149 и
чл. 143, ал. 2 от СК М. В. К., да заплаща на Б. М. К., действащ чрез своята майка и
законен представител Р. О. К., месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от
01.01.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над 220 лв. до пълния
предявен размер от 350 лв. и за периода от 23.02.2020г. до 31.12.2020г.
Постановил е съпругата да възстанови предбрачното фамилно име Т. и на
основание чл. 56 от СК е предоставил ползването на семейното жилище на Р. О. К. до
навършване на пълнолетие от детето. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдил М. В. К.
да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 316.80 лева и е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Съдебното решение е влязло в сила в частта за прекратяването на брака на
16.06.2022г., като не обжалвано.
От първата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, които
не са оспорени от страните и въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда
повторно, тъй като брачната вина на страните не е предмет на въззивния спор.
Пред първата инстанция в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана
само ищцата Р. О. К., която е заявила пред съда, че иска да упражнява родителските
права, тъй като бащата боледува от множествена склероза, която се задълбочава.
Заявява, че бащата не се лекува и дори не ходи на профилактични прегледи.
2
В представения социален доклад на ДСП – Слатина от 27.05.2021г. е отразено, че
след направеното социално проучване е установено, че основните грижи по отношение
на детето Б. се полагат от неговата майка, които живеят в самостоятелно жилище в гр.
София, ул. „Атанас Далчев“ № ****, състоящо се от стая с кухненски бокс, баня с
тоалетна и тераса. Детето е добре обгрижено и се чувства добре.
Пред въззивната съдебна инстанция е депозиран актуален социален доклад от
ДСП- Слатина с изх. № ПР/Д-С-СЛ/30-001 от 31.03.2025г., в който социалните
работници, след проведено проучване излагат, че грижите за детето се полагат от
майката, а детето е облечено подходящо за възрастта и има осигурена самостоятелна
стая, която е обзаведена с необходимите му мебели и вещи. Отразено е, че детето е
ученик в първи клас в 119 СУ и има изграден приятелски кръг, ходи и на занимания по
плуване четири пъти в седмицата. Социалните служители са констатирали, че детето е
емоционално привързано към майка си.
Приложен е и социален доклад от ДСП – Елен Пелин от 27.03.2025г. – по
местоживеенето на бащата, в който е отразено, че М. В. К. живее в с. Нови хан, вилна
зона „Побит камък“ в масивна триетажна къща с обширен двор, негова собственост.
Установено е, че в къщата има самостоятелна детска стая на втория етаж, която е
обзаведена по предназначение с легло, гардероб, шкаф и електрически радиатор за
отопление. Констатирано е, че хигиенно-битовите условия са подходящи за гостуване
на детето при бащата. Посочено е, че М. В. К. не е трудово зает и получава пенсия за
заболяване в размер от 667.66 лв. Подпомаган е и от ДСП – Елен Пелин с месечна
финансова подкрепа в размер от 159.50 лв. по Закона за хората с увреждания. Пред
социалните служители бащата е изразил желание да контактува с детето Б., но е
изложил твърдения, че майката осуетява връзката с него.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК в открито съдебно заседание на 05.06.2023г. от
въззивния съд е изслушана Р. О. К., която е заявила, че живее в гр. София, кв. „Изток“,
ул. ****. Работи като манипулант във „Фьониск фарма“ ЕООД с работно време всеки
ден от 08.30 ч. до 17 ч., без събота и неделя. Заявява, че детето Б. трябва да има лични
отношения с баща си М. без преспиване и в нейно присъствие, докато детето пожелае
срещите да са по друг начин. Държи детето да се вижда с баща си в нейно присъствие,
защото преди години бащата имал сериозни проблеми с алкохола. Освен проблем с
алкохола бащата има заболяване множествена склероза и като седне на пейка може
след малко да заспи. Макар с едното око да не вижда, си позволява да шофира. Сочи,
че не се е случвало детето Б. да преспива при баща си, а срещи между детето и бащата
след развода на родителите не се случват.
Съдът е изслушал в същото съдебно заседание и въззивника М. В. К., който е
заявил, че е на 51 години. Не работи и до края на 2022 г. получавал пенсия. Живее сам
в Нови хан и чака да се освободи от къщата си, за да си дойде да живее в гр. София.
Помагат му роднини и приятели. Заявява, че последно се е видял с детето Б. през
лятото на 2022 г. Трудно осъществят контакти, защото когато го търси, няма пряк
3
контакт с него. Не знае дали детето има личен телефон, а осъществява контакт чрез
майка му, който контакт не се осъществява правилно. Твърди, че има отчуждение на
детето от него. Според лекарите от 2017 г. е болен от множествена склероза.
С определение № 10447 от 05.09.2023г. въззивният съд е допуснал задачи към
служебно назначени съдебна психологична експертиза (СПЕ), както и към съдебно
медицинска експертиза (СМЕ), изготвени съответно от вещите лица З. В. М. и от д-р
Х. Г. К..
От заключението на вещото лице М. се установява, че детето има изградена
емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители, като очаквано и видимо е
по-привързан към майката. Според експерта това може да се обясни както с по-
ниската възраст, така и с по-подходящото посрещане на емоционалните му
потребности от майката, като отглеждащ родител. Въпреки дългия период през който
детето не се е виждало с баща си се наблюдава добра свързаност на детето с
неотглеждащия родител. Детето е във възраст, когато все още опознава света и
разпознава начина на взаимоотношения. Има съхранена емоционална връзка с баща си
и заявява, че желае отново да се срещне с него.
Според заключението на вещото лице родителите са във висок конфликт и с
нарушена комуникация по между си. Родителите са различен, дори противоположен
тип личности, с различен начин и подход за справяне с конфликтни ситуации. Двамата
родители са запазили в широки граници авторитета на другия родител. Според
експерта майката е с компромисен стил с добра социална и емоционална
компетентност, а бащата е съперничещ стил и вероятно поради заболяването е с по-
ниска емоционална и социална компетентност.
От заключението на СПЕ се установява също, че е запазена връзката и
привързаността на детето към неотглеждащия родител. Не се наблюдават индикации за
страх от страна на детето, но се наблюдава повишена тревожност свързана със
семейната система. Няма индикации за упражнено насилие над детето Б. К..
Вещото лице приема в заключението си, че при страните е достигнат висок
конфликт с дисхармонични взаимоотношения. Двамата родители могат да полагат
грижи за детето Б. К., като майката може да се грижи самостоятелно, а бащата с
подкрепа от трето лице. Според заключението на експерта майката е с добър
родителски капацитет, а бащата е със задоволителен родителски капацитет.
В открито съдебно заседание вещото лице М. конкретизира, че в интерес на
детето е родителските права да се упражняват от майката, а личните отношения на
бащата с детето да са с подкрепата на някое трето лице. Препоръчва бащата да има
подпомагащ ресурс. Поддържа пред съда, че е добре за детето да има добър контакт с
бащата, който да не се нарушава, като срещите да са два пъти в месеца. Контактите на
бащата с детето до определена възраст не трябва да са с преспиване, тъй като детето
има нужда от родителски грижи и помощ, а когато стане по-самостоятелно, след 12
4
годишна възраст, могат да бъдат и с преспиване.
Видно от заключението на вещото лице д-р К. въззивникът и въззиваем М. В. К.
не е представил актуална информация за състоянието си и неговите много сериозни
болести: злокачествен тумор и множествена склероза (МС) - пристъпно ремитентна
форма. Според заключението на експерта при инвалидност 93% (от 2020 г.) е логично
да има влошаване на висшите корови функции и да не може да полага адекватни
грижи за себе си и детето. При установената форма на МС много место се наблюдава
подкорова деменция, която е сериозен проблем за социалното функциониране.
Заключава, че М. К. отдавна има сериозни проблеми със зрението.
В открито съдебно заседание вещото лице д-р К. конкретизира заключението си,
че е задължително срещите на бащата и детето да са в присъствието на психолог,
който да играе ролята на медиатор, защото всякакво друго трето лице, ако не е
психолог, няма как да свърши пълноценно своята задача, срещата да бъде максимално
полезна за двамата при минимум пасиви, особено за детето, защото децата може да не
вербализират проблема, но им оставят спомени за цял живот. Заявява, че детето е
отчуждено от бащата заради вида, в който вижда баща си от 2022г. Евентуално
срещите може да в присъствие на психолог, като неговата роля е ако срещата тръгне в
негативна посока, тя да бъде спряна. Според заключението на СМЕ прогнозата при
ответника е лоша, предвид и това, че М. В. К. има злокачествено заболяване на
отоларингса.
Въззивният съд изцяло кредитира приетите заключения на СПЕ и СМЕ, като
обективно, безпристрастно дадени и неоспорени от страните. Заключенията взаимно
си кореспондират и не противоречат с останалия доказателствен материал.
С определение от 03.06.2024г., постановено на основание чл. 264, ал. 1 от ГПК
съдът е прекратил въззивното производство в частта, с която се обжалва
първоинстанционното решение по отношение определената издръжка на детето Б. М.
К., роден на ****г., поради оттегляне на въззивната жалба от М. В. К.. Определението е
влязло в сила, като необжалвано.
Други относими към спора доказателства не са събрани в съдебното
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страни,
имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивните жалби са редовни и допустими, поради
което следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
5
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на
първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в
мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
I. По въззивната жалба, депозирана от Р. О. Т. съдът приема следното:
С въззивната жалба е оспорена заканосъобразността на първоинстанционното
решение в частта, с която съдът е постановил режим на лични отношения на бащата
М. В. К. с детето Б. М. К..
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че М. В.
К. е баща на малолетното дете Б. М. К..
Въззивният съд, съобразявайки нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, взе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
вкл. и тези в хода на въззивното производство.
Съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на
ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията
на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или
неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния
резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя
или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи
свой собствен и независим анализ на всички събрани доказателства и намира, че
определеният от този въззивен състав режим на личните отношения на бащата М. В. К.
с детето Б. М. К. ще е изцяло в негов интерес, тъй като е съобразен с настъпилите
промени в хода на съдебното производство.
Въззивният съдебен състав приема, че в интерес на детето е да общува и с
двамата си родители, като това би могло да бъде постигнато при подходящ режим на
лични контакти с бащата, които да са съобразени с висшите интереси на детето. При
определяне режима на лични отношения съдът не се ръководи от удобството или
6
желанията на родителите, а цели да защити най-добрия интерес на детето съгласно
критериите на легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
В случая въззивният състав счита, че с въззивната жалба на Р. О. Т. се иска
ограничаване режима на личните отношения на бащата с детето, което се оспорва от
въззиваемата страна. Съображенията на майката са свързани с тежкото здравословно
състояние на бащата и невъзможността му да полага необходимите грижи за детето в
нейно отсъствие.
От събраните във въззивното производство доказателства се установи, че М. В.
К. боледува от злокачествен тумор и множествена склероза - пристъпно ремитентна
форма, които са предпоставка да му бъде определена инвалидност 93% (от 2020 г.).
Установи се също, че при М. В. К. има влошаване на висшите корови функции, което
го затруднява да полага адекватни грижи за себе си и детето на страните. От
заключението на СМЕ съдът формира извод, че при установената форма на МС при
бащата се наблюдава подкорова деменция, която създава проблем за неговото
социалното функциониране, вкл. и при общуване с детето Б. К.. Следва да се отчете и
заключението на СПЕ, че е запазена връзката и привързаността на детето към
неотглеждащия родител, както и че не се наблюдават индикации за страх от страна на
детето, но се наблюдава повишена тревожност свързана със семейната система, който
е свързан е достигнат висок конфликт с дисхармонични взаимоотношения между
родителите. Съдът приема, че и двамата родители могат да полагат грижи за детето Б.
К., но майката може да се грижи самостоятелно, а бащата само с подкрепа от трето
лице. Според заключението на СПЕ в интерес на детето е личните отношения на
бащата с детето да са с подкрепата на някое трето лице. В този смисъл съдът приема,
че е добре за детето да има добър контакт с бащата, който да не се нарушава, като
срещите да са два пъти в месеца, но срещите да се без преспиване на детето при
бащата, както и срещите да са в присъствие на майката Р. О. Т.. Личните отношения на
М. В. К. с детето Б. М. К. следва да са без преспиване на детето при бащата, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в
събота до 16.00 часа в събота, както и за времето от 10.00 часа в неделя до 16.00 часа
в неделя, които срещи да се осъществяват в присъствието на майката Р. О. Т.. С оглед
установените заболявания на бащата съдът намира, че в решението си не следва да
определя къде да се осъществяват личните отношения, които ще зависят както от
местоживеенето на бащата, така и от неговите субективни здравни особености и
двигателна активност. По същите съображения съд не следва да регламентира срещите
през време на ваканциите на детето, отпуските на родителя, който упражнява
родителските права и официалните празнични дни в страната.
По изложените съображения и поради събраните нови доказателства във
въззивното производство, съдът отменя първоинстанционното решение в частта, с
която е определен режим на лични отношения на М. В. К. с детето Б. М. К., като
определя посочения в настоящото решение режим на лични отношения.
Решението не формира сила на пресъдено нещо и при промяна на
обстоятелствата – порастване на детето и промяна в потребностите му за увеличаване
на контактите с бащата, респ. подобряване здравето на последния, всяка от страните би
могла да инициира промяна в определения режим на отношения между родителя и
детето, както и да го променят при взаимно съгласие и без санкция от съда.
II. По въззивната жалба на М. В. К., която е в частта за режима на лични
отношения с детето Б. М. К., съдът приема следното:
Въззивният съд е десезиран по реда на чл. 264, ал. 1 от ГПК от въззивника М. В.
К. само в частта за постановената от първата инстанция месечна издръжка за детето,
но не и в частта за определения от първата инстанция режим на лични отношения.
7
Съдът приема за житейски напълно обяснимо, а и законосъобразно искането на
бащата, личните отношения с детето Б. да се осъществяват без присъствие на майката,
както и детето да преспива при него. Но съобразявайки интереса на детето и
осигуряване неговата безопасност, съдът приема, че такъв режим може да бъде
определен при промяна на обстоятелствата - едва в по-напреднала възраст на детето и
стабилизиране здравето на бащата.
Неоснователно е възражението на пълномощника на въззивника, че следва да се
отхвърли въззивната жалба на Р. О. Т., тъй като СРС изцяло е уважил всички нейни
искания. С т. 1 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено
задължително указание, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във
въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото
или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Съобразявайки фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право (арг. от
чл. 253, ал. 3 от ГПК) и събраните във въззивното производство нови доказателства,
следва да се приеме, че личните отношения на бащата М. В. К. с детето на страните,
следва да бъдат преуредени с оглед най-добрия интерес на детето.
По изложените съображения въззивната жалба на М. В. К. е неоснователна, а
определеният от съда режим на лични отношения в т. I от мотивите на настоящото
решение, следва да бъде обективиран в диспозитива на акта.
По разноските съдът приема следното:
Предвид взаимната вина за настъпилото разстройство на брака, на основание
чл.273, във вр. чл.329, ал.1, изр. 2, предл. 1 от ГПК, реализираните от страните
разноски следва да останат в тяхна тежест, както са сторени.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20034376 от 09.05.2022г., постановено
по гр. дело № 10635/2021г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав в
частта, с която съдът е определил режим на лични отношения на бащата М. В.
К., ЕГН ********** с детето Б. М. К., ЕГН **********, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. В. К., ЕГН
********** с детето Б. М. К., ЕГН **********, както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа
в събота до 16.00 часа в събота, както и за времето от 10.00 часа в неделя до
16.00 часа в неделя, които срещи да се осъществяват в присъствието на
майката Р. О. Т., ЕГН ********** и без преспиване на детето при бащата.
8
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9