№ 2684
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110208605 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Я. В., ЕГН **********, чрез адв. Ц. К. М.-К., с адрес за
призоваване гр. ***, против електронен фиш серия К № 7268723, издаден от СДВР за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа се, че в ЕФ липсва наименование на преносимия уред, с който
е заснето нарушението, което прави невъзможно да се провери дали е одобрен за употреба,
дали е манипулиран или изправен, с което се нарушава правото на защита. Застъпва се, че
посоченият в ЕФ адрес на ЮЛ „***“ АД е непълен, което създава правна несигурност, риск
от нередовно връчване и нарушава изискванията за форма на ЕФ. Като следващо
възражение е релевирано, че не става ясно кое е санкционираното лице - ЮЛ „***“ АД или
законният му представител, при което описанието на нарушението не е достатъчно ясно и
конкретно. Като нарушение на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е изтъкнато, че не е
посочено конкретното място на извършване на нарушението, липсва информация относно
посоката на движение на автомобила и дали техническото средство снима в едната или и в
двете посоки. Оспорва се годността на заснетите с автоматичното техническо средство
снимки като веществени доказателства. По изложените съображения в съвкупност е
направено искане ЕФ да бъде отменен. Претендират се направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
За проведеното на 11.07.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Депозирано е писмено становище от юрк. М., процесуален представител на директора
на СДВР, в което са изложени аргументи в насока законосъобразността на електронния фиш.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразен с
фактическата и правна сложност на казуса.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 30.03.2023 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на „***“ АД, с
управител и законен представител жалбоподателят В. Я. В..
На 30.03.2023 г. в 21:16 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София.
Движел се по бул. „***, с посока от ул. „***“ към бул. „***“. Преминавайки до № 1 на бул.
„***, скоростта на движение на автомобила била 71 км/ч., съгласно приспаднат толеранс -3
км/ч. от отчетената скорост, при разрешена скорост за движение в населено място до 50
км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол ATCC CORDON, № MD1193, разположено в участъка.
Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г.,
със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Техническото средство, извършило
заснемането, било преминало последваща проверка за изправност на 14.03.2023 г. На
процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на В. Я. В., в качеството на законен представител на юридическото
лице - собственик на автомобила - „***“ АД, било наложено административно наказание
глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 7268732;
писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „***”, ДК № ***; заверено
копие от преглед на вписан тип средство за измерване и Решение за одобрение на типа на
уреда за измерване; протокол за последваща проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.;
протокол рег. № 4332р-22265/31.03.2023 г. за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта на 30.03.2023 г.; ежедневна форма на отчет; сертификат за
успешно завършен курс на обучение; справка-картон на водач; заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Протокол рег. № 4332р-22265/31.03.2023 г. носи безпротиворечива доказателствена
информация относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което
било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък нямало
поставени знаци за контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост,
различна от общоважимата в границите на населено място до 50 км/ч., като последното се
потвърждава и от снимковия материал.
Посредством заверени копие от преглед на вписан тип средство за измерване, Решение
за одобрение на типа на уреда за измерване и протокол за последваща проверка № 019-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г. се изяснява, че техническото средство -мобилна система, с което е
констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания и е
било в техническа изправност към момента на заснемане на нарушението. С оглед на това
възраженията в жалбата в съответната насока са неоснователни.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на
измерването, посоката на движение на МПС и измерената скорост на движение. Предвид
това и възражението в насока липсата на посочване на посоката на движение на заснетото
МПС е лишено от основание.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на оспорвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
собственик на МПС е юридическо лице „***“ АД със законен представител В. Я. В..
Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и
наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 100 лв.
Посоченият адрес също е в достатъчна степен индивидуализиран, за да не води до неяснота
или непълнота на реквизитите на ЕФ. Поради това съответните възражения също са
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи, че на 30.03.2023 г. в 21:16 ч. лек автомобил
„***” с ДК № *** е бил управляван в гр. София, по бул. „***, с посока от ул. „***“ към бул.
„***“, като до № 1 на бул. „*** се движил със скорост от 71 км/ч. /след приспаднат толеранс
3
от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта в границите на населено място до 50 км/ч.
В протокола за използване на АТСС е отразено, че в пътния участък, в който е било
позиционирано техническото средство, към момента не е имало поставени пътни знаци,
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от общоважимото за градски условия до 50
км/ч., при което неяснота по отношение на това обстоятелство не се констатира.
Осъществен от обективна страна е съставът на административното нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч.
Констатираното в случая превишение на скоростта е с 21 км/ч., доколкото процесният
автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 71
км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е „***“ АД, с управител и законен представител В. Я. В.. Следователно именно
последният е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго
лице е управлявало автомобила. Поради това административнонаказателната му
отговорност е правилно ангажирана.
Възраженията в насока неяснота относно санкционираното лице, са неоснователни.
Индивидуализацията на субекта, чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана, респективно на когото е наложено административното наказание, е ясна и
несъмнена, предвид посочване на трите му имена и единен граждански номер - белезите, по
които може да бъде еднозначно идентифициран. Допълнителен аргумент в насока
неоснователността на поддържаната теза се извежда освен от разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗДвП, и от наложеното с електронния фиш наказание - „глоба“, което по дефиниция е
приложимо само спрямо физическите лица.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, при превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч., водачът се наказва с глоба в
размер на 100 лв. Наложената глоба е в този абсолютен размер, при което обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна. Предвид това искането за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноски за адвокатско възнаграждение е лишено от основание и не
следва да бъде уважено.
Респективно при този изход на делото е основателно искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Предвид невисоката фактическа и правна
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и обстоятелството, че от
процесуалния представител на СДВР е депозирано единствено писмено становище, съдът
прецени, че претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
4
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН
и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7268723, издаден от СДВР срещу В. Я.
В., ЕГН ********** за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/
лв.
ОСЪЖДА В. Я. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5