Определение по дело №628/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на А. Д. Т. от гр. Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.2, ап.38, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002423006166-091-001/ 18.04.2024г., поправен с Ревизионен акт № П-16002424077207-003-001/ 18.04.2024г. за поправка на РА, издаден от В. И. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Х. И. Р. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 268 от 18.06.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 43540.98лв., ведно с лихви в размер на 8181.97лв., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 2021г.-2022г. в размер на 9282.00 лева и лихва в размер на 1491.68 лв.; Данък върху добавената стойност за периода 22.10.2021г. - 31.12.2022г. в размер на 15935.84 лв. и прилежащи лихви в размер на 3593.95 лв., вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2021г. – 2022г. и от 01.2023г. до 08.2023г., в общ размер на 18323.14лв. и прилежащи лихви в общ размер на 3096.34лв.

В проведеното на 12.02.2025г. публично съдебно заседание, с протоколни определения, съдът, като е счел делото за изяснено от фактическа страна, е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество.

В срока за постановяване на съдебното решение, съдът констатира, че делото не е изяснено от фактическа страна. Основателно в случая е направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на заключението на изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза с доводи, че при определяне на дължимия ДДС, вещото лице не е взело предвид всички облагаеми доставки. Въпреки, че това възражение е конкретизирано едва в депозираната по делото писмена защита, съдът намира, че експертизата, така както е изготвена, не способства за пълното и обективно изясняване на обстоятелства от значение за делото, за установяването на които жалбоподателят носи доказателствената тежест. Видно от приложената справка от „ИНТЕРЛОГИСТИКА КУРИЕР“ ЕООД (л.168-л.189, т.III), жалбоподателят е изпращал пратки не само до трети страни, но и до страни-членки на ЕС – Германия, Италия, Франция, Ирландия, Швеция и др., което не е съобразено от вещото лице при изготвянето на експертизата. Вещото лице не е установило по категоричен начин и основите за облагане с ДДС за ревизираните данъчни периоди, предвид липсата на представени от жалбоподателя документи за плащанията по конкретните доставки - сумите са постъпвали от EBAY и PAYPAL по банковите сметки на А. Т. общо за няколко доставки едновременно, съгласно представените банкови извлечения. Дължимо е разграничаване на получените плащания за всяка доставка, което обстоятелство е относимо към определяне на основата за облагане с ДДС, която в случая жалбоподателят следва да установи при условията на пълно насрещно доказване. С оглед разпределената доказателствена тежест, следва да се даде възможност и да се укаже на жалбоподателя да ангажира доказателства, като представи документи (фактури и др.) за доставките, извършени през ревизирания период не само към трети страни, но и към страни-членки на ЕС, включително такива, съдържащи информация за размера на плащанията и датата на получаването им за всяка доставка поотделно. Последните са необходими за определяне основата за облагане с данък върху добавената стойност.

Ето защо съдът намира, че за правилното решаване на делото, следва да отмени определенията си за приключване на съдебното дирене и даване ход на делото по същество. След това делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, като бъде указано на жалбоподателя представянето на посочените по-горе доказателства.

Водим от горните мотиви и на основание чл.253 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

І. ОТМЕНЯ протоколните си определения, с които е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по същество, постановени в открито съдебно заседание на 12.02.2025г.

ІІ. ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 30.04.2025г. от 11.00 часа, за която дата и час на съдебното заседание да се призоват страните, както следва:

Жалбоподател: А. Д. Т.

Ответник по жалбата: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП

III. УКАЗВА на жалбоподателя в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, но не по-късно от датата на откритото съдебно заседание, да формулира доказателствените си искания и да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани и да приложи писмените такива, с които разполага - фактури и други документи за доставките, извършени през ревизирания период не само към трети страни, но и към страни-членки на ЕС, включително доказателства, съдържащи информация за размера на плащанията и датата на получаването им за всяка доставка поотделно.

ІV. ПОВТОРНО УКАЗВА на жалбоподателя, че при проведена ревизия по чл.122 от ДОПК, при доказване в процеса от органите по приходите наличието на съответното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в РА ще се смятат за верни до доказване на противното, като в доказателствена тежест на оспорващия ще е да установи твърдените обстоятелства, на които основава своите възражения за незаконосъобразността на оспорения ревизионен акт, като може да стори това с всички допустими по ДОПК, съотв. по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.

V. УКАЗВА на жалбоподателя, че при непредставяне на доказателства в посочения по-горе смисъл, делото ще бъде решено въз основа на наличните такива.

VІ. Препис от определението да се изпрати на страните, съгласно изискването на чл.138, ал.3 от АПК, ведно с призовките за насроченото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.