№ 131
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000646 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по молба с вх. № 1701 от 01.03.2022 г. от адв. П.К.
пълномощник на М. СТ. Б., М. П. Б., действаща като майка и законен
представителна С. СТ. Б., за изменение на решение № 52/01.02.2022 г.,
постановено по в.т.д. № 646 от 2021 г. по описа на Пловдивския апелативен
съд, в частта за присъдените в ЗАД „Б. В. и. г.“ АД разноски за адвокатско
възнаграждение от 450 лева за същото производство. В молбата се излагат
съображения, че при определяне размера на юрисконсултското
възнаграждение съдът бил ограничен от размер на 300 лева и само при
наличие на някакви обективни обстоятелства, каквито в случая не били
налице, можело да бъде завишен. Искането е да се измени постановеното
решение в частта за разноските като се намали размера на присъденото
възнаграждение в полза на въззиваемото дружество.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор по молбата от ЗАД
„Б. В. и. г.“ АД.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в
производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок,
същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е
неоснователна.
Определеното от съда адвокатско възнаграждение за представлявалия
ответното застрахователно дружество във въззивното производство
юрисконсулт, не надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и в този смисъл не
нарушавата изискването, съдържащо се в чл. 78, ал. 8 ГПК.
Единственият обективен критерий за определяне размера на дължимото
възнаграждение за защита по дела с материален интерес, според разпоредбата
1
на чл. 25 НЗПП, към която препраща нормата на чл. 37 ЗПП, е паричната
равностойност на този интерес. Такъв е критерият за определяне размера на
дължимото възнаграждение за защита по дела с материален интерес и според
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В конкретния случай предмет на въззивното производството по
настоящото дело са два осъдителни иска, с материален интерес съответно от
10 000 лева и от 20 000 лева. Това означава, че определеното от съда
адвокатско възнаграждение в общ размер от 450 лева за представляващия
защитаващата се срещу тези искове страна юрисконсулт, е съобразен с
обективния критерий за определяне размера на дължимото възнаграждение,
съдържащ се в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
От изложеното следва, че не са налице условия за изменение на
определението в частта за разноските в искания от страната смисъл, поради
което молбата следва да се остави без уважение.
В съответствие с изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 1701 от 01.03.2022 г. от адв. П.К.
- пълномощник на М. СТ. Б., М. П. Б., действаща като майка и законен
представител на С. СТ. Б., за изменение на решение № 52 от 01.02.2022 г.,
постановено по в.т.д. № 646 от 2021 г. по описа на Пловдивския апелативен
съд, в частта за присъдените на ЗАД „Б. В. и. г.“ АД в това производство
разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2