№ 6938
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110106443 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за неимуществени и
имуществени вреди, и за обезщетение за забава, с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищцата Л. Н. А. извежда субективните си права при твърдения, че на 21.06.2022г., в
района на кръстовището между бул. “Т.А.” и ул. “инж. И.И.” е настъпило пътно-
транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Фиат” и л.а. м. “Киа”. Същата сочи, че
произшествието е настъпило вследствие на виновното и противоправно поведение на водача
на л.а. м. “Фиат”, който не спазил правилата за движение по пътищата, свързани с
преминаване на кръстовище. Поддържа, че към тази дата застраховател на гражданската
отговорност на делинквента е ответникът. В исковата молба се навеждат твърдения, че
ищцата е била пътник в л.а. м. “Киа” и вследствие на произшествието е претърпял
неимуществени вреди- болки и страдания от причинените му вследствие на ПТП телесни
увреждания- “оток, болки, ограничени движения на поясния отдел на гръбначния стълб”,
“контузия на гръдния кош със съмнения за счупване на 5- то ребро вляво”; стрес и битов
дискомфорт.
При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 10000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания ,
причинени от ПТП на 21.06.2022г. в резултат на виновното и противоправно поведение на
П. В. К., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника. Претендира
присъждане на законна лихва и разноски.
1
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника "ЗК Л.И." АД, в
който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи за
оспорване механизма на деянието, противоправността деянието на водача на л.а. м. "Фиат",
причинната връзка между механизма на деянието и вредите, размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като твърди ищцата да е нарушила правилото за движение по пътищата,
регламентирано в разпоредбите на чл. 137а ЗДвП, като не е поставила колан по време на
пътуването в лекия автомобил.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
При преценка на събраните по делото доказателсва, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения констативен протокол се установява, че на 21.06.2021г. в гр. София, на
кръстовището между бул. “Т.А.” и ул. "инж. И.И.", е настъпило ПТП между л.а. м. “Фиат” и
л.а. м. “Киа”. В протокола е отбелязано, че л.а. м. "Фиат" се движил по бул. "Т.А.", с посока
на движение от бул. "Христо Ботев" към бул. "Константин Величков". На кръстовището с ул.
"И.И." се ударил с л.а. м. "Киа".
Не се спори по делото, а и се установява от представената справка от Гаранционен
фонд, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а м. "Фиат", с
рег. № **********.
По отношение на механизма на ПТП и уврежданията на ищцата са събрани гласни
доказателствени средства- показанията на св. П. К. и св. С.К. и е назначена съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ).
От показанията на св. К. се установява, че на през лятото на 2021г. в гр. София, на
кръстовището между бул. "Т.А." и ул. "инж. И.И.", управляваният от него автомобил се
движил направо, в посока бул. "Константин Величков", в крайната дясна лента. Другият
автомобил с излязол отдясно и в момента на удара колата на свидетеля се завъртяла вдясно,
все едно последният предприел маневра, при която нявлязъл в лентата за насрещно
движение.
От показанията на св. С.К. се установява, че на 21.06.2022г. в гр. София, на
кръстовището между бул. "Тодор Алекдандров" и ул. "инж. И.И.", при зелен сигнал на
светофарната уредба, предприела маневра "завой наляво", когато друга кола се ударила в
управлявания от нея автомобил.
Свидетелката сочи, че при направеното образно изследване се установило, че ищцата
няма счупвания. Същата сочи, че майка се възстановявала месеци наред след инцидента,
през който период същата приемала обезболяващи препарати. През този период не можела
да се обслужва сама и свидетелката полагала ежедневни грижи за нея. Пострадалата
прекарвала деня в полулегнало положение. Инцидентът се отразил и емоционално на
2
ищцата, която изпитвала притеснения за свидетелката, самата нея, за автомобила.
Свидетелката разяснява, че преди инцидента майка имала заболявания на костната
система, поради което приемала обезболяващи спорадично.
От заключението на КСАТМЕ се установява, че произшествието е настъпило при
следния механизъм: на 21.06.2022г. л.а. м. "Фиат" се движел в дясната пътна лента на бул.
"Т.А.", с посока от бул. "Христо Ботев" към бул. "Константин Величков". В същото време и
посока от дясно наляво, по ул. "инж. И.И.", водачът на л.а. м. "Киа" предприел маневра за
потеглянен на зелен сигнал на светофарната уредба, при което траекториите на двата
автомобила се пресекли и настъпил удар между тях. От техническа гледна точка причината
за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. м. "Фиат", който навлязъл
в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба. Водачът на посочения
автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието.
Според заключението на експертизата, ищцата е получила мекотъканна травма в
областта на гръдния кош вляво и в кръстна и поясна област. Вещото лице- медик сочи, че
след инцидента на ищцата е поставена диагноза "Закрито счупване на кръстната кост".
Установени са и данни за травма на гръден кош със съмнения за счупване на пето ребро.
След направно високоинформативно образно изследване КТ е установено, че ищцата няма
счупване на таза и кръсцовите кости. Посочените увреждания покриват медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК.
В заключението е посочено, че преди произшествието ищцата е диагностицирана с
дегенеративни промени, доказани стабилни счупвания от компресионен тип на тела при
първи и втори поясни прешлени и деформация с изкривяване на гръбначния стълб, на фона
на тежка остеоропороза.
Средностатистически периода на възстановяване при такива травми е до три- четири
седмици. В случая е възможно при пострадалата възстановителния период да е бил по-
дълъг, предвид тежките дегенеративни болестни промени.
Според експерта травмата може да настъпи както при контактно увреждане от
механично действие на твърди тъпи предмети по механизъм на удар или притискане, така и
при индиректно травмиране при надределно движение на тялото в гръбначния стълб с
натоварване на ставно- връзков апарат в гръдна и кръстно- поясна области. Контакт на
пострадалата с интериора на автомобила при ПТП може да е осъществен от удар или
притискане на тялото от деформирали се части от интериора в лявата странична част на
лекия автомобил.
Вещото лице дава заключение, че.а. м. "Киа" е оборудван с два триточкови предпазни
колана на предните седалки и три триточкови предпазни колана на задните седалки. В
случая при пострадалата няма травним които да са характерни или специфични за
въздействие от поставен препазен колан. Такива характерни травми са характерни само при
челен удар. В случая уврежданията са настъпили при страничен удар. Предназначението на
3
предпазния колан е да намали инерционното движение на тялото в началните хилядни от
секундата след удара и да го предпази от удари в части на вътрешната конструкция на
автомобила, както и от евентуалното изхвърляне след удара. Коланът е по- малко ефективен
при страничен удар. Независимо от това, носенето на предпазен колан би намалило по
тежест ударни увреждания от директен контакт с интериора. Носенето на колан не би
предотвратило увреждания от притискане от настъпили пластични деформации в зоната на
пасажера.
На ищцата е проведено консервативно медикаментозно лечение, при строг постелен
режим. Към настоящия момент последиците от травмиране на меките тъкани в гръдно-
поясно- кръстната област са отшумели. Евентуални оплаквания след възстановителния
период не се намират в причинна връзка с произшествието. В посочените области могат да
персистират само оплаквания от предхождащите травмата тежки дегенеративни нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно допустимостта на предявените искове:
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи самостоятелна
проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така
и на допълнителните (специални) предпоставки - в случая започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ. Конкетиката на случая сочи, че на 26.10.2022г. ищцата е подала пред
ответника заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което
пред ответника е образувана щета № 0000- 1000- 03-22- 7735/ 27.10.2022г. С уведомително
писмо от 02.11.2022г. ответникът е поискал ищцата да представи влязло в сила заключително
постановление в наказателното производство или влязла в сила присъда, съотв. заверен
препис от одобрено споразумение и оригинал на изпълнителен лист против виновния водач;
заверено копие от протокол за оглед на ПТП и фотоалбум; заверено копие от авто-
техническа и медицински експертизи, изготвени по следственото дело.
В конкретния случай ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя на
26.10.2022г., поради което тримесечния срок по чл. 496 КЗ, в който застрахователят с;едва да
се произнесе, е изтекъл на 26.1.2023г. В настоящия случай ищцата е предявила исковете си
на 06.02.2023г., т.е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 496 КЗ тримесечен
срок, което обуславя извод за допустимост на предявените искове.
При извод за допустимост на предявените искове, предвявените искове следва да бъдат
разгледани по същество:
Относно иска за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, с правно
основание чл. 432 КЗ:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при
условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
4
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания, стрес и дискомфорт, както и че за лечение на описаните в исковата
молба телесни увреждания е сторил разходи в претендирания размер.
В конкретния случай по делото не се оспорва, а и се установява от събраните по делото
доказателства- справка от Гаранционен фонд, че ответното дружество е застраховало
гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Фиат”.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск.
Механизмът на ПТП е установен посредством представения констативен протокола за
ПТП. От същият се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на
лекия автомобила, а именно- водачът на л.а.м. "Фиат” не е спазил правилото,
регламентиращи задължение на водачите на МПС при преминаване през кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство- чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в
този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното
лице, същият има материална доказателствена сила досежно отразените в него
обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите увреждания по МПС, за които следва
да се приеме, че са се осъществили така, както е отразено в протокола. Конкретиката на
случая сочи, че удостоверяванията в протокола корелират и с тези на САТЕ, чието
заключение настоящият съдебен състав кредитира, и с обективните данни, съдържащие се в
схема на постоянна организация на движението, разположение на светофарната уредба,
циклограма за режим на работа и фази на движение през кръстовището на бул. "Т.А." и ул.
"инж. И.И.". На следващо място, удостоверяванията в протокола кореспондират и с
показанията на св. Коцева, на които съдът дава вяра.
Противоправността на поведението му следва от нарушаване на конкретни правни
норми, уреждащи правилата за движение по пътищата- чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно който на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. Следователно, причината за настъпване на
произшествието е поведението на водача на л.а. м. "Фиат", който навлязъл в кръстовището
при червен сигнал на светофарната уредба. Водачът на посочения автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието.
Спорен между страните по делото е въпросът относно характера и размера на
5
понесените вреди, респективно техния паричен еквивалент, справедливия размер на
дължимото за тях обезщетение, както и следва ли то да бъде намалено поради
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът приема, че е безспорно установено, че като пряка и закономерна последица от
удара, ищцата, пътник в л.а. м. "Киа", е получила телесни увреждания- мекотъканна травма в
областта на гръдния кош вляво и в кръстна и поясна области. От събраните по делото
доказателства не се установява ищцата да е получила фрактура на тазовите кости, каквито
твърдения има в исковата молба. От заключението на вещото лице се установява, че
независимо че след хоспитализирането на ищцата на същата е поставена диагноза "Закрито
счупване на тазовите кости", след проведеното високоинформативно образно изследване
посочената диагноза не е потвърдена.
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно,
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД правната възможност на съда по
справедливост да определи заместващата парична престация, която делинквентът,
респективно застрахователят на неговата гражданска отговорност, дължи на увредения като
обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна последица от
уврежданията, настъпили при произшествието. С ППВС № 4/ 23.12.1968г.,т. 2. е прието, че
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. то е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
С решение № 88/ 17.06.2014г. по т.д. № 88/ 2974/ 2013г. на ВКС, решение № 749/
05.12.2008г. по т.д. № 387/ 2009г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 99/ 08.10.2013г. по т.д. № 44/
2012г. на ВКС, решение № 124/ 11.11.2010г. по т.д. № 708/ 2009г. на ВКС, решение № 83/
06.07.2009г. по т.д. № 795/ 2008г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 95/ 24.10.2012г. по т.д. № 916/
2011г. на ВКС, І т.о.; решение № 60/ 29.04.2014г. по т.д. № 3049/ 2013г. на ВКС, ІІ т.о. е
посочено, че справедливо по смисъла на ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице
болки, страдания и неудобства- емоционални, физически и психически сътресения, които
ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
6
представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от
икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с
официалната статистика за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр. са и
нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те
сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, установени
със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и със заключението на
съдебно- медицинската експертизи: характера, вида, естеството и интензивността на
отрицателните изживявания на пострадалата- мекотъканна травма в областта на гръдния кош
вляво и в кръстна и поясна област, което увреждането е причинило на ищцата временни
разстройство на здравето, неопасно за живота; възрастта на ищцата към момента на
настъпване на инцидента- 84 години; продължителността на възстановителния период- до
един месец, пълното възстановяване на ищцата от получената травма, обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП, ръководейки се от
обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение. Съпътстващ негативните преживявания, болки, неудобства и дискомфорт от
физически характер е психологическият ефект от произшествието.
Отчитайки посочените обстоятелства, натоящият съдебен състав счита, че на ищцата
следва да бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
5000 лева.
По възражението за съпричиняване:
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика - т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ВКС последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал 2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
7
вероятности или с предположения. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения. Дори безспорни нарушения на ЗДвП от страна на
пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна
връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на
увреденото лице не е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Т.е. във всички случаи на предявен иск срещу делинквента или срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките
по хипотезиса на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съдът, базирайки изводите си върху заключението на вещото лице по СМЕ, приема, че
по делото не се установява дали към момента на ПТП ищцата е била с поставен
обезопасителен колан. Действително в случая не се установява ищцата да е получила
травми, причинени от директно действие на поставен колан, за т.нар. "коланна травма". В
същото време вещото лице разяснява, че увреданията на ищцата са получени при страничен
удар, а коланната травма е характерна за травми, получени при челен удар.
От друга страна, вещото лице дава заключение и вещото лице по СМЕ, подобна травма
може да се причини, както директно от удар, така и от притискане в интериора, като при
последния механизъм поставянето на предпазен колан не би предотвратило насстъпването
на увреждания, т.е. в случая не може да изключи възможност тази травма да се причини при
поставен колан, което обуславя извод, че възражението за съпричиняване не е доказано
пълно и главно.
Относно иска за обезщетение за забава:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение от 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/
2018г. на ВКС, І т.о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по арг. от чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, като това са лихвите, които текат при условията
на чл. 429, ал. 3 КЗ от по- ранната дата от следните: датата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице по реда на чл. 430, ал. 2, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение. Съгласно цитираната съдебна
практика, след предявяване на претенцията по реда на чл. 498 КЗ, е налице регламентиран в
закона срок за произнасяне за застрахователя, като непроизнасянето и неплащането в срок
на застрахователно обезщетение води до изпадане на застрахователя в забава по чл. 497, ал.
1, т. 1 и т. 2 КЗ, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на 3- месечния
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите,
8
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
начл. 106, ал. 3 КЗ. С оглед разграничението на отговорността на застрахователя за
собствената му забава, уредена в чл. 497 КЗ, от отговорността му за забава като
функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429,
ал. 3 вр. ал. 2 КЗ, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка ГО, последният следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
виновния водач за дължимата лихва за забава от дататя на уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие. Следователно законна лихва следва да бъде присъдена от
предявяване на претенцията- 26.10.2022г.
Относно разноските по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че първоинстанционното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса 400 лева, за депозит за възнаграждение на вещи лица в размер
на 800 лева. Следователно, на същия следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на сумата 600 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Отговорността на страните за разноски по чл. 78
ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81
ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В конкретния
случай ответникът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до приключване на
устните състезания, като ищецът е представил доказателства за извършването им.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното производство ответникът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лева. Следователно, на същия следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената
част от исковете, в размер на сумата 50 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД, с ЕИК *************, да заплати на Л. Н. А., с ЕГН
**********, сумата 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания от телесни увреждания, причинени
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.06.2022г. в гр. София, поради
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. “Фиат”, с рег. № **********, П.
В. К., с ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е застрахована от „ЗК Л.И.” АД гр.
София- застрахователна полица № BG/ 30/ 121003465969, с период на застрахователно
покритие 07.12.2021г.- 07.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Л. Н. А., с ЕГН ********** против „ЗК Л.И.” АД, с
ЕИК *************, иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата
на болки и страдания от телесни увреждания, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 21.06.2022г. в гр. София, поради виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. м. “Фиат”, с рег. № **********, П. В. К., с ЕГН **********,
чиято гражданска отговорност е застрахована от „ЗК Л.И.” АД гр. София- застрахователна
полица № BG/ 30/ 121003465969, с период на застрахователно покритие 07.12.2021г.-
07.12.2022г. в часттта над сумата 5000 лева до сумата 10000 лева, с правно основание чл. 432
КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.” АД, с ЕИК *************, да заплати на Л. Н. А., с ЕГН
**********, сумата 600 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Н. А., с ЕГН **********, да плати на „ЗК Л.И.” АД, с ЕИК
*************, сумата 50 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
10
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11