Присъда по НОХД №689/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 153
Дата: 14 октомври 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20252230200689
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 153
гр. Сливен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
и прокурора Е. Хр. П.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Наказателно дело от общ характер № 20252230200689 по описа за 2025
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Б. С. – роден на ........г. в гр. П., живущ в гр.
С., адрес по лична карта: гр. С., ж.к. Р. №.,ет., ап......, живущ на адрес: гр.С.,
ж.к. С.к. №., вх., ап. българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че за
периода м. август 2024г. до м. април 2025г., в с. Злати войвода, общ. С., след
като е бил осъден /Решение № 528/17.06.2024г. по гражданско дело №
20232230104098 по описа за 2023г. на РС-Сливен/, да издържа свой низходящ
- малолетната си дъщеря Б. А. С., родена на ......г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 9
месечни вноски с общ размер 2 200 лв., поради което и на основание чл. 183,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от ТРИ години.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Б. С. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 113,10 лева ( сто и тринадесет лева и десет
1
стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
ОСЪЖДА подсъдимия А. Б. С. да заплати направените по делото
разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева), в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка Районен съд – Сливен, представляващи заплатено
възнаграждение за явяване на вещото лице в съдебни заседания по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 153 от 14.10.2025г. по НОХД № 689/2025г. на РС-С.,
изготвени на 16.10.2025г.


РП-С. е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство №
386/2025г.на РУ-МВР С., вх. № 425/2025г. по описа на РП-С. против
подсъдимия А. Б. С. за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението,
така както е предявено. Счита същото за безспорно доказано и пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован се явява лично,
признава се за виновен, изразява съжаление за стореното и пледира да му бъде
наложено условно наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. и Миглена С.ова Г.а били родители на малолетното дете
Б. А. С., родена на ......г. Майката на детето Б. починала и грижите по
отглеждането му били поети от неговите баба и дядо по майчина линия, а
именно св. М. Н. и св. С. Н.. Спрямо малолетното дете Б. А. С. със съдебно
Решение № 990 от 20.12.2016г., постановено по гр. д. № 5159/2016г. по описа
на РС-С. е била постановена мярка за закрила -„настаняване в семейство на
роднини“- в семейството на баба и дядо по майчина линия - св. М. Н. и св. С.
Н.. Тримата живеели в с. Злати войвода, общ. С.. Подс. С. не се интересувал от
дъщеря си, не полагал никакви грижи за нея и не плащал издръжка за детето
си. Поради това бабата и дядото предявили иск пред съда за издръжка, като с
Решение № 528/ 17.06.2024г., постановено по гр.д. № 98/2023г. по описа на
РС-С. подс. С. бил осъден като баща на малолетното дете Б. С. да заплаща
чрез св. М. Н. и св. С. Н. – баба и дядо на детето ежемесечно издръжка в
размер на 250 лв., считано от 01.01.2024г., платима до 15-то число на текущия
месец, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга
законова причина за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
1
законната лихва, до окончателното й изплащане. Решението влязло в сила на
17.06.2024г. като същото било известно на подс. С.. През 2024г. от негова
страна постъпили плащания, представляващи дължима да детето Б. издръжка,
както следва: на 28.06.2024г. в размер на 350 лева и на 05.09.2024г. в размер на
200 лева. Издръжките били нерегулярни и частични в сравнение с опредЕ.та
му в пълен размер месечна сума за издръжка. На 03.09.2024г. подс. С. сключил
трудов договор със „Стройремонт 1992“ ООД гр. С., но и за времето, през
което работил по трудово правоотношение и имал парични доходи, той не
плащал дължимата по съдебното решение издръжка за детето Б. С.. Св. М. Н.
и съпругът и С. Н. отглеждали малолетното дете Б. в дома си в с. Злати
войвода, общ. С.. При отглеждането те срещали затруднения, не получавали
финансовата подкрепа, която очаквали от подс. С.. Последният, макар и
осъден с горецитираното влязло в сила съдебно решение, да заплаща месечна
издръжка за малолетното си дете Б., не изпълнявал задълженията си, като не
плащал дължимата издръжка. Те не можели да разчитат на подсъдимия за
помощ и финансова подкрепа дори когато детето било болно и са го търсили,
включително за закупуването на лекарства за него или осигуряване на
средства за това. За периода от м. юни 2024г. - влизане в сила на Решение №
528/17.06.2024г. по гр. д. № 98/2023г. по описа на РС-С. м. април 2025г. подс.
С. не заплащал съгласно влязлото в сила съдебно решение месечна издръжка
за малолетното си дете Б., родена на ......г. За този период били дължими девет
месечни издръжки. Общата им стойност възлизала на 2 200 лева.
По делото била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че след приспадане на направените от
подс. С. плащания от 550 лева от размера на неплатените издръжки - общо 2
750 лева до месец април 2025г. включително, остава неплатена издръжка в
размер на 2 200 лева. Обхватът на периода на извършеното престъпление,
както и размерът на предмета на престъплението, са обосновани от
обективната възможност за възникване на умисъл у дееца, а именно влизането
в сила на Решение № 528/17.06.2024г. на РС-С. за издръжката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът кредитира показанията на св. М. Н., дадени в хода на съдебното
следствие и тези на св. С. Н., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.
281 от НПК, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, както по между
си, така и с останалия доказателствен материал по делото.
2
От показанията на св. М. Н. се установява, че от момента в който
малолетната Б. е била настанена в семейството им, грижите по нейното
отглеждане били поети изцяло от нея и съпруга й св. Н.. Подс. С. не се
интересувал от детето си, не полагал никакви грижи за нея, не плащал
присъдената от съда издръжка за него. Показанията на св. Н. кореспондират
напълно с показанията на св. Н., дадени на досъдебното производство и
прочетени със съгласието на страните по реда на чл. 281 от НПК. Еднозначни
са показанията им за това, че подс. С. не е заплащал в дължимия размер и срок
присъдената месечна издръжка за детето Б., съобразно горецитираното
съдебно решение.
Освен това съдът следва да отбележи, че показанията на свидетелите М.
Н. и С. Н. се потвърждават и от обясненията на подс. С., които съдът
кредитира изцяло. В обясненията си подсъдимият заявява, че не е изплатил
инкриминираната сума, представляваща издръжка за детето Б. за посочения в
обвинителния акт период, т.к. срещал финансови затруднения, както и поради
ангажиментите му за осигуряване на издръжка към други низходящи.
Съдът даде вяра на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в неговата
компетентност и същото не бе оспорено от страните.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като за периода м. август
2024г. до м. април 2025г., в с. Злати войвода, общ. С., след като е бил осъден
/Решение № 528/17.06.2024г. по гражданско дело № 20232230104098 по описа
за 2023г. на РС-С./, да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Б. А.
С., родена на ......г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 9 месечни вноски с общ размер 2
200 лв.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл –
същият е съзнавал, общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в
3
проявената безотговорност на подсъдимия към задълженията му за
осигуряване и изплащане на присъдената му с горецитираното решение
издръжка, дължима за малолетното дете Б..
По отношение индивидуализацията на наказанието:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия и изразеното съжаление за стореното. Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца и целите на генералната и специалната превенция.
Съдът определи наказание на подс. С. при условията на чл. 54 от НК
като за извършеното от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, му наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че вида и размера на наложеното наказание съответстват,
както на тежестта на извършеното деяние и неговата обществена опасност,
така и на обществената опасност на личността на подсъдимия. С така
наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, заложени в чл. 36 НК и
ще се въздейства върху подсъдимия възпитателно и поправително.
Не се отчетоха изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват прилагане на чл. 55 НК и налагане на
наказание под предвидения минимум.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 113.10 лева в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С., както и разноски в
размер на 80 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Районен
съд – С., представляващи заплатено възнаграждение за явяване на вещото
лице в съдебни заседания по делото.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни