Решение по дело №208/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 233
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20217080700208
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 233

 

гр.Враца, 15.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 06.07.2021 г. /шести юли две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 208 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от  АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на „М.П.М.“ ООД *** против Решение № 260049 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 1135 по описа за 2020 г. на  Районен съд - Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-0026516/27.10.2020 г. на Директора на Регионална  дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към  Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите (КЗП). С последното на касатора, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

В касационната жалба и писмено становище са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. 

Ответникът по касационната жалба - РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, представител не се явява. Ангажирано е писмено становище за неоснователност на жалбата и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лева.

            Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

            Предмет на касационен контрол от настоящата инстанция е Решение № 260049 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 1135 по описа за 2020 г. на  Районен съд - Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-0026516/27.10.2020 г. на Директора на Регионална  дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП. С последното на касатора, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 5 от , е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК.

За да потвърди НП,  РС - Враца е приел, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Същите са издадени от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия. Безспорно е установено извършеното нарушение от страна на касатора – в качеството си на кредитор не е изпълнил задължението си да попълни изцяло задължителната преддоговорна информация във формата на стандартния европейски формуляр (СЕФ), която е необходима за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Крайният извод на съда е, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.

 

 

 

 

Настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Враца.

Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

Санкцията за нарушението по чл. 5, ал. 5 от ЗПК е предвидена в чл. 45, ал. 1 от ЗПК и е имуществена санкция в размер от 3000 лева до 8000 лева. В случая при правилно отчитане на всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН тя е наложена при наличие само на смекчаващи отговорността факти в минимално предвидения размер от 3000 лева.

В решението на РС са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както с писмените, така и със събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на РС, че от страна на касатора е извършено административното нарушение визирано в НП, което е безспорно установено. Правилно е определен и размера на имуществената санкция.

Обсъдени са направените от страната възражения. Аргументирани и обосновани са изводите на съда.

Извършеното нарушение не е маловажно предвид засегнатите обществени отношения, целите на наказанието и генералната превенция. РС е обсъдил подробно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и е стигнал до правилен извод за неприложимост на тази разпоредба.

Касационният състав споделя изцяло съображенията, изложени в оспореното решение по отношение на необходимото съдържание на информацията, предоставяна със стандартния европейски формуляр, основани на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Това съдържание, съгласно посочената норма, следва да позволява „сравняване на различните предложения“. По отношение на предвидените разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие, предвидени в договора като обезпечения, а според касатора „обезщетение“, следва да бъда отбелязано, че  възможността за сравняване предполага достатъчно конкретни данни за отделните видове обезпечения/обезщетения, каквито в процесния случай категорично не са налице. Нещо повече, те са включени в погасителния план и са част от общата сума за плащане през целия период на договора.

В обобщение на всичко изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира, че решението, е валидно, допустимо и напълно съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото в полза на касационния ответник не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Враца

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260049 от 22.02.2021 г., постановено по АНД № 1135 по описа за 2020 г. на  Районен съд - Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № К-0026516/27.10.2020 г. на Директора на Регионална  дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към  Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.

           

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

      2.