№ 62
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20252001000109 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 121 от 25.04.2025 г. по търговско дело №
20232100900514/2023 г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен е искът на
„Камчия Вали“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Чирпан, бул. „Димо Недев“ № 9, със съдебен адрес: гр. Варна,
ул. „Петко Каравелов“ № 11, ет. 1, ап. 3 – адв. Н. Х., като непряк частен
правоприемник на „Марина Гардън“ ЕООД с ЕИК ********* чрез „Ксара
Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********* съгласно договори за цесия от 26.06.2019
г. и 13.10.2023 г., против ответника „Хранекспорт БГ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Захари Стоянов“ № 89 за
заплащане на сумата 150342 лева, дължима по фактура № *** от 13.12.2018г.
за доставка на 526,140 тона пшеница, ведно с мораторна лихва в размер на
79303,21 лева за периода от 16.12.2018г. до 11.12.2023г. и законната лихва от
завеждането на делото на 12.12.2023 г. до окончателно изплащане. В полза на
ответника са присъдени разноски в размер на 11000 лева.
Ищецът „Камчия Вали“ ЕООД е подал въззивна жалба против
решението. Изложил е доводи за неправилност на мотивите на съда, че не
било доказано съществуването на договорно правоотношение по доставката
1
на пшеница съгласно цитираната фактура от 13.10.2018 г. Не били обсъдени в
тяхната цялост всички събрани по делото доказателства, с което били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът „Хранекспорт БГ“ ООД не отричал, че е получил
закупената от него пшеница, а спорел само за цената й. Негов представител
изпратил на праводателя на ищеца - „Марина Гардън“ ЕООД гаранционно
писмо по повод вдигане на обезпечение за насрещни задължения, от което се
виждало, че той бил наясно с цената. Това доказателство не било надлежно
обсъдено. Изчисленията в писмото били обект на анализ по допусната
счетоводна експертиза.
Не била съобразена и водената между страните по сделката
двустранна електронна кореспонденция, която била изследвана от
съдебнотехническа експертиза.
От друга страна хипотетичната липса на съгласие относно цената не
опорочавала договора по аргумент от чл. 326, ал. 2 от ТЗ.
Необосновани били изводите, че не трябвало да се кредитират
доказателствата за доставката – кантарни бележки и нареждания за
експедиция. Фактурата била издадена месеци след натоварването на
пшеницата, поради което нямало как да бъде цитирана в документите от
склада на продавача. В нарежданията за експедиция били посочени
произволни номера на фактури, генерирани от компютърната програма, чрез
която те били съставени. Във връзка с обстоятелството, че такива фактури не
са били осчетоводени при доставчика, ищецът е поискал допускане на
експертиза пред настоящата инстанция. Самият ответник нямал възражения в
тази насока.
Неправилни били и разсъжденията за погасяване на претенцията по
давност. Вземането станало изискуемо с издаването на фактурата на
13.12.2018 г., а исковата молба била постъпила в съда на 13.12.2023 г.
(исковата молба е подадена чрез куриер на 12.12.2023 г.). Освен това не било
съобразено спирането на давността през 2020 г. по време на въведеното в
страната извънредно положение по повод епидемията от Covid-19.
Ответникът е оспорил жалбата с нарочен отговор. Изложил е
подробни съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
Всички обстоятелства от значение за спора били надлежно
обсъдени. Нямало допуснати съществени процесуални нарушения.
2
Процесната фактура не била подписана от ответника, нито пък била
осчетоводена от него, поради което не доказвала сключването на договор за
продажба. Цитираното от ищеца гаранционно писмо не представлявало
убедително доказателство за възникването на продажбено правоотношение.
Електронната кореспонденция по повод доставката имала
едностранен характер и не била водена с надлежен представител на ответното
дружество.
Жалбата съдържала манипулативни твърдения, че ответникът не
оспорвал получаването на стоката.
Кантарните бележки и експедиционните нареждания не били във
връзка с процесната доставка. Всъщност те свидетелствали за натоварване на
пшеница на автомобили, които не били собственост на ответника.
Правилни били и изводите за погасяването на претенцията по
давност. Срокът започвал да тече от соченото от ищеца предаване на стоката,
а не от издаването на фактурата.
В отговора е изразено становище, че искането за допускане на
експертиза през въззивната инстанция било неясно.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 16.07.2025 г.
Със същия акт е отхвърлено искането на жалбоподателя за допускане
на експертиза във въззивното производство поради липсата на предпоставки
по чл. 266, ал. 3 от ГПК.
По същество съдът съобразява следното:
Ищецът „Камчия Вали“ ЕООД сочи, че като непряк частен
правоприемник на „Марина Гардън“ ЕООД с ЕИК ********* чрез „Ксара
Трейдинг“ ЕООД с ЕИК ********* съгласно договори за цесия от 26.06.2019
г. и 13.10.2023 г. придобил вземане против ответника „Хранекспорт БГ“
ООД за заплащане на сумата 150342 лева, представляваща цена за доставка на
526,140 тона пшеница по фактура № *** от 13.12.2018г. Предявил е иск по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 2 от ТЗ за заплащане на цената по доставката
ведно с мораторни лихви.
Договорите за цесия и съобщенията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са
приложени към исковата молба. По делото не е представен договор между
продавача „Марина Гардън“ ЕООД и ответника – купувач „Хранекспорт БГ“
ООД. Издадената фактура № * от 13.12.2018 г. и проформа фактурата със
3
същия номер и дата (л. 8 и 68 от делото на ОС) са подписани само от
продавача. От изслушаната съдебноикономическа експертиза става ясно, че
ответникът не е осчетоводил доставки по фактурата. Липсват и надлежни
доказателства, че стоката е било получена от него.
До приключване на двойната размяна на книжа ищецът е представил
кантарни бележки за пшеницата с дати между 19.07.2018 г. и 14.09.2018 г.,
които носят подписи само на негов служител. Не са посочени годни
доказателства в тази насока и в рамките на проведеното на 10.07.2024 г. първо
редовно открито заседание. Нареждания за експедиция са представени едва в
съдебно заседание от 13.11.2024 г. при настъпила процесуална преклузия.
Независимо от това първоинстанционният съд ги е обсъдил като коректно е
отбелязал, че в тях са цитирани фактури, различни от процесната. От друга
страна в тях са отбелязани номера на автомобили, собственост на друго
дружество – „Севан“ ООД (виж удостоверението, издадено от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР– Бургас, приложено на л. 191 от делото на ОС). Няма
данни упоменатите в нарежданията за експедиция шофьори да са работили
при ответника „Хранекспорт БГ“ ООД. Късното представяне на нарежданията
не може да е основание за ангажиране на нови доказателства, включително и
на исканата с жалбата експертиза.
Ответното дружество категорично е оспорило иска и е възразило по
сочените от ищеца обстоятелства във връзка с възникването на продажбено
правоотношение и неговото реално изпълнение.
Неуспешни са домогванията на ищеца да установи извънсъдебно
признание на задължението за заплащане на цената по доставката.
Неподписаният ръкописен текст върху проформа фактурата,
съдържащ изчисления във връзка с насрещни задължения, е с неустановен
автор, видно от заключенията по изслушаната графологическа експертиза.
Представената по делото електронна кореспонденция има изцяло
едностранен характер и не съдържа изявления на представител на ответника.
Тя е била обект на обстоен анализ по изслушаната техническа експертиза.
Ищецът се позовава на изпратено от управителя на „Марина Гардън“
ЕООД електронно писмо от 01.02.2023 г. до адв. А. К. (за когото няма данни
да е бил надлежно упълномощен) с приложено гаранционно писмо (л. 24 от
делото на ОС), съдържащо изразено съгласие на ответника „Хранекспорт БГ“
ООД за заличаване на договорна ипотека върху имоти на „Марина Гардън“
ЕООД, при условие че това дружество до 31.12.2018 г. погаси свои обезпечени
4
парични задължения на стойност 266268,66 лева. Тезата на ищеца е, че
задълженията на праводателя му „Марина Гардън“ ЕООД към ответника били
на по-висока стойност, но от цитираното писмо личало, че те били намалени
със стойността на процесната фактура. Следователно доставката по нея била
извършена. Аргументи в тази насока ищецът черпи и от допълнителното
заключение по икономическата експертиза на вещото лице Бангеева от
28.01.2025 г. То е анализирало писмени доказателства, приети в съдебно
заседание на 13.11.2024 г. - договори за временна финансова помощ (заем) от
03.02.2016 г. и 24.02.2016 г., договор за встъпване в дълг от 25.02.2016 г.,
протокол за прихващане от 01.09.2017 г., заповеди по чл. 417 от ГПК и
изпълнителни листове по ч. гр. дела № 12777, 12778 и 12779 по описа за 2019
на РС – Варна, както и справки по образувани изпълнителни дела.
Всички тези доказателства са били представени от ищеца твърде
късно – при вече настъпила процесуална преклузия. От тях е видно, че през
2016 г. ответникът „Хранекспорт БГ“ ООД е отпуснал ипотечни парични
заеми на „Ксара Трейдинг“ ЕООД (едноличен собственик на „Марина Гардън“
ЕООД) на обща стойност 893737,73 лева. Последното дружество встъпило
като солидарен длъжник по договорите за заем на 25.02.2016 г. След
извършено прихващане с насрещни задължения съгл. двустранен протокол от
01.09.2017 г. дългът по заемите е намален до 390216,45 лева (на тази стойност
възлиза сборът на главниците по цитираните по горе заповеди по чл. 417 от
ГПК). С прибавяне на изтеклите лихви от 26393,81 лева размерът на общия
дълг се равнява на 416610,26 лева. След приспадане на стойността на
процесната фактура дължимият остатък възлиза на 266268,26 лева. Тази сума
е близка до посочената в гаранционното писмо - 266268,66 лева.
Изчисленията на вещото лице Бангеева са в този смисъл.
Съдът отбелязва, че ако въпреки процесуалната преклузия бъдат
кредитирани коментираните писмени доказателства, те не обосновават
категоричен извод за съществуващо понастоящем задължение на ответника по
процесното продажбено правоотношение за доставка на пшеница. Самият
ищец твърди, че доставките са извършени през периода между 19.07.2018 г. и
14.09.2018 г. – много преди издаване на процесната фактура от 13.12.2018 г.
При значително по-високия дълг на „Марина Гардън“ ЕООД като солидарен
съдлъжник към ответника по договорите за заем (наред с едноличния
собственик на капитала му „Ксара Трейдинг“ ЕООД) най-вероятно се касае за
доставки, осъществени като даване вместо изпълнение по чл. 65, ал. 2 от ЗЗД
(datio in solutum) и със стойността им е бил намален размерът на
5
задълженията по заемите. Дори противно на логиката да се допусне, че все пак
е извършена процесната продажба, то обсъдените доказателства сочат на
извънсъдебно прихващане, в резултат на което хипотетичното задължение на
ответника за цената по процесната фактура е погасено за намаляване на
насрещния дълг на доставчика „Марина Гардън“ ЕООД по заемите. Поради
влошеното си финансово състояние това дружество е било обявено в
несъстоятелност с Решение № 261 от 30.06.2022 г. по т.д. № 169/2022 г. на
Окръжен съд – Варна и е било заличено на 14.08.2023 г. (видно от справка в
публичния търговски регистър).
При така изяснената обстановка се налага извод, че ищецът не
разполага със предявеното вземане за сумата 150342 лева, представляваща
цена за доставка на 526,140 тона пшеница по фактура № *** от 13.12.2018г.
ведно с лихви за забава. Затова обсъждането на евентуалното възражение за
погасяването на вземането по давност е безпредметно.
По изложените съображения обжалваното решение за отхвърляне на
исковата претенция по чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 2 от ТЗ следва да
се потвърди. Решението не може да се ревизира в частта за присъдените в
полза на ответника разноски, доколкото ищецът не е поискал това с молба по
чл. 248 от ГПК.
В полза на въззиваемия ответник съдът присъжда разноски пред
настоящата инстанция (платен адвокатски хонорар) в размер на 9500 лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника. То е съобразено с цената на иска и фактическа
и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 121 от 25.04.2025 г. по търговско дело
№ 20232100900514 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Камчия Вали“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Чирпан, бул. „Димо Недев“ № 9, със съдебен адрес:
гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 11, ет. 1, ап. 3 – адв. Н. Х. да заплати на
„Хранекспорт БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Захари Стоянов“ № 89 разноски за въззивното разглеждане на
делото в размер на 9500 (девет хиляди и петстотин) лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7