№ 357
гр. Габрово, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210101106 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска” № 19,
предявена срещу М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” №
32, ет. 1, ап. 1, за установяване дължимост на вземания, за които в производството по
частно гр. дело № 1013/2022 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от
22.01.2021 г. предоставил на кредитополучателя М. И. И. кредит в размер на 2400 лева,
при поето задължение за връщането му при условия и срок уговорени в договора.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, банката обявила
същия за предсрочно изискуем. Кредитополучателят дължал и съответното
обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че за вземанията си по договора за кредит се снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника въз основа на извлечение
от счетоводните си книги за сумите: 2221.76 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.06.2022 г. до погасяването й, 16.49 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 05.12.2021 г. – 08.06.2022 г., но тъй
като заповедта за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 1013/2022 г. на ГРС била
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява искове за установяване
съществуването на вземанията по договора за кредит, които и към предявяването на
исковата молба оставали неизпълнени.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез
1
назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Излага подробни съображения, че
процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени
разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за кредит за текущо
потребление по реда на програма на „Българска банка за развитие” АД за гарантиране
на безлихвени кредити в защита на хора, лишени на възможността да полагат труд
поради пандемията от COVID - 19 от 22.01.2021 г., се установява, че „БАНКА ДСК”
АД предоставило на ответника М. И. И., ЕГН ********** банков кредит в размер от
2400 лева, който следвало да бъде върнат в срок до 22.01.2026 г., на 60 месечни
погасителни вноски. С договора е уговорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита в размер на 6 месеца, считано от датата на усвояване/първо
усвояване на кредита (т. 3 от договора). Съгласно условията по Програмата, за
предоставения кредит кредитополучателят не заплаща на кредитора договорна
възнаградителна лихва. Кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други
разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
Годишният процент на разходите по ГПР е 0,00 % може да бъде променян при
предпоставките предвидени в общите условия. (т. 9 – т. 11 от договора). Съгласно т.
13.2 от общите условия при допусната забава в плащанията на главницата над 90 дни,
целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем. Последицата по
предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква - след
уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него адрес за
кореспонденция. Съгласно т.13.3 от общите условия от датата на изискуемост на
кредита - на краен падеж (крайния срок за издължаване на кредита) или предсрочна,
целият непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД,
до окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред.
Приложено е по делото уведомление от „БАНКА ДСК” АД, с което нотифицира
кредитополучателят М. И. И., че поради забава в погасяване на задълженията по
сключен договор за кредит от 22.01.2021 г. финансовата институция обявява кредита за
предсрочна изскуем. Видно от отбелязването уведомлението е редовно връчено лично
на М. И. И. на 24.03.2022 г.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че по сключения договор за банков кредит кредитополучателят на 03.02.2021 г. е
усвоил целия размер на отпуснатия кредит в размер на 2400 лева, като е извършил
четири погасителни плащания в общ размер на 179.07 лв., с които са погасени част от
главница и обезщетение за забава. Последното погасително плащане по процесния
кредит е извършено на 09.11.2021 г., след което няма данни за постъпили и
осчетоводени плащания. Общо непогасената главница към предявяване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение — 09.06.2022 г. е в размер на 2221.76 лв.,
съответно лихвата за забава за периода от 05.12.2021 г. до 08.06.2022 г. е в размер на
16.49 лв.
От приложеното за послужване частно гр. дело № 1013/2022 г. на ГРС, се
2
установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със
сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ
размер от 2238.25 лева и направените за производството разноски в размер на общо
94.77 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена
държавна такса, която заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на обективно, кумулативно съединените установителни искове,
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 1013/2022 г. на ГРС,
ищецът „БАНКА ДСК” АД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на
документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително
основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.
Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни
материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с
процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 22.01.2021 г. договор
за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на
предоставена за ползване парична сума, изпълнение на задължението на ищеца да
предостави за временно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на
задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е
довело и до пораждане на задължение за заплащане на мораторна лихва.
Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства
в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.
Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца
„БАНКА ДСК” АД и кредитополучателя М. И. И., е сключен договор за банков
кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо
задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на
кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я
върне. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между
страните - М. И. И., ЕГН ********** е обективирал воля да получи сумата срещу
насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение
на задължението на банката за предоставяне на паричната сума се установява от
кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно сключения договор, кредитополучателят е поел задължението да върне
предоставената му парична сума в размер 2400 лева на 60 месечни вноски с падеж
3
всяко 5-то число на месеца (при уговорен 6 месечен гратисен период за издължаване
на главницата). Неизпълнението на задължението за престиране на падежирали
погасителни вноски, е породило правото на банката-кредитор с едностранно
волеизявление да уведоми задълженото по договора лице, че губи преимуществото на
срока и дължи изпълнение на цялото задължение.
Волеизявлението на банката - кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост
на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано
в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.
60, ал. 1 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В случая,
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е редовно
връчено лично на кредитополучателя, което означава, че задължението по договора е
станало предсрочно изискуемо на 24.03.2022 г..
За нуждите на настоящото производство от значение е до длъжника да е
достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради
което непогасената към твърдяната от „БАНКА ДСК” АД дата главница в размер на
2221.76 лева е с настъпила изискуемост и не се установява да е погасена чрез плащане
или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и
неудовлетворено право на вземане за сумата 2221.76 лева, представляващо общ размер
на падежиралата до 24.03.2022 г. и на предсрочно изискуема главница по договор за
банков кредит от 22.01.2021 г. и предявеният иск за установяване и принудително
осъществяване на това материално право на вземане, дължимо от ответника, е
основателен и следва да бъде уважен.
Приетата за дължима от ответника главница следва да бъде заплатена заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело №
1013/2022 г. на ГРС – 09.06.2022 год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл.
422, ал. 1 ГПК.
Акцесорният иск за установяване на вземането на ищеца за обезщетение за
забава лихва върху главницата за периода от 05.12.2021 г. до 08.06.2022 г. също е
основателен. Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.
86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода,
увеличен с 10 пункта /Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015
г./. Така за периода 05.12.2021 г. - 08.06.2022 г. обезщетението за забава, определено в
кредитираното заключение на ССчЕ възлиза на сумата 16.49 лева, което означава, че
акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан.
Съдът като взе предвид заключението на вещото лице намира, че елементите,
обосноваващи основателността на предявените обективно, кумулативно съединени
искове, са налице, което обуславя извод за уважаването им до пълните размери.
Независимо от това, съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на договора за договора за потребителски
кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
4
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 ЗПК. Сключеният договор съдържа
посочване на общия размер на кредита, лихвения процент, годишния процент на
разходите и М.ката за изчисляването му, погасителен план и условията на плащане,
вкл. условията за предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на
отказ от договора. Не е налице и нарушение разпоредби на закона, които да обосноват
нищожност на целия договор, а в настоящото производство ищецът претендира
единствено незаплатената главница и обезщетение за забава.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаването на установителните искове, в ползва на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 994.76 лева – разноски за исковото производство, формирана от
заплатена държавна такса в размер на 44.76 лева, възнаграждение за вещо лице по
изготвената ССчЕ в размер на 300 лева, депозит за особен представител в размер на
450 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, която сума, следва да
му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК. В заповедното производство ищецът
доказва извършени разноски в общ размер на 94.77 лева, формирана от заплатена
държавна такса в размер на 44.77 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, която сума, следва да му се присъди.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.
„Московска” № 19, обективно, кумулативно съединени искове, чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 32, ет. 1, ап. 1 дължи на ищеца,
сумата 2221.76 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.06.2022 г. до погасяването , сумата 16.49 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 05.12.2021 г. до 08.06.2022 г., за които суми в производството
по частно гр. дело № 1013/2022 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” №
32, ет. 1, ап. 1, да заплати „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска” № 19, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата 994.76 лева (деветстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и
шест стотинки) – разноски за исковото производство и сумата 94.77 лева (деветдесет и
четири лева и седемдесет и седем стотинки) – разноски за производството по частно
гр. дело № 1013/2022 г. на ГРС, представляващи внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6