РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Враца, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420103847 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. П. с ЕГН ********** и адрес
г****, Ц. С. Л. с ЕГН ********** и адрес гр. ***** и Д. Г. Л. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** срещу Д. Г. К. с ЕГН ********** и адрес гр. ******.
В исковата молба се твърди, че трите ищци са наследници по закон на Г. П. Л. с ЕГН
********** г., бивш жител на гр. Враца и са съсобственици на недвижим имот с
идентификатор 12259.1133.515. През 2007 г. ответникът закупил съседния имот с
идентификатор 12259.1133.514, като започнал да се самонастанява в части от притежавания
от ищците имот, поставил кучешка колибка в имота на ищците, разхвърля там всевъзможни
боклуци и свои вещи и се противопоставя на намерението на ищците да отделят двата
съседни имота с ограда, като твърди, че по негови изчисления и измервания има право да
навлиза в имота на ищците, тъй като кадастралните данни не са верни. При отправени
покани до ответника същият отказал спорът да бъде уреден доброволно и извънсъдебно.
Искането към съда е на основание чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) да осъди
ответника да преустанови неоснователните си действия – поставяне на кучешка колиба,
разхвърляне на всевъзможни боклуци, материали и вещи на ответника, с които
неоснователно пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 12259.1133.515 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
1
гр. В., одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър и находящ се в местността „*****.“,
местност „*****.“, с трайно предназначение: земеделска земя, с начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих, с площ 696 кв.м. и на основание чл. 109а от ЗС да определи
границите между притежавания от ищците имот с идентификатор 12259.1133.515 и
притежавания от ответника имот с идентификатор 12259.1133.514. Претендират се разноски.
Предявените субективно и обективно кумулативно съединяване са с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС).
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника Д. Г. К. е постъпил писмен
отговор, с който се оспорва предявения негаторен иск по чл. 109 от ЗС, без да се оспорва
предявения иск за определяне на граници по чл. 109а от ЗС. Излага се, че ответникът
наистина е собственик на имот с идентификатор 12259.1133.514 по силата на договор за
покупко-продажба, както и че през 2016 г. ответникът повикал лицензиран експерт-
геодезист, която установила, че част от изградената в имота на ищците къща попада в имота
на ответника и поставила колчета. Тъй като наследодателят на ищците Г. Л. тогава бил жив
и двамата с ответника били в добри отношения, решили да оставят нещата такива, каквито
са, без да изграждат ограда между съседните имоти. При опита на ищците да поставят
ограда, която не следва поставените от повиканата от ответника геодезистка, ответникът се
противопоставил и изграждането на оградата било спряно. Поддържа са също, че
ответникът нито навлиза по някакъв начин в имота на ищците, нито пречи на същите да
упражняват спокойно собственическите си права.
С влязло в законнна сила определение от 09.02.2022 г. съдът прекрати като
процесуално недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото в частта
по предявения иск с правно основание чл. 109а от ЗС за определяне на границите между
притежавания от ищците имот с идентификатор 12259.1133.515 и притежавания от
ответника имот с идентификатор 12259.1133.514.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено
следното:
По силата на договор за доброволна делба (л. 7 от делото) Г. П. Л. и ищцата Ц.Л. са
придобили правото на собственост върху имот № 978515 по плана на новообразуваните
имоти на местност "*****" в землището на гр. В., сега имот с идентификатор
12259.1133.515 (скица на л. 9).
Не е спорно по делото и се установява от приложеното удостоверение за наследници
№ 9398/16.07.2021 г. на Община Враца, че ищците Ц.Л., М.П. и Д.Л. са наследници по закон
на Г. П. Л., бивш жител на гр. В., починал на 25.11.2020 г.
По силата на нотариален акт за покупко-продажба № 175, т. V, рег. № 6424, дело №
599/2006 г. на нотариус Р. С. с рег. № 026 в Нотариалната камара ответникът Д.К. е
придобил правото на собственост върху имот № 9780514 по плана на новообразуваните
2
имоти на местност "*****" в землището на гр. В., сега имот с идентификатор
12259.1133.514 (скица на л. 9).
Изслушана и приета е съдебно-техническа експертиза, от заключението на която,
както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че е налице
разлика между границата между двата имота по действащия кадастрален план и границата
по ползване на място, като първата е дадена с плътна линия на скицата на л. 92 от делото, а
втората е дадена с прекъсната линия. Сградата в имота на ищците с номер 515 се пресича от
кадастралната граница на имотите. Разликата между двете граници се дължи на това, че
ответникът е закупил своя имот по действителен план и при трасиране се получават
данните, посочени в експертизата и на това, че е налице разлика между одобрения план,
съответно влязлата в сила кадастрална карта, от една страна, и начина на ползване на
имотите на място, от друга страна, като пътеката, установена фактическа като граница на
ползване, не съвпада с границата по кадастрална карта и тази пътека попада изцяло в имота
на Д.К..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.П.-съпруг
на ищцата М.П., В.Й.-съжител на ищцата Д.Л., О.и.-без дела и родство и П.Г.-без дела и
родство.
Свидетелят М.П. дава показания, че посещава имота около веднъж месечно. Дълго
време кучето на ответника Д.К. било вързано на пътеката към къщата на Г. Л.. Ответникът
бил против да премести кучето си, да изкара багажа си-кош за кокошки и зайци, голяма
маса, купчина неизвестен материал-от мястото, което попада в имота на ищците и да бъде
изградена разделителна ограда между двата имота. Границата между двата имота към
момента преминава от горния ъгъл на къщата на Георги Лазаров, която е построена преди
много години, по права линия до изходната врата на общия имот (преди подписването на
договора за доброволна делба), като сега това имота на Г. Л..
Свидетелят В.Й. дава показания, че редовно посещава имота. Приживе Г. Л. помолил
ответника да премести една баластра от неговия имот и ответникът го направил, но само
временно. После ответникът започнал да реди бурета, кучешки колиби, да връзва кучата и
изобщо да усвоява това място. Ответникът реди вещите си пред своята къща, но самото
място попада в имота на ищците.
Свидетелката О.и. дава показания, че често ходи при имота, защото има съседен
имот, а ищците по-рядко ги вижда. Отношенията между Г. Л. и ответника били добри, а
ответникът почиствал имота си, както и улицата, разделяща неговия имот и този на
свидетелката. Ответникът не е изхвърлял боклуци и не е държал свои вещи в имота на Г. Л.,
единствено държал вързано едно куче, което преместил на друго място, след като бил
помолен от Г..
Свидетелят П.Г. дава показания, че притежава съседен на ответника имот и има чести
наблюдения, както и че ответникът не е разполагал свои вещи в имота на Г. Л.и не е
изхвърлял там боклуци. Ищците по-рядко посещават имота.
3
Съдът не възприема показанията на свидетелите М.П. и В.Й., той като същите са
заинтересовани от изхода на делото и не посещават постоянно имота, като възприема
изцяло показанията на свидетелите О.и. и П.Г., които почиват на непосредствени и
задълбочени впечатления, последователни и логични са и се подкрепят от останалите
доказателства по делото, включително съдебно-техническата експертиза.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на
разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените. В този смисъл са разрешенията, дадени в Тълкувателно решение №
4/06.11.2017 г. по тълк. дело 4/2015г. на ОСГК на Върховния касационен съд.
В случая ищците, в чиято доказателствена тежест беше, не проведоха пълно и главно
доказване, което да създаде сигурно убеждение на съда, че е налице неоснователно
поведение на ответника, което пречи на използването на собствения им имот.
Нещо повече, тези твърдения на ищците се опровергаха от заключението на приетата
от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че
използваната като фактическа граница на ползване пътека между двата имота, където се
твърди ответникът да разполага свои вещи и всевъзможни боклуци, попада изцяло в имота
на ответника Д.К. по действащия кадастрален план.
Съдът не възприема възражението на ищците, че следва да бъде взета фактическата
граница на ползване на имотите, тъй като и за двата имота има одобрена и влязла в сила
кадастрална карта, съгласно която същите се индивидуализират, в това число и границата
между имотите.
Ето защо предявеният иск по чл. 109 от ЗС подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
По разноските.
При този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сумата 1 200,00 лева-направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар
(договорът за правна помощ има силата на разписка).
Така мотивиран, Врачанският районен съд
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М. Г. П. с ЕГН
********** и адрес ******, Ц. С. Л. с ЕГН ********** и адрес гр. ******* и Д. Г. Л. с ЕГН
********** и адрес ****** срещу Д. Г. К. с ЕГН ********** и адрес гр. ******* иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните
си действия – поставяне на кучешка колиба, разхвърляне на всевъзможни боклуци,
материали и вещи на ответника, с които неоснователно пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 12259.1133.515 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед № РД-18-
43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър и находящ се в местността „Врачански лозя“, местност „******“, с трайно
предназначение: земеделска земя, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, с
площ 696 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4 от ГПК М. Г. П. с ЕГН ********** и адрес
гр. *****, Ц. С. Л. с ЕГН ********** и адрес гр.******** и Д. Г. Л. с ЕГН ********** и
адрес ******* да заплатят на Д. Г. К. с ЕГН ********** и адрес ****** сумата 1 200,00
лева-направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5