№ 314
гр. Габрово, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20254200100442 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на К. Г. Т. срещу Районен съд- Горна Оряховица,
Районен съд – Елена, Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново, с
която се иска осъждането на ответниците за сумата от 33 000,00 лева, представляваща
обезщетение за нематериални вреди, които са последица от разглеждане на делото в разумен
срок.
В исковата молба се излагат твърдения, че по повод подадена от ищеца искова молба за
обезвреда на деликтно основание на 03.09.2024 год. е образувано производството по гр. д.
№ 381/2024 г. на Районен съд - Елена, което е било предмет на разглеждане последователно
пред ответниците, видно от предствените с настоящата ел. доказателства от ел. дела в
ЕПЕП, което по настоящен е предмет на разглеждане пред въззивната инстанция под В. гр.
д. № 576/2025 г. на ОС-Велико Търново, за което навежда твърдение, че е налице нарушение
на разглеждане на делото в „разумен срок“, което му е причинило негативни емоции, чието
овъзмердяване дири с предявяванеето на настоящия иск, въпреки многократно подадените
от него заявления с ел. пакети за това, в разрез на чл. 57 и чл. 67 ЗХУ, което сл. известно на
съда по см. на чл. 155 ГПК с представената медицинска документация към доказателствата
по делото.
Сочи, че разпоредбите на чл. 13 КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС е предвидена защита за това,
че не е създала ефикасни средства за защита срещу неправомерните и вредоносни действия
на лицата, на които самата държава е предоставила упражняването на властнически функции
и като ангажира нейната гаранционно-обезпечителна отговорност, която самата държава-
членка е поела по чл. 47 ХОПЕС и в чл. 13 КЗПЧОС чрез провеждането на „публичен“,
„справедлив“, от „независим и безпристрастен съд” съдебен процес, без злоупотребявани
похвати с предоставените им от Българската държава властнически функции, правните
норми на правото на ЕС и в частност правната норма на чл. 47 ХОПЕС в съответствие с
принципа на примат на правото на ЕС, а чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС задължава договарящите се
страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на съдилищата да
1
се съобразят с разнообразните му изисквания.
Завежда настоящия иск за нематериална обезвреда за „закъсняла справедливост“ и
моля след установяване на релевираната фактология да се осъдят ответниците на основание
чл. 26, ал. 3 вр. с чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ да му заплатят солидарно сумата от 33 000,00,
представляваща обезщетение за претърпени от мен неимуществени вреди, който са
последица от нарушаване правото ми на разглеждане на делото в „разумен срок",
прокламирано в чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС в исковото производство, образувано под гр. дело №
381/2024 г. на РС-Елена, което е на производство по в.гр.д. № 576/2025 г. на ОС - Велико
Търново, в едно със законната лихва, считано от завеждането на иска.
С определение рег. № 307 от 18.06.2025 г. производството по гр.д.№290/2025 г. по
описа на Районен съд – Елена е прекратено и изпратено по подсъдност, на основание чл. 7,
ал. 2, изр. 1 от ЗОДОВ на най- близкия родово компетентен съд – Окръжен съд – Габрово,
който да го разгледа.
След постъпване на делото пред Габровски окръжен съд е образувано настоящото гр.д.
№ 442/2025 г.
Разменени са книжата по реда на чл. 131 от ГПК. Получени са отговори от Районен съд
– Велико Търново, Окръжен съд – Велико Търново, Районен съд – Елена и Районен съд –
Горна Оряховица.
В отговора на исковата молба на Районен съд – Велико Търново, подаден чрез
административния ръководител, чрез лице с юридическо образование, се оспорва исковата
претенция като неоснователна.излага твърдения, че в Районен съд – Велико Търново не е
разгледано дело, заведено по молба на К. Г. Т., което да е разгледано в нарушение на чл.6, §1
от КЗПЧОС. Моли да се отхвърли предявения иск и да се присъдят разноските по делото.
Взема становище по доказателствата.
Постъпил е отговор на исковата молба от Окръжен съд – Велико Търново,
представляван от административния ръководител- председател на Окръжен съд – Велико
Търново, чрез съдебния помощник във ВТОС. Взема становище по редовността,
допустимостта и основателността на предявения иск.
На първо място, намира, че така подадената искова молба от ищеца срещу Окръжен
съд - Велико Търново не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), а именно твърденията на ищеца са изложени хаотично и неясно.
На следващо място, не са посочени и конкретни факти и обстоятелства, които да навеждат с
какво Окръжен съд - Велико Търново е допринесъл за твърдяното разглеждане на делото
извън разумен срок.
Сочи, че със завеждането на процесната искова молба ищецът цели да злоупотреби
със своите процесуални права, като заведе един очевидно неоснователен иск срещу съда,
който е разгледал дело, по което е страна и от чийто съдебен акт е останал неудовлетворен.
Същото представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, респ.
противоправно (недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави) поведение. Искът не
преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на
чл. 57, ал. 1 КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. "а" от конвенцията и само на
това основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) - Условия за
допустимост от ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена
на основание чл. 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.
Понятието "злоупотреба" по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение
според общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели,
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател,
което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на
2
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба. Приема се, че
жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава
досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба, подадена по-рано и
вече обявена за недопустима /в т този смисъл М. v. the United Kingdom и Philis v. Greeсе и
двете решения на Комисията/. Посочва, че ищецът е един от т.н. „масови ищци“, който със
завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Съдът
следва да третира настоящия съдебен спор като „frivolous litigation“, в който са въведени
несериозни и изначално необосновани фактически и правни аргументи.
Оспорва предявения иск по основателност, като посочва, че ищецът сочи евентуално
забавяне на производството единствено по ВГД № 576/2025 г. на ВТОС. Самото дело е
образувано на 12.06.2025 г. като още на 17.06.2025 г. е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание след съдебната ваканция - 08.10.2025 г. Други процесуални действия на
съда към настоящия момент не са извършвани и липсва каквото и да е забавяне на
производството на този етап. Към доказателствата по исковата молба са прилоЖ. и справки
по ВЧГД № 842/2024 г. на ВТОС и ВЧГД № 955/2024 г. на ВТОС. Ако се приеме, че те са
част от настоящото производство, то твърденията на ответника са следните: ВЧГД №
842/2024 г. е образувано на 24.09.2024 г., производството е образувано след отвеждане на
всички съдии в РС-Елена по гр. д. № 381/2024 г. по описа на РС-Елена. Делото е
приключило с Определение № 1213/25.09.2024 г. — видно е, че липсва каквато и да е забава
на ВТОС и в този случай. ВЧГД № 955/2024 г. на ВТОС е образувано на 24.10.2024 г. по
частна жалба на К. Т. срещу Определение № 1492/18.10.2024 г., постановено по Гр.д.
№2168/2024 г. по описа на РС - Горна Оряховица, с което е прекратено производството по
същото дело. ВТОС е постановил Определение №1521/15.11.2024 г., с което е отменил
определението на районния съд и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Отново е видно, че ВТОС се е произнесъл в по-кратък срок
от инструктивния в закона и не е налице разглеждане на делото извън разумния срок. B
исковата молба не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да навеждат с какво
Окръжен съд - Велико Търново е допринесъл за твърдяното разглеждане на делото извън
разумен срок. Оспорва иска и по размер, като претенцията за неимуществени вреди не
съответства на принципа за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, критериите установени
от трайната съдебна практика и реално понесените болки и страдания. Взема становище по
доказателствените искания.
Моли, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, да се прекрати делото или да се постанови
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Моли да се присъдят разноски в размер от 540 лв. на основание чл. 10, ал.
4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, включително при прекратяване на делото.
В отговора си Районен съд – Елена счита, че исковата молба е нередовна и следва да
се остави без движение. Същата не отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК -
липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В исковата молба не е
налице конкретика. В същата липсва отразяване на конкретни факти и обстоятелства, въз
основа на които се основава исковата претенция спрямо Районен съд - Елена, като ответник.
Не е посочено с колко време се е забавило производството по делото по причина на Районен
съд - Елена – дни, седмици, месеци, години. На следващо място, ако е налице забавяне в
резултат на действия или бездействия на ответника, без да се сочат конкретни такива, по
какъв начин това е увредило ищеца. По този начин ответникът не може да реализира
процесуалните си права и да организира адекватно защитата си по делото.
Взема становище по обстоятелствата, на които се основава искът: Ответникът не
оспорва, че въз основа на искова молба с прилоЖ.я рег. № 2980/09.09.2024 г. на Районен съд
3
– Елена, подадена от К. Г. Т. от гр. Е. против Прокуратура на Република България гр. София,
е образувано на 09.09.2024 г. гр. д. № 381/2024 г. по описа на Районен съд - Елена. След
направени отводи на съдиите, с определение № 299/19.09.2024 г. е прекратено
производството по делото; постановено е изпращането му на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК на
Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен съд, който да го разгледа. С
писмо изх. № 1333/20.09.2024 г. на РС - Елена делото е изпратено на Окръжен съд – Велико
Търново. С определение № 1213/25.09.2024 г. по ВЧГРД № 842/2024 г. на Окръжен съд –
Велико Търново е постановено гр. д. № 381/2024 г. по описа на Районен съд – Елена да бъде
разгледано от Районен съд - Горна Оряховица. В Районен съд – Горна Оряховица
гражданското дело е образувано на 03.10.2024 г. под № 2168/2024 г. С разпореждане №
2859/04.10.2024 г. е оставена исковата молба без движение, като на ищеца са дадени
указания за отстраняване на констатирани нередовности. С последващо разпореждане №
2910/09.10.2024 г. са дадени указания на ищеца за отстраняване на констатирани
нередовности. С определение № 1492/18.10.2024 г. е върната исковата молба, подадена от
ищеца К. Г. Т., и е прекратено производството по делото. С определение № 1521/15.11.2024 г.
по ВЧГД № 955/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е отменено определение
№ 1492/18.10.2024 г. по гр. д. № 2168/2024 г. на РС - Горна Оряховица; делото е върнато на
РС - Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия. С писмо изх. №
5398/22.11.2024 г. на ОС - Велико Търново делото е върнато на РС - Горна Оряховица. С
разпореждане № 3451/28.11.2024 г. е постановено да се връчат на ответника преписи от
искова молба с прилоЖ.я и молби, като са му дадени указания по чл. 131 и сл. от ГПК. С
определение № 1859/19.12.2024 г. е прекратено гр. д. № 2168/2024 г. по описа на РС - Горна
Оряховица; постановено е изпращането му на Районен съд - Велико Търново. С писмо изх.
№ 288/17.01.2025 г. на РС - Горна Оряховица делото е изпратено на Районен съд – Велико
Търново.
В Районен съд - Велико Търново гражданското дело е образувано на 23.01.2025 г. под
№ 290/2025 г. С определение № 206/24.01.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 10.03.2025 г. в 11.15 ч. Съдебното заседание на 10.03.2025 г. не
се е състояло по причина заболяване на съдията-докладчик. С определение № 632/11.03.2025
г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2025 г. в 16.20 ч.
Видно от протокол № 526/09.04.2025 г. по делото е проведено открито съдебно заседание на
07.04.2025 г., в което са извършени съдопроизводствени действия; делото е отложено и
насрочено за 22.04.2025 г. в 11.20 ч. Видно от протокол № 609/24.04.2025 г. по делото е
проведено открито съдебно заседание на 22.04.2025 г., в което са извършени
съдопроизводствени действия; делото е обявено за решаване. По последното е постановено
Решение № 707/19.05.2025 г. Против същото е подадена въззивна жалба от К. Г. Т. от гр. Е..
След администрирането й, с Разпореждане № 3094/12.06.2025 г. на Районен съд – Велико
Търново делото по жалбата е изпратено на разпореждане на Окръжен съд - Велико Търново.
В Окръжен e съд – Велико Търново въззивното гражданско дело образувано на 12.06.2025 г.
под № 576/2025 г. По последното е постановено Определение № 907/17.06.2025 г., с което
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г. в 11.00 ч.
Прави възраЖ.я срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават: Ответникът
оспорва изцяло изложеното от ищеца в исковата молба. Първият намира, че при работата с
материалите по гр. д. № 381/2024 г. по описа на Районен съд - Елена не е допуснал
нарушения, които да са забавили производството по делото, поради което не са налице
неимуществени вреди, които да подлежат на обезвреда. Освен това, видно от посоченото в
исковата молба и описаните в нея факти и обстоятелства е, че същите са неотносими към
каквото и да било поведение на ответника, което да е увредило ищеца. Не е налице
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Ищецът не е
претърпял неимуществени вреди, поради което е неоснователна претенцията за
обезщетение. Гр. д. № 381/2024 г. по описа на Районен съд – Елена е образувано на
4
09.09.2024 г. Производството по него е прекратено на 19.09.2024 г. и на 20.09.2024 г. е
изпратено на Окръжен съд – Велико Търново.
Взема становище направените доказателствени искания и прави такива.
Постъпил е отговор на исковата молба от Районен съд – Горна Оряховица, в който
считат предявения иск за неоснователен. Сочат, че отговорността на съда би могла да се
ангажира само за действия или бездействия, извършени от или пред този съд, докато делото
е било висящо пред него. По тази причина движението на производството преди образуване
на гр.д. № 2168/2024 г. пред Районен съд – Горна Оряховица и пред други съдилища след
това, попада извън предмета на настоящото производство и не следва да бъде съобразявано.
Сочи, че исковата молба, въз основа на която е образувано делото, е подадена от
ищеца първоначално пред Районен съд – Елена, като след отвод на двамата съдии
производството по делото е прекратено на 19.09.2024 г. и е изпратено на ОС – Велико
Търново, където е образувано в.гр.д. 842/24 г., по което с определение от 25.09.2024 г. е
постановено делото да се разглежда от РС – Горна Оряховица. Пред РС – Горна Оряховица
делото е образувано на 03.10.2024 г. и е определен съдия-докладчик Красимира Николова. С
разпореждане от 04.10.2024 г. ИМ е оставена без движение, а на ищеца са дадени подробни
указания за отстраняване на нередовностите. Съобщението е получено на 09.10.2024 г. На
същата дата е постъпила молба от ищеца за отстраняването им и е постановено
разпореждане на докладчика, с което повторно ИМ е оставена без движение, тъй като е
счетено, че указанията не са изпълнени. Съобщението е получено на 10.10.2024 г.,
депозирана е молба от ищеца на същата дата, а на 18.10.2024 г. докладчикът е постановил
определение за връщане на ИМ и прекратяване на производството, поради неизпълнение на
дадените указания. Съобщението е получено на 21.10.2024 г., като в същия ден е депозирана
въззивна частна жалба, по която е образувано в.ч. гр. д. № 955/25 г. на ОС – Велико Търново.
Постановения съдебен акт на РС – Горна Оряховица е отменен и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия. На 26.11.2024 г. е последвал отвод на
докладчика, делото е разпределено на съдия Славков, който на 27.11.2024 г. е постановил
определение, с което е направил самоотвод. Делото е разпределено на съдия Цонева, която
на 28.11.2024 г. е постановила разпореждане по чл. 131 ГПК. След постъпил писмен отговор
на ответника с възраЖ.е относно местната подсъдност на делото на 19.12.2024 г., в същия
ден съдия Цонева е изпратила делото по компетентност на РС – Велико Търново. Ищецът е
предявил иск за заплащане на обезщетение за нарушение на правото на разглеждане на гр.д.
№ 2168/2024 г. по описа на съда в разумен срок и предмет на това производство е именно
движението на посоченото дело.
При съвкупно отчитане на общата продължителност, през която делото е било
висящо пред съда (по-малко от два месеца, включително при проведен инстанционен
контрол, постановено разпореждане по чл. 131 ГПК и получен отговор от ответника),
предметът на производството, за което процесуалният закон не поставя изискване за
незабавно произнасяне или по-кратки срокове за това, както и действията, извършени от
съда, не би могло да се заключи, че продължителността на производството е необосновано
дълга. Съдебните състави са се произнасяли своевременно и ритмично, включително преди
и след проведения инстанционен контрол. Моли да се отхвърли предявения иск.
Прокуратурата взема становище за неоснователност на предявените искове.
Габровският окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 2б във вр. чл. 4 от ЗОДОВ с
предмет присъждане обезщетение за неимуществени вреди от 33 000,00 лв., поради
нарушаване правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и
нарушение на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото.
5
От приложеното по делото доказателства се установява следното:
Не е спорно по делото, че първоначално на 09.09.2024 г. ищецът К. Т. е предявила иск
против Прокуратурата на Република България, за което е образувано гр. д. № 381/2024 г. по
описа на Районен съд – Елена, с цена на иска 6 000,00 лв. С определение № 291 от
18.09.2024 г. и определение № 295/19.09.2024 г., съдиите от състава на Еленски районен съд
са се отвели от делото. С определение № 299/19.09.2024 г., производството по делото е
прекратено и изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по
степен съд, който да го разгледа. Производството пред Районен съд – Елена е продължило
10 дена.
С определение 1213 от 25.09.2024 г. по гр.д. № 842/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново е определено Районен съд – Горна Оряховица да разгледа делото, по реда на
чл. 23, ал. 3 от ГПК, като друг равен по степен съд.
Делото е постъпило в Районен съд – Горна Оряховица на 03.10.2024 г. и е образувано
гр.д. № 2168/2024 г. с разпореждане № 2859/04.10.2024 г. исковата молба е оставена без
движение. С разпореждане № 2910/09.10.2024 г. исковата молба е оставена повторно без
движение и са указани последиците при неотстраняване на нередовността. С определение №
1492/18.10.2024 г., производството по делото е прекратено и е върната исковата молба,
поради неотстраняване в срок на нередовностите. На този етап делото е продължило 15
дена, като двата пъти е оставяна исковата молба без движение.
Против така постановеното определение е подадена частна жалба, подадена от К. Г. Т..
Делото е изпратено в Окръжен съд – Велико Търново на 24.10.2024 г. и е образувано в.ч.гр.д.
№ 955/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, който с определение № 1521 от
15.11.2024 г. е отменил Определение № 1492 от 18.10.2024 г., постановено по гр.д. №
2168/2024 г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е прекратено производството по
гр.д. № 2168/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, поради неотстраняване в
срок на нередовностите на исковата молба от ищеца К. Г. Т., с ЕГН **********, и е върната
на ищеца К. Г. Т. исковата молба, заедно с приложенията към нея. Делото е върнато на РС –
Горна Оряховица за продължаване на съдопроизводствените действия. Пред въззивната
инстанция същото е продължило 21 дена.
С писмо от 26.11.2024 г. делото е върнато на Районен съд – Горна Оряховица. Същият
ден 26.11.2024 г. и на 27.11.2024 г. членове от състава на Районен съд – Горна Оряховица са
се отвели от разглеждане на делото. С разпореждане № 3451/28.11.2024 г. е разпоредено да
се извърши размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК. С определение № 1859/19.12.2024 г.
е прекратено производството по делото и е изпратено на Районен съд – Велико Търново.
Отново делото е разгледано в кратки срокове и е извършена размяна на книжа, като този път
е било администрирано в продължение на 25 дена.
С писмо изх. № 288 от 17.01.2025 г. Районен съд – Горна Оряховица е изпратил делото
на Районен съд – Велико Търново. С определение № 206 от 24.01.2025 г. делото е насрочено
в открито съдебно заседание, като е изготвен предварителен доклад. С определение № 632
от 11.03.2025 г. делото е отложено за друга дата, поради заболяване на съдията докладчик.
На 07.04.2025 г. е проведено съдебното заседание, за което е изготвен протокол рег. № 526 от
09.04.2025 г. Делото е отложено за друга дата, поради направено искане от ищеца. С
протокол рег. № 609 от 24.04.2025 г., за проведеното на 22.04.2025 г. осз, делото е обявено за
решаване. Решението е поставено на 19.05.2025 г. /рег. № 707/19.05.2025 г./. Производството
пред Районен съд – Велико Търново от постъпването на делото до постановяване на
решението е продължило 4 месеца и два дена, като същото е отлагано по искане на ищеца.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба пред Окръжен съд –
Велико Търново на 12.06.23025 г., за което е образувано в.гр.д. № 576/2025 г. С определение
№ 907 от 17.06.2025 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание. Обявено е за
6
решаване и решението е постановено на 11.11.2025 г. производството е продължило 3
месеца, какъвто е законоустановения срок и в него е включена и съдебната ваканция.
От изложеното до тук се установява, че с оглед характера на производствата, актовете
са били постановявани в изключително кратки срокове, като ответните съдилища са
проведели множество закрити и открити съдебни заседания. Съдебните заседания са били
отлагани с оглед направените доказателствени искания от ищеца.
Поради изложеното съдът счита, че не е налице забавяне при разглеждане в следствие
действията на нито едно от ответните съдилища, нито е налице нарушение на норми от
правото на ЕС при извършване на което и да било действие на ответните съдилища.
Напротив забавянето се дължи на процесуалното поведение на ищцовата страна. Предвид
горното твърдението за разглеждане на делото в неразумен срок е неоснователно.
Поради изложеното по-горе съдът намира предявения иск за неоснователен, като
същия следва да бъде отхвърлен.
Разноски не са претендирани от ответника Районен съд – Елена и Районен съд – Горна
Оряховица, които са представлявани в настоящото производство от своите административни
ръководители. Разноски са претендирани от Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд –
Велико Търново, като процесуално им представителство по делото е осъществено от лице-
служител с юридическо образование /съдия и съдебен помощник/ и заявената претенция за
възнаграждение следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния за съответния
вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 от ЗПрП /чл.10 ал.3 ЗОДОВ/.
Независимо, че ответника се защитава по дело с материален интерес над 10 000 лева, в
случая 33 000,00 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи
според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, без да се увеличава
съобразно правилото на алинея втора от цитираната разпоредба, предвид конкретната
правна и фактическа сложност на делото. С оглед конкретно полоЖ.те процесуални усилия
и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ищецът следва заплати на Районен съд – Велико Търново и на Окръжен
съд -Велико Търново по 100,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес в гр. Е., ул. „****“ №
9а срещу Районен съд – Горна Оряховица, Районен съд – Елена, Районен съд – Велико
Търново и Окръжен съд – Велико Търново, с който се иска солидарно осъждане на
ответниците за сумата от 33 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по реда на чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес в гр. Е., ул. „****“ № 9а да заплати на
Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд - Велико Търново разноски по делото в
размер на по 100,00 лв. /сто лева/ за всеки един от тях, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7