№ 1431
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря в.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110164281 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетната П. Л. Н., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своя баща Л. Н. Н., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу Ф. К. Н., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 170,00 лв. на 400,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба /25.11.2022 г./.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на ищцата, като същата е задължена
по силата на решение № 19424/24.11.2016 г., постановено по гр.д. № 26987/2014 г. по описа
на Софийския районен съд, 86-ти състав, и решение от 02.11.2018 г., постановено по в.гр.д.
№ 2247/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II-ри въззивен брачен състав, да й
заплаща месечна издръжка в размер на 170,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищцата
предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на издръжката.
Сочат се нужди за дрехи, храна, образование, извънкласни дейности, спорт, транспорт и
задоволяване на културни интереси. Твърди се, че ответницата има възможност да заплаща
издръжка доколкото е погасено задължението й да заплаща такава на брата на ищцата, който
е навършил пълнолетие и не учи редовно във висше учебно заведение. В съдебно заседание
поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията за увеличение размера на издръжката над сумата от 200,00 лв. месечно, при
твърдения, че братът на ищцата може да придобие право на издръжка, в случай че започне
1
да учи редовно във висше учебно заведение. Сочи се, че МОН предлага възможност на
учащите възможност безплатно да задоволяват нуждите си от образование. Твърди се също
ответницата да няма възможност да заплаща по-висок размер издръжка с оглед доходите си
и наличието на задължение по паричен заем. В съдебно заседание заявява, че поддържа
отговора, но оспорва претенцията над сумата от 230,00 лв. месечно.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 10 от делото/, П. Л. Н., ЕГН **********, е
непълнолетна към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на устните
състезания по делото, като нейни родители са Л. Н. Н., ЕГН **********, и Ф. К. Н., ЕГН
**********. Следователно ответницата, като майка на ненавършилата пълнолетие ищца, е
задължен да й дава издръжка.
Съгласно решение № 19424/24.11.2016 г., постановено по гр.д. № 26987/2014 г. по описа
на Софийския районен съд, 86-ти състав, и решение от 02.11.2018 г., постановено по в.гр.д.
№ 2247/2017 г. по описа на Софийския градски съд, II-ри въззивен брачен състав /л. 3-6 от
делото/, ответницата е задължена да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на
170,00 лв., считано от 04.01.2017 г. От определяне размера на издръжката на ищцата са
изминали около шест години, като към датата на устните състезания същата е на 16 години.
Съдът намира, че израстването на ищцата в периода от определяне предишния размер на
нейната издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката й.
Установява се по делото, че ищцата е записана като ученичка в Професионалната
гимназия по ветеринарна медицина и селско стопанство „Св. Г. Победоносец“, гр.
Костинброд за учебната 2022/2023 година /л. 9 от делото/. Нуждите на ищцата, обичайни за
деца на нейната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и
2
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което тя се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 195,00 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че ответницата има деклариран осигурителен доход с код за
вид осигурен 06 в периода м. 01.2022 г. – м. 12.2022 г., като няма данни за регистрирани
трудови договори и данни за самоосигуряващи се лица.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищцата от издръжка с оглед
възрастта й, установеният по делото размер на доходите на ответницата, който е почти
двойно по-висок от минималната работна заплата за страната, и съобразявайки
обстоятелството, че ответницата не оспорва претенцията до размер от 230,00 лв. месечно,
намира, че искът се явява основателен до размер от 300,00 лв. месечно, до който размер
същият следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 400,00
лв. месечно, следва да бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не следва да се произнася в
тази насока. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на СРС сумата от 187,20 лв. - държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Ф. К. Н., ЕГН **********, определена по силата на решение №
19424/24.11.2016 г., постановено по гр.д. № 26987/2014 г. по описа на Софийския районен
съд, 86-ти състав, и решение от 02.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 2247/2017 г. по описа
на Софийския градски съд, II-ри въззивен брачен състав г., в полза на П. Л. Н., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своя баща Л. Н. Н., ЕГН **********,
като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Ф. К. Н., ЕГН **********, да
заплаща на П. Л. Н., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща Л. Н.
Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 25.11.2022 г.
/датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от
300,00 лв. до пълния предявен такъв от 400,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Ф. К. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 187,20 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от 09.02.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4