№ 611
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20241110209056 по описа за 2024 година
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******-21“ АД против наказателно
постановление № 92-02-21/ 03.06.2024г.., издадено от Главния секретар на
Агенцията по вписванията, с което на дружеството- жалбоподател е било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1
000 / хиляда / лева за нарушение по чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2
от ПЗР от ЗМИП.
Жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител. Не
претендира разноски.
Наказващият орган- главния секретар на Агенцията по вписванията
редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по
делото. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима. От фактическа страна
съобразно представените по делото писмени доказателства се констатира
следното :
На 12.04.2024г. въз основа на АУАН № 92-02-21/ 12. 04. 2024г. е било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-
1
жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 / хиляда / лева за нарушение по чл. 63, ал. 6 на
ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП. В АУАН и НП е посочено, че
нарушението е било извършено 01.06.2019г.
При това фактическо положение съдът констатира, че са изтекли
давностните срокове визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността да се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за
погасяване на административно-наказателното преследване, поради което
приложение следва да намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.
Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.
Разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК гласи, че във всички случаи извън
случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода, наказателното
преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на
три години. При условията на чл. 81 ал. 3 от НК, към изтеклия срок от три
години по чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК след прибавянето на една втора се получава
срок равен на четири години и половина, след изитичането на който
наказателното, респ. административно- наказателното преследване се
погасява по давност. Следователно след изтичането на четири години и
половина от извършването на административното нарушение изтича
абсолютната давност за административно- наказателно преследване. Датата на
нарушението, посочена в АУАН и НП е 01.06.2019г., при което абсолютния
давностен срок е изтекъл на 01.12.2023г.,т.е. делото е било внесено в СРС с
вече изтекъл давностен срок.
С оглед на изложеното, съдът счита че предвид изтеклата към момента
абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
Разноски не се претендират, поради което такива не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-21/ 03.06.2024г.,
издадено от Главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на
„*******-21“ АД с ЕИК ******* е било наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 000 / хиляда / лева за нарушение по чл.
63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с парагр. 9, ал. 2 от ПЗР от ЗМИП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му на страните пред Административен съд – С.-град.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3