Решение по дело №261/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 255
Дата: 11 ноември 2019 г. (в сила от 2 октомври 2021 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20184500900261
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

№255

                                 

гр. Русе, 11.11.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета Атанасова

 

          при секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Атанасова  т. д. № 261 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл. 422 ГПК.

         Ищецът „Уникредит Булбанк АД твърди, че по силата на Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документални акредитиви № RС -1037/03.06.2016 г., Анекс № 2/09.06.2017 г., Анекс № 3/09.08.2017 г. към договора, предоставил наПолисан“АД в качеството му на кредитополучател кредит в размер на  2 650 000 щатски долара, който служел за обезпечаване ангажимента на банката поет с издаване на банкови гаранции (контрагаранции) и акредитиви в полза на кредитополучателя. На основание чл. 121-127 ЗЗД в изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е встъпил и солидарният длъжник Полисан трейд ЕООД. Крайният срок за погасяване на всички задължения бил до 30.05.2018г., съгласно чл. 4, т.2 т.4 от Анекс № 3/9.08.2017г. към договора за кредит. По договора за кредит бил издаден един стенд бай акредитив с реф.   961LCI1161581R9Т в полза на „КОРАЛ  ЕНЕРДЖИ“ за сумата 2 650 000 щатски долара и срок на валидност до 06.06.2017г 

На 28.06.2016г. в Банката постъпило валидно искане за плащане по издадения акредитив за пълната сума от 2 650 000 щатски долара в полза на Бенефициента, за което кредитополучателят бил надлежно уведомен и отговорил, че приема  представените документи и потвърждава плащането към Бенефициента с наличните суми по представения му кредит, поради което Банката извършила плащане на 09.06.2017г. Въпреки поетите с договора задължения и настъпилия падеж, ответниците не обслужвали кредита и не изпълнявали задълженията си, не извършвали  плащания за погасяване на дълга, което породило и правния интерес за пристъпване към принудително събиране на вземането на Банката от длъжниците. Сумата и до момента не била изплатена. Поради неизпълнението на задълженията от длъжниците по договора и  настъпилия падеж, на 5.06.2018 г. банката депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 3873/2018 г. по описа на РРС, по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които „Полисан“ АД, гр. Русе и „Полисан трейд“ ЕООД, гр.Русе били осъдени солидарно да заплатят сумата в размер на 500 000 USD, частично от общо дължима главница от 2 650 000 USD, ведно със законната лихва, считано от 5.06.2018 г. до окончателното плащане и за разноски в размер на 16760,90 лв.

Ответните дружества оспорили с възражения по реда на чл. 414 ГПК вземането на Банката по издадената заповед за незабавно изпълнение, което породило и правният интерес от иска.

        Претендира съдът да постанови  решение, с което да признае за установено, че по отношение на ответниците съществува вземането на банката в размер на 500 000 щатски долара, представляващи част от просрочена главница по Договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документални акредитиви № RС-1037/03.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от 5.06.2018 г. до окончателното плащане. Претендират разноски.

        С постъпилия по реда и в срока на чл. 367 ГПК отговор на исковата молба ответникът Полисан АД оспорва претендираното вземане по основание и размер. Твърди, че от приложените документи не се установявало основанието, на което издаден акредитив с реф.   961LCI1161581R9Т. Прави искане съдът да задължи ищеца да представи справка за продаденото по реда на ГПК и ЗОЗ имущество на длъжника, както и за получените суми от продажбите.

По реда и в срока на чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Полисан Трейд ЕООД, с който се оспорва претендираното вземане по основание и размер. Твърди се, че от приложените документи не се установявало основанието, на което издаден акредитив с реф.   961LCI1161581R9Т. На основание чл. 193 ГПК се оспорва подписа, положен под приложения от ищеца документ – нареждане от 14.07.2018 г. като се твърди, че не е от лице, представляващо Полисан АД. Прави се искане да бъде задължен ищецът да представи този документ в оригинал.

 В допълнителна искова молба по реда и в срока по чл. 372 ГПК ищецът взема становище, че направеното в отговора към първоначалната искова молба възражение, относно липсата на основание за издаване на акредитив с реф.  961LCI1161581R9Т в полза на „КОРАЛ  ЕНЕРДЖИ“ за сумата 2 650 000 щатски долара противоречи на подписаните от ответника документи, а именно Договора за кредит под условие № RС -1037/03.06.2016 г. Заявява, че кредитополучателят е подал на 6.06.2016 г. електронно нареждане до банката за издаване на акредитив в полза на „КОРАЛ  ЕНЕРДЖИ“ за сумата от 2 650 000 щ. д., който да послужи за плащане на закупено от него дизелово гориво от Бенефициента в размер на 6340 тона. Цялата кореспонденция с Бенефициента и Наредителя протичала по ел. път, за което представя доказателства. Твърди, че получил изрично нареждане от Полисан АД, с което го уведомявал, че приема представените от бенефициента документи, т. е. признава съществуването на акредитива и задълженията по него към Бенефициента. На това основание за ищеца бил възникнал неотменим ангажимент да усвои предоставения лимит по кредита и да плати по иска. Относно заявеното от страна на ответника Полисан Трейд ЕООД оспорване на подписа върху нареждането за издаване на акредитив заявява, че ще се ползва от представения документ като изразява готовност да го представи в оригинал.

          С постъпилия по реда и в срока на чл. 373 ГПК допълнителен отговор на исковата молба ответникът „Полисан Трейд“ ЕООД поддържа изложеното в отговора към исковата молба. Поддържа искането си ищецът да бъде задължен да представи нареждане за плащане на акредитив от 15.07.2016 г. в оригинал. Прави искане да бъде задължен ищецът да отговори на въпроса по колко договора за кредит е предоставял акредитиви на „Полисан“ АД и да бъде задължен да ги представи.

         По реда и в срока на чл. 373 ГПК е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба от ответника „Полисан“ АД, с който се иска да не бъде приемано приложеното към допълнителната искова молба суифт съобщение, тъй като никъде в него не фигурира името на „Полисан“ АД, нито пък номера на акредитива. В този смисъл твърди, че акредитивът не може да се обвърже с представения от ищеца договор за банокв кредит. Аналогична позиция заема и по отношение на приложеното към исковата молба нареждане. Излага съображения, че Банката следва да носи тежестта да докаже, че това нареждане изхожда от „Полисан“ АД във връзка с постъпилото оспорване от страна другия ответник „Полисан Трейд“ ЕООД.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено по делото, че на 03.06.2016 г. в гр. Русе „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София като кредитор, „Полисан“ АД, гр. Русе като кредитополучател и „Полисан трейд“ ООД, гр. Русе като солидарен длъжник сключили в писмена форма договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-1037/03.06.2016 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарния длъжник банков кредит под условие в рамките на лимита от 2 650 000 USD за поемане на кредитен ангажимент под формата на гаранция /контрагаранция/ акредитив и/ или за погасяване за сметка на кредита на суми, дължими на банката, при условията на договора. В чл.1 уговорили, че в случай на плащане от страна на банката по поет при условията на договора ангажимент, условният кредит се трансформира в ефективен и се оформя в кредит, който е незабавно изискуем, считано от датата на извършеното от банката плащане. В чл. 3 от договора посочили целта - финансиране на доставка на дизелово гориво, определено от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ за поддържане на запаси  за извънредни ситуации срещу складови разписки, издадени от петролни складове, регистрирани като склад за съхранение на запаси от нефт и нефтопродукти съгласно ЗЗНН, чрез поемане от страна на банката- издател, при условията на договора и съответните нареждания дадени от кредитополучателя в негова полза, в полза на посочени от него лица, на ангажименти за плащане към бенефициент по издадени банкови гаранции/контрагаранции и/ или открити акредитиви. В чл. 4.1.1 от договора е посочен бенефициента - Корал Енерджи. Крайният срок на договора съгласно чл. 4.1.2 е до 15.05.2017 г., а срокът за издаване на гаранции /контрагаранции/ акредитиви в рамките на свободен кредитен лимит е до 10.06.2016 г. В договора - чл. 4.1.4 страните уговорили максималния срок на валидност на ангажимента на банката да плаща по гаранции /контрагаранции/ акредитиви, издадени/открити при условията на договора, размер на комисионната, лихвения процент, други такси и комисионни, а в раздел пети са уговорени обезпеченията. В чл. 7 уговорили условията за издаване на банкови гаранции/контрагаранции и/или документарни акредитиви, в чл. 8 - условията за плащане по издадена банкова гаранция/контрагаранция и/или акредитив, а в чл. 9 - условията и сроковете на усвояване и издължаване на кредита.

С анекс № 2 от 09.06.2017 г. страните по горепосочения договор за кредит изменили крайния срок на договора - до 15.08.2017 г., срока и начина за погасяване на усвоения кредит, падежа на лихвите, начислени върху дълга. Съгласно уговореното усвоената сума по кредита следвало да се погаси при следния погасителен план: две равни месечни погасителни вноски в размер на 15 000 USD, първата от които дължима на 25.06.2017 г. и последна вноска в размер на 2 620 000 USD, дължима на 15.08.2017 г. Уговорен е и падежа на дължимита лихва – 25 то число.

С анекс № 3 от 09.08.2017 г. страните изменили крайния срок на договора- до 30.05.2018 г., условията на погасяване на усвоения кредит, срок на погасяване на кредита, размер и падежа на лихвите. Съгласно погасителния план усвоената сума следвало да се погаси на равни месечни вноски в размер на 20 000 USD, платими на 25- то число, първата от които на 25.08.2017 г., а последната в размер на 2 440 000  USD - до 30.05.2018 г.

По договора за кредит е издаден акредитив с реф. № 961LCI116158R9T в полза на „Корал енерджи“ за сумата от 2 650 000 USD.  Кредитополучателят „Полисан“ АД с нареждане вх. № 0878-58-058430/15.07.2016 г. е посочил, че приема представените документи и е потвърдил да се извърши плащане на сумата от 2 650 000 USD към бенефициента с наличните суми по предоставения му кредит. Въз основа на нареждането банката извършила плащане на 09.06.2017 г.

До 12.02.2018 г. от „Полисан“ АД, гр. Русе са изплатени следните суми: главница в размер на 150 000 USD, договорна лихва в размер на 85 099,75 USD, лихва върху просрочена главница -187,02 USD и наказателна лихва от 5552,78 USD.

По молба на Банката и въз основа на издадения й за събиране на процесното вземане изп. лист, същата е присъединена като взискател към изп. дело № 422/2018 по описа на ЧСИ В. М.. По него са били извършвани разпределения на суми, постъпили от публична продан на недв. имоти, по отношение на които Банката е била учредила обезпечение чрез договорни ипотеки. Те обаче не касаят процесното вземане, което е необезпечено и за погасяване, на което не са постъпвали суми в резултат на проведено принудително изпълнение.

Към 26.06.2018 г. размерът на непогасените задължения по договора, отразени в счетоводството на банката и на длъжника- Полисан“ АД са: главница в размер на 2 500 000 USD и лихви в общ размер на 61 279,28  лв. Такъв е размерът на задължението и към 23.10.2019 г.

 С приетата по делото съдебно – графическа експертиза се установява, че подписът, положен за наредител в нареждане относно акредитив реф. № 961LCI116158R9T за сумата от 2 650 000 USD вх. № 0878-58-058430/14.07.2016 г. на УниКредит Булбанк“ АД е изпълнен от Л.В.В..

От служебна справка в търговския регистър е видно, че към този момент дружеството – ответник „Полисан“ АД се представлява от Х.Л.В.и от Л.В.В. поотделно.

Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства - договори и анекси, носещи подписите на страните и ползващи се с регламентираната в чл. 180 ГПК доказателствена сила, нареждане за плащане, подписано от ответника, счетоводни справки, както и с приетите по делото съдебно - икономическа и допълнителна съдебно – икономическа експертизи, които съдът кредитира като неоспорени от страните, обосновани и компетентно дадени, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение с правно основание чл. 422 ГПК.

Предявяването на специалният установителен иск по чл. 422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл. 415, ал.4 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу длъжника /арг. от чл.416 ГПК/.

В конкретният случай е налице издадена в полза на Банката - ищец заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът в срок е подал възражение. Оспорването на заповедта за изпълнение е породило правния интерес от търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради което същият е допустим.

Предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение.

В настоящият случай заповедта за изпълнение е издадена по приложеното ч. гр. д. № 3873/2018 г. по описа на РРС за вземане в размер на 500 000 USD, представляваща част от просрочена главница по договор за банков кредит под условие RC-1037/03.06.2016 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 5.06.2018 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 16 76,90 лв.  платена държ. такса.

В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи вземането си, както по основание, така и по размер.

От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че на 03.06.2016 г. в гр.Русе „Уникредит Булбанк“ АД, гр.София  от една страна  в качеството на кредитор и от друга - „Полисан“ АД, гр. Русе като кредитополучател и „Полисан трейд“ ООД, гр.Русе като солидарен длъжник, са сключили в писмена форма, двустранно подписан договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-1037/03.06.2016 г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя и при солидарна отговорност на солидарния длъжник банков кредит под условие в рамките на лимит от 2 650 000 USD за поемане на кредитен ангажимент под формата на гаранция / контрагаранция/ акредитив и/ или за погасяване за сметка на кредита на суми, дължими на банката, при условията на договора.

Сключването на договора се явява правопораждащ юридически факт, тъй като създава договорна връзка между страните - права и задължения за всяка от тях.

Съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че Банката в качеството си на кредитодател е изпълнила поетите с договора задължения.

Установено е, че въз основа на издаден акредитив с реф.№ 961LCI116158R9T в полза на „Корал енерджи“ за сумата от 2 650 000 USD  и съобразно постъпило нареждане от ответника „Полисан“ АД, банката е извършила плащане на сумата от 2 650 000 USD към бенефициента с наличните суми по предоставения му кредит на 09.06.2017 г.

Тези факти дават основание да се приеме, че банката е изпълнила поетите с договора задължения като по издаден акредитив е извършила плащане със сумата по кредита в полза на посочения в договора бенефициент и въз основа на нареждане от ответника - кредитополучател.

Съгласно чл. 1 от договора след извършеното плащане условният кредит се е трансформирал в ефективен и е оформен като кредит, който е незабавно изискуем, считано от датата на извършеното от банката плащане - 09.06.2017 г.

Фактът на усвояването на средствата от ответника е отразен в счетоводствата както на банката, така и на кредитополучателя и дава основание съдът да приеме, че като изправна страна, банката има качеството на кредитор.

За ответника в качеството на кредитополучател е възникнало задължението да погасява кредита при условията и сроковете, уговорени в договора и анекси към него.

По делото в доказателствена тежест на ответниците е да установят факта на изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по кредита, за което същите не са релевирали доказателства.

С приетата по делото експертиза се установи, че от страна на ответника „Полисан“ АД е налице частично изпълнение на задълженията като след извършеното плащане на части от главница, договорни лихви и наказателни лихви, размерът на непогасените главница и лихви са съответно в размер на 2 500 000 USD главница и лихви общо в размер на 61 279,28  лв.

Няма доводи и съответно доказателства тази сума или част от нея да е погасена от ответника, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на задълженията от ответниците.

Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната връзка на страните, който поражда нови правни последици.

За банката в качеството й на кредитор е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение от длъжниците, заедно с обезщетение за забава. За реализиране на това своя право кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

За част от дължимата главница - в размер на 500 000 USD кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по приложеното ч. гр. д. № 3873/2018 г. по описа на РРС, което вземане е предмет на установяване в настоящото производство.

Няма доводи и съответно доказателства тази сума или част от нея да е погасена от ответниците до момента, което дава основание да се приеме, че ищцовата страна е установила вземането си по заповедта както по основание, така и по размер.

Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските в заповедното производство. Същите са в тежест на ответниците и същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в размер на 16 760,90 лв. разноски за заповедното производство.

Съгласно чл. 78 ГПК в тежест на ответниците са и разноските за настоящото производство в размер на 18 292,90лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. Русе и адрес на управление: ул.“ Придунавски булевард“ № 18, ет. 3 и „ПОЛИСАН ТРЕЙД“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. Русе и адрес на управление: ул. “Придунавски булевард“ № 18, ет. 3 дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. София и адрес на управление: пл.“Св. Неделя“ № 7 сумата в размер на 500 000 USD, представляваща част от непогасена главница в размер на 2 500 000 USD по договор за банков кредит под условие за поемане на кредитни ангажименти под формата на банкови гаранции и документарни акредитиви № RC-1037/03.06.2016 г. и анекси към него, ведно със законната лихва, считано от 5.06.2018 г. до окончателното погасяване, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 3873/2018 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА „ПОЛИСАН“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Русе и адрес на управление ул.“ Придунавски булевард“ № 18, ет. 3 и ПОЛИСАН ТРЕЙД“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Русе и адрес на управление ул.“ Придунавски булевард“ № 18, ет. 3 да заплатят солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* със седалище: гр. София и адрес на управление: пл. “Св. Неделя“ № 7 сумата в размер на 16 760,90 лв. - разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на 18 292,90 лв. - разноски за исковото производство.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                Окръжен съдия: