Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,…
февруари 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
С участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1255 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.155, т.3 ТЗ.
В исковата си молба ищецът СГП твърди, че
ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК******, чийто едноличен собственик на капитала е “К.П.“
ЕООД, ЕИК ******, се управлява и представлява от М.И.Т., който по реда на
чл.141, ал.5 ТЗ, е заличена на 24.06.2019г. От таза дата дружеството е без
управител. Налице е хипотеза по чл.155,т.3 ТЗ за прекратяване дейността на
дружеството. Моли съда след като се убеди в основателността на изложеното, да
постанови решение по чл.155,т.3 ТЗ.
В срока за отговор ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК******,
чрез своя особен представител, адв. К.А., счита иска за допустим, но
неоснователен, защото едноличният собственик на капитала, според разпоредбата
на чл.147, ал.1 ТЗ може той да управлява и представлява дружеството лично,
респективно чрез съответния ръководител или чрез определено от него лице, или
да назначи изрично управител.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото няма спор между страните, че ответникът
е вписан в ТР на 23.03.2012година, като по партидата му като представляващ и
управляващ дружеството е вписана М.И.Т., която по реда на чл.141, ал.5 ТЗ се е
заличила в това си качество, на 24.06.2019г. Не е налице вписване на нов
управител към днешна дата.
Периодът, в който ответникът е без управител е продължил повече от три месеца –
от 24.04.2019 година до датата на подаване на исковата молба и към момента на
постановяване на съдебния акт, поради това е налице хипотеза, водеща до
прекратяване дейността на ответника, уредена с разпоредбата на чл.155, ал.1,т.3 ТЗ.
По допустимостта на конститутивната претенция и
наличие на интерес от нейното предявяване.
Необходимостта от предявяване на иска по чл.155,
т.3 ТЗ е наложена от това, че прекратяване на дружеството е обстоятелство,
подлежащо на вписване и това вписване е с конститутивен характер ( арг. от
нормата на чл.140, ал.3 ТЗ). За да се извърши вписване на прекратяване на
дейността на дружество следва да се инициира охранителното производство, а
прокурорът не попада в кръга на лицата, посочени от законодателя по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Следователно, вписване може да се извърши въз основа решение на
наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, а при липса на
такова решение – въз основа на съдебно решение. Прокуратурата не е оправомощена
за иска вписване на настъпилата промяна. Необходимостта от вписване на
прекратяване на дейността на дружеството, с оглед на принципите на публичност,
вярност, въз основа на които работи ТР, даващи закрила на обществения интерес,
предпоставят необходимост от предявяване на конститутивния иск по чл.155, т.3 ТЗ.
Поради това настоящият съдебен
състав приема, че искът е допустим, а въз основа на събраните по делото
доказателства, които установяват описаната по- горе фактическа обстановка,
приема искът за основателно предявен, като доказан. Същият следва да бъде
уважен и съдът следва да постанови решение, с което прекрати дейността на
дружеството - ответник.
По разноските.
Дружеството – ответник, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да понесе разноските в това производство – дължимата държавна такса
от 80лв и възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 150лв
от бюджета на СГС. Общо дължимите от ответника разноски са сумата от 230лв.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.155, т.3 ТЗ, ПРЕКРАТЯВА дейността
на ТД „М.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******комплекс
******“, партер, ап.М1, по предявен иск от Софийска градска прокуратура.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ОСЪЖДА ТД „М.“ ЕООД,
ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.******комплекс ******“,
партер, ап.М1, да заплати по сметка на
СГС сумата от 230лв, представляваща дължима държавна такса в размер на 80лв и
изплатено възнаграждение на особения представител на ответника, в размер на
сумата от 150лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-
седмичен срок от връчването му на страните/ на ответника – чрез назначения
особен представител/, а след влизането му в сила – препис от него да се изпрати
служебно на АВ - ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: