Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на четвърти
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 14044/2019 г. по описа на СГС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 167496 от
10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 24415/2011 г., по описа на
СРС, 54 състав, e уважена молбата по чл. 409, ал. 1 ГПК на „О.Б.Б.“ АД за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 20.06.2011
г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 20.06.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 24415/2011 г. по описа на СРС, 54 състав, Д.Х.Д. за заплащане на сумата от 1692,87 лв., представляваща главница по договор за кредитна
линия от 28.06.2007 г., ведно със законната лихва от 08.06.2011 г. до изплащане
на вземането, сумата от 372,59 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 19.01.2010 г. до 07.06.2011 г., сумата от 14,78 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 07.06.2011 г., както и сумата
от 284,50 лв., представляваща разноски, от които 41,61 лв. – държавна такса и
сумата от 242,89 лв. – адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба /озаглавена искова молба/, с
вх. № 5134557/13.08.2019 г. по описа на СРС, от ответната
страна Д.Х.Д., в която се излагат оплаквания за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от
СРС, тъй като първоинстанционното решение е постановено допуснати
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа, че по делото не е установено твърдението на молителя,
че оригинала на изпълнителния лист е изгубен, а представения в тази връзка протокол,
подписан от адвокати на молителя, няма правна стойност. Същият представлявал
вътрешно ведомствен акт с посочване на недоказани факти. Наред с това поддържа,
че вземането по изпълнителния лист е погасено с изтичането на петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, имайки предвид че същият е издаден през 2011 г., а
образуваното въз основа на него изпълнително производство е било прекратено. Моли
за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на молбата.
Въззиваемият молител - О.Б.Б.“
АД, е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, че по делото
е установено изгубването на оригинала на изпълнителния лист и наличието на
основания за издаване на дубликат.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена от лице с
правен интерес – страна в производството, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на заявеното искане/.
Производтвото
пред първоинстанционният съд е образувано молба на заявителя „О.Б.Б.“ АД по
реда на чл. 409, ал. 1 ГПК за издаване на
дубликат на изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата
на чл. 409, ал. 1 ГПК дубликат от изпълнителен лист се
издава от съда, който е издал първообраза, ако последният бъде изгубен или
унищожен, въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Съгласно
разпоредбата на чл. 409, ал. 3 ГПК длъжникът може да противопостави освен
липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му, следователно в
производството по издаването на дубликат на
изпълнителен лист и наведено изрично възражение, както е и в конкретния случай, съдът проверява и дали дългът не е погасен след
постановяване на акта, представляващ изпълнително основание.
От
приложеното по делото ч.гр.д. № 24415/2011 г. по описа на СРС, 54 състав се установява, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ 20.06.2011г., на 20.06.2011
г.,
по която е постановено незабавно изпълнение е бил издаден изпълнителен лист, обективиращ процесното изпълняемо
право,
видно от извършено отбелязване върху гърба на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК на 20.06.2011 г. /лист 19 по делото на
СРС/, като същият е получен от процесуалния му представител на 19.09.2011 г.
Към
молбата на молителя за издаване на дубликат от 11.08.2017 г. е приложено копие
на изпълнителния лист от 20.06.2011 г., Молба от до ЧСИ Н.М.с вх. № 137942, въз
основа на която е образувано изп.д. № 20118410408214/2011 г. Представени са и
Постановление от 13.07.216 г. на ЧСИ Н.М., с което образуванато въз основа на
изпълнителния лист дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
/настъпила перемция/, както и протокол от 13.07.2016 г., от който се
установява, че оригинала на изпълнителния лист от 20.06.2011 г. е бил върнат от ЧСИ Н.М.на представител на ОББ- И.Павлов.
Доказването
на предпоставките относно изгубването или унищожаването на първообраза на
изпълнителния лист, макар по своето естество да представлява отрицателен факт,
е в тежест на страната, която го твърди, като доказването следва да се извърши
чрез ангажиране на доказателства за осъществили се положителни факти, които да
създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния факт на изгубването./В
този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика на ВКС – напр. решение
№134 от 17.03.2011г. по гр. д. №1713/2010г. на ВКС –ІVг.о, решение № 263 от
12.06.2012г. по гр. д. № 1138/2011г. на І-во г.о. на ВКС/.
В
конкретния случай като документ, на който молителят се позовава във връзка с
твърдението си за изгубването на изпълнителния лист от 20.06.20211 г., е представен
Протокол от 11.08.2017 г., подписан от адв. В.П.и адв. С.П., в който е
констатирано, че след прекратяване на трудовото правоотношение с адвокатски
сътрудник И.П.и предаване на служебната документация процесният изпълнителен
лист от 20.06.2011 г. не е намерен и същият се счита за изгубен. Така представеният
протокол по своята правна същност представлява частен
свидетелстващ документ, издаден едностранно от пълномощниците на молителя и
удостоверяващ изгодни за него факти, поради което и същият е
непротивопаставим на ответника, доколкото същият не е участвал при изготвянето
му. Както се посочи по-горе, в настоящето производство е в тежест на молителя
да установи изгубването на изпълнителния лист от 20.06.2011 г. чрез ангажиране
на доказателства за осъществили се положителни факти, които да създадат
достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния факт на изгубването. Тъй
като представеният протокол не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила и доколкото съставителите
на протокола не са били разпитани в настоящето производство като свидетели, и с
оглед направените във възивната жалба конкретни правни доводи относно
доказателствената сила на същия, то настоящият състав на съда приема, че
молителят не установил твърдението си, че оригинала изпълнителния лист от 20.06.2011 г., издаден по .гр.д. № 24415/2011 г. по описа на СРС, 54 състав, е изгубун.
С оглед на изложеното
обжалваното решение следва да бъде отменено, а молбата по чл. 409, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлена.
Тъй
като жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски такива не
следва да му бъдат присъждани.
С оглед цената на молбата,
разглеждаща се по общия ред – арг. чл. 409, ал. 4 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 167496 от
10.07.2019 г., постановено по гр. д. № 24415/2011 г., по описа на
СРС, 54 състав, с което e уважена молбата по
чл. 409, ал. 1 ГПК на „О.Б.Б.“ АД за издаване
на дубликат на изпълнителен лист от 20.06.2011 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 20.06.2011 г., издадена по ч.
гр. д. № 24415/2011 г. по описа на СРС, 54 състав, Д.Х.Д. за
заплащане на сумата от 1692,87 лв.,
представляваща
главница по договор за кредитна линия от 28.06.2007 г., ведно със законната
лихва от 08.06.2011 г. до изплащане на вземането, сумата от 372,59 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 07.06.2011 г.,
сумата от 14,78 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 19.01.2010
г. до 07.06.2011 г., както и сумата от 284,50 лв., представляваща разноски, от
които 41,61 лв. – държавна такса и сумата от 242,89 лв. – адвокатско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата по
чл. 409, ал. 1 от ГПК на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, за издаване на дубликат на изпълнителен лист от 20.06.2011 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 20.06.2011 г., издадена по ч. гр. д. № 24415/2011 г. по описа на СРС, 54 състав, Д.Х.Д. за заплащане на сумата от 1692,87 лв., представляваща главница по договор за кредитна
линия от 28.06.2007 г., ведно със законната лихва от 08.06.2011 г. до изплащане
на вземането, сумата от 372,59 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 19.01.2010 г. до 07.06.2011 г., сумата от 14,78 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 19.01.2010 г. до 07.06.2011 г., както и сумата
от 284,50 лв., представляваща разноски, от които 41,61 лв. – държавна такса и
сумата от 242,89 лв. – адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.