Р Е
Ш Е Н И Е №260147
гр.Бургас, 11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при секретаря Г** С**, като разгледа докладваното от
съдията Иванова НАХД № 2549/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на Н.Б.Т., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, кв.М***, бл.**,
вх.*, ет.*, ап.*, чрез адвокат М.С.-***-0769-001538/22.05.2020г., издадено от
Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на
основание чл. 182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат доводи
за процесуална и материална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска цялостната
му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. За него се явява адв.С.-***. Същата поддържа
жалбата, излага аргументи в тази насока и претендира отмяна на наказателното
постановление и разноски.
Административнонаказващият орган се
представлява в съдебно заседание от Р** П***-началник група сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Бургас. Депозирано е
и становище от главен юрисконсулт при ОДМВР Бургас, с което се твърди, че
жалбата е неоснователна и се иска наказателното постановление да бъде
потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
в случай, че жалбата бъде намерена за основателна и се претендира такова. Не се
претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /видно
от клеймото на пощенския плик, приложен на 6 по делото/от заинтересовано да
обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 11.09.2019г., около 00,20ч., в гр.Бургас, ПП Е 773
км.491 в посока кв.Ветрен към КПП-1 автоматизирана техническа система заснела
л.а. с рег. № В 7506 ВТ, който се движел със скорост от 141 km/h
при разрешена скорост в населено място до 90
km/h,
сигнализирана с пътен знак В-26. Скоростта била установена с автоматизирано
техническо средство MULTA RADAR с № 00209D32D4F9, снимка № 020 и след приспадане на допустима грешка от 3% . След преглед на
записите от служител на сектор ПП Бургас било установено, че автомобилът е
собственост на В** Л** Т. от гр.Варна. До същия била изпратена покана като
собственик на МПС-то да се яви в сектор ПП Бургас за съставяне на АУАН за
установеното нарушение. Същият е декларирал в декларация по чл.188 от ЗДвП от 22.04.2020г.
, че на процесната дата и час автомобилът се е управлявал от жалбоподателя Н.Б.Т..
Същият е потвърдил това обстоятелство в нарочна декларация, подадена очевидно
на същата дата, предвид датите на писмата по приложената кореспонденция между
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, и Трето РУ на МВР Варна, въпреки че на
самата декларация жалбоподателят е посочил дата 22.04.2019г. Същият не оспорва факта,
че е управлявал процесния автомобил на процесната дата и пред настоящата
инстанция. На Т. била връчена покана за явяване в сектор ПП Бургас за съставяне
на АУАН.
Във връзка с установеното на 29.04.2020г. бил
съставен АУАН от свид. С.Ч.-мл.автоконтрольор при сектор ПП Бургас в
присъствието на свидетелите Г** С** и Т* А**- също служители на сектор ПП
Бургас и в присъствие на жалбоподателя
–нарушител за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Административнонаказващият
орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство
НП, с което на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства и по конкретно, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол за проверка, протокол за поставяне на пътен
знак Е24, снимка от АТСС, ведно с
детайлно увеличение на регистрационния номер на автомобила, декларации по чл.188 от ЗДВП, покани, АУАН
серия АА бл.№ 690881/29.04.2020г., НП № 20-0769-001538/22.05.2020г. Съдът изцяло цени посочените доказателствени
материали, тъй като същите кореспондират едни с други, допълват се взаимно и се подкрепят от показанията на актосъставителя ,
дадени в хода на съдебното следствие.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбодателя.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – началник група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентно лице – мл.автоконтрольор към ОДМВР Бургас, сектор Пътна
полиция. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Актът е съставен в
съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна
съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият
орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Постановлението от формална
страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Процесното нарушение, както
и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. Както в
АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. Скоростта и процесният автомобил са били установени със
стационарна радарна система, за чиято изправност по делото са представени
писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване(л.19), протокол за проверка (л.20)протокол от 05.06.2015г. за
монтаж на пътен знак Е24(л.22).
По
отношение на направените възражения:
Безспорно е установено в
хода на административнонаказателното производство, че на инкриминираните място,
дата и час именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и това
обстоятелство не се оспорва от него. Това е доказано по надлежния ред, чрез
попълнена лично от Н.Т. декларация по чл.188 от ЗДвП, в която той сам е
посочил, че е управлявал автомобила. В настоящата хипотеза АУАН е съставен след
попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП, като от този момент нарушителят е
станал известен и е започнал да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН. Предвид
това, съдът счита за неоснователни възраженията в тази насока, релевирани в
жалбата.
По отношение на релевираното в
жалбата възражение, че процесният АУАН се явява втори по ред в настоящия
случай, съдът го намира за несъстоятелно, тъй като липсват такива данни по
административнонаказателната преписка.
Наказанията са определени от
законодателя в абсолютен размер, правилно са определени съобразно конкретния
случай и не могат да бъдат изменяни.
Не са
налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена
или превишена скорост, поради което и извършеното деяние се явява със завишена обществена опасност.
С оглед на изложеното
обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото се
полагат разноски на АНО , но такива не са претендирани.
С
оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-001538/22.05.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с
което на основание чл. 182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на Н.Б.Т., ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно с оригинала!
М.Д.