Решение по дело №15900/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1962
Дата: 30 май 2025 г.
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20231110215900
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1962
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110215900 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Т. С. С. срещу НП № 23-4332-015696 от 08.08.2023 г., издадено от Г.Вл.Б., началник-група
в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на постановлението, като се
излагат конкретни фактически твърдения и се сочи, че липсва негово виновно поведение.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, излага доводи за
процесуална и материална законосъобразност на НП и претендира потвърждаване на
същото, както и присъждане на разноски в полза на СДВР (в минимален размер или размер
към минималния).
От обясненията на жалбоподателя в хода на съдебното следствие и писменото му
възражение срещу АУАН – отчасти (виж по-долу!), показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – отчасти (виж по-долу!), от огледания в съдебно заседание
видеозапис, от приложените по съответната преписка АУАН (без съдът да се позовава на
презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), писмо от отдел „Оперативен дежурен център“ –
СДВР, справка картон на водача и копия на заповеди - освен оправомощаването с писмена (и
подписана от издателя й) заповед на министъра на вътрешните работи на съответните
актосъставител и наказващ орган за съставяне на АУАН/издаване на НП по ЗДвП – се
установява навлизането в съответното кръстовище (упоменато в процесните АУАН и НП
/приложени по делото, с които страните са запознати/) и преминаването през него (с
извършване на упоменатата в АУАН и НП маневра) на 02.07.2023 г. вечерта (съвсем
приблизително около 22:20 часа /касателно фактическия въпрос за часа възприетата от
настоящия съдебен състав фактическа обстановка не се отличава качествено от тази по
обжалваното НП, респективно по процесния АУАН, поради което не е налице хипотеза, при
която да е налице в тази насока при настоящото произнасяне недопустимо по арг. от чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН отклонение от обвинението/) на червен сигнал на съответната работеща в
1
нормален режим светофарна уредба (също упомената в процесните АУАН и НП) от страна
на въззивника С. при управление на МПС, описано в процесните АУАН и НП (в това
числощо се отнася до конкретното посочено там превозно средство – лек автомобил), както
и това, че срещу жалбоподателя към процесната дата 02.07.2023 г. нямало влезли в сила НП
за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се
осъществява от органите на МВР, при което положение материалният закон е приложен
напълно правилно и след цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН съдът не открива основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, в това
число доколкото липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН (с уточнението
още, че липсата на предходни влезли в сила НП съгласно споменатото преди малко не е
дотолкова значимо смекчаващо обстоятелство, че да обуславя хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН или такава по чл. 28 от ЗАНН), предвид което, съобразявайки чл. 63, ал. 9
вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, постановлението следва да бъде потвърдено,
а – имайки предвид конкретното участие на процесуален представител (юрисконсулт) на
наказващия орган - в полза на СДВР на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК, съответно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се следва присъждане на разноски (в
тежест на въззивника), а именно юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Обясненията на жалбоподателя в хода на съдебното следствие и писменото му възражение
срещу АУАН, както и показанията на доведената от него свидетелка (която е във фактическо
съжителство с г-н С.), изхождат от лица, които определено се явяват в по-голяма степен
пристрастни относно изхода на делото спрямо актосъставителя и вписания в АУАН свидетел
(тук се налага изричното уточнение, че ограничението по чл. 118, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН касателно съставителя на АУАН следва да се тълкува ограничително, доколкото
актосъставителят обичайно е лице, което пряко възприема съответните релевантни за
обвинението факти), респективно така визираните възражение, обяснения и показания не
следва да бъдат кредитирани в частта им, в която се излагат твърдения в смисъл, че
жалбоподателят С. при управление на съответния автомобил не е изобщо навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, за сметка на които доказателствени
материали вяра следва да бъде дадена на изложеното в АУАН (впрочем подписан при
изрично заявена от страна на нарушителя липсва на възражения), авторството на който акт е
потвърдено от страна на разпитания като свидетел в съдебно заседание актосъставител.
Изисканата от Столична община документация в крайна сметка практически не спомага за
разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото; визираната
документация не кореспондира или поне не в пълнота - касателно фазите на работа на
съответната светофарна уредба – с установеното при огледа на съответния наличен
видеозапис (т. е. доказателствен материал, в който се съдържа информация за реалния начин
на функциониране на светофарната уредба към съответния времеви отрязък), в чиято
недостоверност/неавтентичност не би имало никаква логика (липсват каквито и да било
основания за съмнения в подобен смисъл). От друга страна от записа става ясно, че мястото,
където се е намирал съответният полицейски патрул, напълно е позволявало (и от гледна
точка на разстояние, и от гледна точка на видимост) да се наблюдава навлизането и
преминаването на червен сигнал, както е посочено в АУАН, срещу която констатация при
подписването на акта (както вече стана дума) въззивникът С. изрично е посочил, че няма
възражения. Не се явява логична версията в смисъл, че жалбоподателят е навлязъл в
кръстовището при подаден зелен сигнал на светофарната уредба, но след това сигналът се е
променил на жълт и евентуално се е променил на червен още докато управляваният от Т. С.
автомобил се е намирал в кръстовището предвид извършваната маневра обратен завой – от
огледания видеозапис стана ясно, че маневрата е извършена относително бързо, трафикът е
бил очевидно слаб и липсва каквато и да било причина за забавяне, така че автомобилът да
2
навлезе на зелен сигнал и докато още се намира в кръстовището сигналът вече да се е
променил на червен (преминавайки преди това през жълт).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-4332-015696 от 08.08.2023 г., издадено от
Г.Вл.Б., началник-група в ОПП - СДВР.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева –
разноски по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3