Решение по дело №356/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 22
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20215310200356
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Асеновград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4132096 на ОДМВР Пловдив на С. С.
АПТ. ЕГН:********** с постоянен адрес: ***, на основание чл. 189 ал. 4,
във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е останал С.А. и е депозирал жалба
срещу него пред съда в законоустановения срок, в която излага конкретни
доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, но в жалбата чрез пълномощника си – адв. М., излага
становище за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш,
навеждат се твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в
процедурата по установяване на нарушението и издаването му, както и се
твърди и неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е
за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, редовно призована не
изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст.юрисконсулт Белова
взема становище по жалбата чрез писмено становище, като моли за
1
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.09.2020 г., в 10.35 часа, Община Садово, на главен път І-8 в
зоната на км. 251, посока на движение на контролираните МПС от запад към
изток било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо
средство TFR-1М № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания
участък действало специално ограничение на скоростта извън населено място
до 60 км.ч., въведено с пътен знак „В26“, който се намирал на 300 метра
от АТСС. В 10.35 часа системата заснела лек автомобил „Ауди Ку 7" с рег. №
К 5757 ВВ да се движи със скорост от 95 км/ч. при разрешената за
конкретния участък извън населено място 60 км/ч. Последвало издаване на
процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – С.А. за
нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182
ал. 2 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в размер на
300 лв.
Съдът намира, че при констатиране на нарушението и издаване на
електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа на доказателствата се установява, че извършването на
нарушението е установено по несъмнен начин и действително на датата и
мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост и е извършено нарушение по чл.21
ал.2, вр. с ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство- мобилна система за видеоконтрол
TFR - 1М № 566, за което средство е издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към
датата на нарушението.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и
2
достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице
за какво именно нарушение му се налага санкцията.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока
скорост на движение, а именно 98 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е
определена скорост от 95 км/час, която именно е отразена във фиша, както и
изчисленото на тази база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното в
електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача установената
скорост и наказуемото превишение.
Правилно е определен и субекта на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден срещу С. С. АПТ., който е
регистриран като собственик на процесния автомобил, видно от приложената
справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същият не се е
възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е
управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението,
като в 14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно
чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за
констатираното нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Обжалвания електронен фиш съдържа всички задължителни
реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. На констатираното нарушение е
дадена правилната правна квалификация. В случая е налице нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш
3
са описани всички негови съставомерни признаци в изискуемия от закона
обем. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал
от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 60 км/ч,
а същата е била превишена от водача. Видно от представено копие от
протокол за проверка, техническото средство отговаря на метрологичните
изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването на
техническото средство по чл.10 от Наредбата. В случая не е необходимо
прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство
установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от Наредбата
такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е
било монтирано в служебен автомобил.
По отношение на наложената глоба в размер на 300 лв., съдът намира,
че АНО правилно е посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл.
182 ал.2 т.4 от ЗДвП, към която правилно е съотнесено описаното нарушение
предвижда глоба за превишаване на скоростта извън населено място от 31 до
40 km/h в размер на 300 лв. Като е наложил глобата именно в този размер
при надлежно доказано и извършено от жалбоподателя нарушение, АНО
правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно
по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от
въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния
размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 100 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
4
Поради изложените съображения и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4132096 на ОДМВР
Пловдив на С. С. АПТ. ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, на основание
чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 21 ал.2, във вр. с
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. С. АПТ. ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР- Пловдив
сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването
му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5