РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. ХАСКОВО, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т.
в присъствието на прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Частно
наказателно дело № 20255600200833 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската
заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 16 от Европейската конвенция за
екстрадиция /ЕКЕ/.
Образувано е по искане на прокурора от Окръжна прокуратура –
Хасково, към което е приложена молбата на Министерството на правосъдието
на Република Босна и Херцеговина за екстрадиране на лицето И. Х.,
гражданин на същата държава. В писменото искане и в хода на проведеното
открито съдебно заседание се твърди от прокурора, че молещата държава е
изпълнила всички изисквания на чл.12 от ЕКЕ и чл.9 от ЗЕЕЗА. Към молбата
за екстрадиция било приложено копие от валидна заповед за задържане, която
съдържала пълно описание на престъплението, предмет на образуваното
наказателно производство, като предвиденото наказание за това престъпление
било не по-малко от една година лишаване от свобода. Преписката съдържала
писмо от прокуратурата на Босна и Херцеговина; удостоверение за
1
гражданството на лицето; доклад за предприети мерки от Министерството на
сигурността; обвинителен акт на Прокуратурата на Босна и Херцеговина,
както и копия от приложимите разпоредби от наказателните закони на
молещата държава. Било изпълнено и условието за двойна наказуемост на
описаните в молбата престъпления, доколкото изложението сочело, че се касае
за деяние, съставомерно и съгласно НК на Република България. Молбата
изхождала от компетентен орган и затова подлежала на разглеждане от съда.
Предлага се от прокурора същата да бъде уважена.
В съдебното заседание поисканото лице заявява съгласие за незабавна
екстрадиция след информиране за последиците от това изявление и
потвърждаването му чрез положения подпис в съдебния протокол, в който
съгласието беше вписано.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице също не оспорва
искането, като подкрепя становището на своя доверител и потвърждава
информираността му относно последиците от даденото съгласие за незабавна
екстрадиция.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна
прокуратура-Хасково, направено въз основа на преписка, образувана пред
Върховната касационна прокуратура по реда на чл.14 ал.1 от ЗЕЕЗА. Към тази
преписка са приложени всички документи, описани в чл.9 ал.1 от ЗЕЕЗА. На
първо място преписката съдържа официална молба от министъра на
правосъдието на Босна и Херцеговина за екстрадиция на лицето И. Х., роден
на ********** г., гражданин на ***. Според молбата екстрадицията на лицето
се иска с цел реализиране на предприето спрямо него наказателно
преследване в молещата държава и издадена в тази връзка съдебна заповед за
задържане № S1 1 К 046836 25 Ko 22 от 18.07.2025 г. Искането за екстрадиция
е аргументирано с получените от съдебните власти на молещата държава
данни, че заподозреният е бил задържан на територията на Република
България.
Към молбата е приложено копие на Решение № S1 2 U 046836 25 Ko на
съда на Босна и Херцеговина, по силата на което спрямо И. Х. е взета мярка
2
„задържане под стража“ за срок не по-дълъг от една година, считано от
момента на задържането. Съдебното решение е обосновано с повдигнатото
против Х. обвинение за престъпление по чл. 214 ал.1 от НК на Босна и
Херцеговина и неуспешните опити на съда да уведоми обвинения за
образувания съдебен процес и направеното в тази връзка предложение от
прокурора за задържане на издирвания. Преценено е като в достатъчна степен
обосновано предположението, че съставомерно по чл. 214 ал. 1 от НК деяние
– контрабанда, е действително извършено. Фактическото описание на
деянието се съдържа както в заповед /решение/ за задържане, така и в
приложения към молбата на министъра обвинителен акт № Т20 0 КТРО
0024758 24, а според него: На 13.11.2023 г. около 10:45 часа Х. пренесъл през
граничен пункт „Рача“ на вход за Босна и Херцеговина текстилни изделия на
висока стойност, като укрил същите в товарната част на управлявания от него
товарен автомобил, в който превозвал и други стоки; стоките били открити от
митническите служители, които установили, че водачът на автомобила не
притежава документи, разрешаващи вноса на подробно изброените в
обвинителния акт текстилни изделия, чиято обща стойност се равнявала на
131 030,80 КМ (конвертируеми марки) или приблизително на 66 000 евро.
Деянието е квалифицирано по чл. 214 ал. 1 от наказателния закон на
молещата държава. Относимо към обвинението извлечение от този закон
също придружава постъпилата молба, която е допълнена също с:
Удостоверение за гражданския статут на И. Х.; заповед № S1 2 К 046836 23
Ко/06.08.2025 г. за обявяване на поискания за международно издирване;
Доклад за предприети мерки и действия № 16-04/2-892/11.09.2025 г.; писма.
Приложена е извадка и от националните наказателни норми, касаещи
давността.
При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че в случая са
налице предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от молещата
държава лице. Както вече се посочи, молбата за екстрадиция съдържа всички
реквизити, посочени в чл.9 ал.2 от ЗЕЕЗА /съответно чл.12 от ЕКЕ/. Не се
констатират основания за недопустимост на екстрадицията поради
гражданство, имунитет, предоставяне на убежище или наказателна
неотговорност съгласно националното ни законодателство. На следващо място
- описаното в молбата за екстрадиция деяние представлява престъпления,
както по закона на молещата държава, така и по Наказателния кодекс на
3
Република България. Представените с молбата извлечения от Наказателния
кодекс на Босна и Херцеговина установяват наказуемостта на деянието, за
което против Х. е предприето наказателно преследване, като предвиденото за
него наказание е „глоба“ или „лишаване от свобода до три години“.
Фактическото изложение на престъпното поведение сочи, че то представлява
престъпление и съгласно Наказателния кодекс на Република България, защото
изпълнява обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.
242 ал.1 б “Д“ от НК /квалифицирана контрабанда на стоки за търговски цели
в големи размери/, за която се предвижда наказание „лишаване от свобода за
срок от три до десет години и глоба от двадесет до сто хиляди лева“. Така
предвидените наказания според националния ни закон и закона на молещата
държава обуславят от една страна наличието на изискващия се съгласно чл.5
ал.1 от ЗЕЕЗА санкционен минимум, а от друга кореспондират с давността за
наказателното им преследване съгласно приложимите разпоредби в двете
държави. Според Наказателния кодекс на Република България възможността
за наказателно преследване се погасява след изтичането на десет години от
довършване на престъплението /чл. 80 ал.1 т.3 и чл.80 ал.3 от НК/. Това, в
съчетание с нормативната уредба на молещата държава относно давността,
сочи отсъствие на посочените в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 и чл.10 от ЕКЕ/ пречки за
екстрадиция, доколкото според посоченото в молбата и в приложеното към
нея законово извлечение /разпоредбата на чл. 14 т. 1 б „е“ от НК на Босна и
Херцеговина/ давностният срок за наказателно преследване, чието начало е
идентично на уреденото в националния ни закон, се равнява на 5 години и ще
изтече на 13.11.2028 година, т.е. към настоящия момент погасяващото
наказателното преследване основание категорично не е настъпило и съгласно
закона на молещата държава.
Освен липсата на изтекла давност за реализиране на наказателната
отговорност, няма основание да се приеме, че в случая са налице някои от
пречките, посочени в чл.7 от ЗЕЕЗА /чл.3 от ЕКЕ/, обосноваващи отхвърляне
на молбата за екстрадиция. Деянието, за което се иска предаването на Х., няма
политически или военен характер, а от друга страна по делото не бяха събрани
каквито и да е доказателства, че лицето би било подложено на преследване
поради раса, религия, гражданство, етнос или религиозни убеждения, въпреки
отсъствието на изрична декларация от молещата държава за гарантиране на
правата в изброените по-горе сфери. Няма причини да се счита, че в хода на
4
наказателния процес молещата държава няма да се придържа към
международните стандарти, охраняващи правото на защита или ще се отклони
от специалния принцип по чл. 14 от ЕКЕ при разкриване и на други
извършени от лицето престъпления. Може да се очаква също, че в хода на
наказателния процес процесуалните права на екстрадирания ще бъдат
обезпечени, както и ще бъдат прилагани стандартите, уредени в ЕКЗПЧОС и
другите международни актове, по които Босна и Херцеговина е страна. В този
смисъл следва да се приеме, че не съществува риск положението на
екстрадирания да бъде утежнено поради раса, религия, гражданство,
етническа принадлежност или политически убеждения, както и че
предстоящото наказателно производство ще удовлетвори изискванията за
справедлив процес, а изпълнението на евентуално наказание, свързано с
лишаване от свобода, ще бъде в съответствие с общоприетите пенетенциарни
правила без заплаха от насилие, изтезание, жестокост и нечовешко или
унизително отношение.
За престъплението, в чието извършване И. Х. е заподозрян, не е
провеждано наказателно преследване в Република България и не е
постановявана присъда. Законодателството на молещата държава не
предвижда смъртно наказание, поради което представяне на предвидените в
чл.9 ал.3 т.5 от ЗЕЕЗА гаранции не е необходимо. Не се откриват и някои от
посочените в чл.8 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ да бъде уважена
молбата за екстрадиция: престъплението не е подсъдно на българския съд и в
Република България не е било образувано и прекратено наказателно
производство за него; същото не е извършено извън територията на молещата
държава. Не са налице и основания за отлагане на екстрадицията или за
временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че молбата за
екстрадиция на И. Х. /I. H./ е основателна и следва да бъде уважена. По
отношение на същото лице следва да бъде постановена мярка “задържане под
стража” до окончателното приключване на екстрадиционното производство
чрез фактическото предаване на молещата държава.
Водим от горното и на основание чл. 17 ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът
5
РЕШИ:
По молбата на Министъра на правосъдието на Република Босна и
Херцеговина от 26.09.2025 година до Министерството на правосъдието на
Република България:
ДОПУСКА екстрадицията на И. Х. /I. H./, роден на ********** г. в гр. ...,
***, гражданин на ***, в молещата държава Босна и Херцеговина за
реализиране на наказателно производство за престъпление по чл. 214 ал. 1
от НК на молещата държава – контрабанда на стоки, извършена на 13.11.2023
г.
ВЗЕМА по отношение на И. Х. /I. H./, роден на ********** г. в гр. ***,
***, гражданин на *** мярка за неотклонение ”задържане под стража” до
окончателното приключване на екстрадиционното производство чрез
фактическото предаване на лицето в молещата държава.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението незабавно да се изпрати на Министъра на
правосъдието за уведомяване на молещата държава Република Босна и
Херцеговина и на Върховна касационна прокуратура на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6