РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Девня, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:А.И ИВ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ХР. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от А.И ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20253120200113 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Т. П. П., ЕГН: **********, срещу НП
№ BG 07082024 – 5800 – Р 8 – 698 / 14. 01. 2025 г. на Директор НТУ – А – ПИ.
Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост. Претендира за
присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично,
не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено
становище. Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
1
представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище.
Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Сочи, че
същият е законосъобразен, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски, при прекомерност на такива за другата страна.
ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
В 23. 19 ч. на 07. 08. 2024 г., на ГКПП ***, в землището на с. ***, обл.
***, свид. Г. С. Г. – служител при Териториална дирекция - Митница – София,
извършил проверка относно моторно превозно средство - влекач с ДК№*** и
водач възз. Т. П. П.. Установил, че в 16. 25 ч. на 10. 07. 2024 г., в землището на
гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, посоченото пътно превозно
средство, с обща техническа маса над 12 тона, се движело по път А – 2, км 399
+ 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, а
именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна
карта.
Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно –
наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно
и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и
относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Според тълкуване на Съда на Европейския съюз по дело С – 61 / 23,
посоченото в член 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011 / 76 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27. 09.
2011 г., изискването за съразмерност не допуска система от наказания,
предвиждаща налагане на санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за
ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
вкл. когато същата предвижда възможността за освобождаване от
административно - наказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна
такса с фиксиран размер.
Действително при липса на хармонизация на законодателството в
областта на санкциите, държавите - членки са компетентни да изберат такива,
които според тях са подходящи, но въпреки това те са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи. Принципът на пропорционалност е част от тези
общи принципи, които трябва да бъдат зачитани от националното
законодателство, като строгостта на наложената санкция трябва да бъде в
съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира.
Посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, но и при определянето на санкцията да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая. В този смисъл Съдът на Европейския
съюз е съобразил и обстоятелството, че чл. 179 от ЗДвП е част от система от
санкции, включваща и възможност за освобождаване от отговорност със
заплащане на компенсаторна такса, която сама по себе си също е с фиксиран
размер.
Ето защо се налага резонния извод, че нормата следва да остане
неприложима, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския
съюз, спазвайки принципите в тази насока.
3
Горното е достатъчно и самостоятелно основание да се отмени
атакуваното НП, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:
Не подлежи на съмнение, че в 16. 25 ч. на 10. 07. 2024 г., в землището на
гр. ***, обл. ***, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, моторно превозно средство -
влекач с ДК№ ***, с обща техническа маса над 12 тона, се движело по път А –
2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно
категорията, а именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена
маршрутна карта.
Същевременно по никакъв начин не се доказа, че във визираните време и
място, водач е бил възз. Т. П. П.. Това, че той е управлявал същото моторно
превозно средство в следващи момент и място - в 23. 19 ч. на 07. 08. 2024 г., на
ГКПП Гюешево, в землището на с. ***, обл. ***, по никакъв начин не го прави
отговорен за вмененото му нарушение. Изводът на актосъставителят – свид. Г.
С. Г. – служител при Териториална дирекция - Митница – София, не е
подкрепен с никакви доказателства. Видно от показанията на това лице в
съдебна зала в качеството на свидетел, не са били събрани никакви
доказателства за това нарушение, а водеща е била информацията на
електронната система, която обаче е отразила време, място, моторно превозно
средство, липса на заплащане, но по никакъв начин не индивидуализира кой е
водача.
В конкретния случай е ангажирана административно – наказателната
отговорност на физическо лице, като съгласно визираните чл. 139, ал. 7 и чл.
179, ал. 3 А, и двата от ЗДвП, се изисква то да има качеството водач, т. е.
следва по безспорен и категоричен начин въззиваемата страна да докаже това.
Това не само липсва, но не са налице никакви доказателства в тази насока.
Наложилата се практика да се санкционират лица, управляващи конкретно
моторно превозно средство във време и място различно от приетото като
нарушение, не може да бъде споделена от съда. Ноторно известно е, че
ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква
категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение,
каквато безспорност в конкретния случай липсва.
Изложеното се е наложило като константна практика по абсолютно
4
идентични случаи на Административен съд – Варна, а и на множество други
също административни съдилища в Република България, като настоящия
състав ще посочи единствено последните, а именно Решение № 4635 / 28. 04.
2025 г. по КАНД № 521 / 2025 г. на Административен съд – Варна, Решение №
1841 / 17. 02. 2025 г. по КАНД № 2314 / 2023 г. на Административен съд –
Варна, Решение № 1664 / 13. 02. 2025 г. по КАНД № 1817 / 2024 г. на
Административен съд – Варна.
Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на Т. П. П., ЕГН: ********** следва да се присъди
сумата от 550. 00 лв. /петстотин и петдесет лв./, представляваща направени по
делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG 07082024 – 5800 – Р 8 – 698 / 14. 01. 2025 г. на
Директор НТУ – А – ПИ, с което на Т. П. П., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 3 А от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.
ОСЪЖДА Национално тол управление – Агенция – Пътна
инфраструктура да заплати на Т. П. П., ЕГН: ********** сумата от 550. 00 лв.
/петстотин и петдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5