РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Велико Търново, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Любка Милкова
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 и сл. вр. чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД със седалище гр.София, чрез
пълномощника му адв.М Г. – САК, в качеството му на длъжник по ИД №20217280400701 по
описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС, против Постановление от 21.12.2021г.
на ПЧСИ Розина Широкова при ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС, с което ПЧСИ
отказва да измени постановлението за разноски по горното ИД в частта за приетото
адвокатско възнаграждение. Твърди, че същото е прекомерно, предвид правната и
фактическа сложност на конкретното изпълнително производство. Сочи, че по ИД липсват
данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по
него, освен подаване на молбата за образуване на ИД, във връзка с което не следва да му се
дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото
образуване, съгласно НМРАВ №1/09.07.2004г. Твърди, че по делото липсват доказателства
за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли съда, да намали
адвокатски хонорар, претендиран от взискателя по ИД, до 200лв., съгласно чл.10 т.1 от
НМРОВ, а в условията на евентуалност – да намали претендираното адвокатско
възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно НМРАВ за образуване и водене
на изпълнително дело. Претендира направените в настоящото производство разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно НМРАВ.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени възражения от първоначалния
взискател Т.М., чрез пълномощника му адв.Й.Й. от ВТАК, с които оспорва жалбата като
1
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по изложени съображения.
С изложени, съгласно чл.436 ал.3 изр.2 ГПК мотиви ЧСИ Д. Колева с район на
действие ВТОС заема становище за неоснователност и недоказаност на жалбата с искане да
бъде оставена без уважение.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, доводите в писмени
възражения от първоначалния взискател, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, и въз
основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
ИД №20217280400701 по описа на ЧСИ Д. Колева с район на действие ВТОС е
образувано с Постановление на ЧСИ от 15.12.2021г. въз основа на молба от същата дата от
първоначалния взискател Т. Р. М., чрез пълномощника му адв.Й.Й. от ВТАК, оказващ му по
ИД безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, против длъжника ЗД „БУЛ
ИНС“ АД със седалище гр.София, въз основа на представен ИЛ №25/06.12.2021г., изд. по
т.д.№11/2021г. по описа на ОС – Плевен, с който ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено на основание
чл.432 ал.1 КЗ да заплати на Т. Р. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
250 000лв. от настъпило на 12.06.2020г. ПТП, и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 268,38лв. от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
27.07.2020г. до окончателното изплащане.
Упълномощаването на адв.Й.Й. от взискателя Т. Р. М., съгласно представено по ИД
Пълномощно, е за принудително изпълнение по ИЛ №25/06.12.2021г., изд. по т.д.№11/2021г.
на ОС – Плевен, като осъществи процесуално представителство, защита и съдействие и
образува ИД, като в сключения Договор за правна защита и съдействие №20000103 за
образуване на ИД и процесуално представително по същото е договорено оказване на
безплатна адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.2 ЗА на материално затруднено лице.
С Постановление от 15.12.2021г. ЧСИ е определило /присъдило/ по реда на чл.38 ал.2
вр. ал.1 т.2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на адв.Й.Й. от ВТАК в размер на 4746лв.
С Постановление от 15.12.2021г. на ЧСИ Д. Колева по ИД е присъединено вземането
на взискателя адв.Й.Ц. Й. от ВТАК по ИЛ №24/06.12.2021г., изд. по т.д.№11/2021г. по описа
на ОС – Плевен, за сумата от 6537,37лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА,
предявено с молба от 15.12.2021г., чрез пълномощника му адв.Даниела Димитрова от ВТАК,
която, съгласно представеното по ИД Пълномощно е упълномощена от присъединения
взискател адв.Й. Й. от ВТАК да образува ИД и да осъществи процесуално представителство,
защита и съдействие, за което, съгласно Договор за правна защита и съдействие №20000232
е договорено адвокатско възнаграждение от 800лв., внесена в брой.
С Постановление от 15.12.2021г. на ЧСИ Д. Колева е определен /присъден/
адвокатски хонорар по ИД в полза на присъединения взискател адв.Й.Ц. Й. от ВТАК в
размер на 800лв.
С ПДИ от 15.12.2021г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в
десет ТБ.
2
С молба от длъжника ЗД „БУЛ ИНС“ АД от 16.12.2021г. до ЧСИ, във връзка с
получена ПДИ, е поискано приемане на предложен план за разсрочено погасяване на дълга
по ИД и вдигане на наложените обезпечителни и изпълнителни мерки по ИД.
В срока за доброволно изпълнение длъжникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД с молба вх.
№9697/21.12.2021г. до ЧСИ е поискал намаляване претендирания срещу длъжника
адвокатски хонорар по ИД, поради прекомерност, до размер на 200лв., предвиден в чл.10 т.1
от НМРАВ, алтернативно да бъде намален до минималния размер, дължим по НМРАВ за
образуване и водене на ИД.
С обжалваното Постановление от 21.12.2021г. ПЧСИ Р. Широкова при ЧСИ Д.
Колева оставя без уважение горепосочената молба от длъжника ЗД „БУЛ ИНС“ АД с вх.
№9697/21.12.2021г., което е връчено на длъжника на 07.01.2022г., а настоящата жалба е
подадена на 17.01.2022г., т.е. в рамките на двуседмичният преклузивен срок от връчването
по чл.436 ал.1 ГПК.
С молба от 21.12.2021г. първоначалният взискател, чрез пълномощника си адв.Й. Й.
от ВТАК, дава съгласие за погасяване на дълга разсрочено и моли да бъдат вдигнати
наложените запори.
С Постановление от 29.12.2021г. ЧСИ вдига наложените по ИД запори.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата с правно основание чл.435 ал.2 т.7 вр. чл.436 ал.1 ГПК е процесуално
допустима, доколкото е подадена в рамките на преклузивният срок по чл.436 ал.1 ГПК от
активно процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт, съгласно чл.435 ал.2 т.7 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията за това
са следните:
Съгласно чл.435 ал.2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Уредбата на разноските по изпълнението се съдържа в разпоредбата на чл.79
ал.1 ГПК, която предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в трите предвидени в чл.79 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК изключения, които в случая не са налице,
поради което и разноските по конкретното ИД в процесният случай са за сметка на
длъжника. Първоначалният взискател по ИД Т. Р. М. е представляван по конкретното ИД от
адв.Й.Ц. Й. в хипотеза на безплатно оказана от адвоката адвокатска помощ по чл.38 ал.1 т.2
ЗА за образуване и процесуално представителство по ИД. Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА
регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за
осъществената от него безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Съдебният изпълнител по
ИД определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото
възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява
присъждане на разноски /по своята правна същност обезщетение/ на спечелилата делото
страна по чл.78 ГПК, не се касае до заплатено от страната възнаграждение за адвокат по
3
смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, поради което и определеното възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА е
неатакуемо поради прекомерност. В случая разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, поради което и адвокат Йордан Цветанов Й. от ВТАК, оказал безплатна
адвокатска помощ на първоначалния взискател Т. Р. М. в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, и
при невъведено в процеса възражение от длъжника за неналичие на предпоставките по чл.38
ал.1 т.2 ЗА, има право на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, което съдебният
изпълнител следва да определи в размер не по - нисък от предвидения в НМРАВ и осъди
другата страна /длъжника/ да го заплати. Доколкото адв.Й., имащ право на адв.
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, е упълномощен от първоначалния взискател не само за
образуване на ИД, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото,
то дължимото му възнаграждение по чл.10 т.2 НМРАВ за процесуално представителство,
защита и съдействие по ИД, поглъща възнаграждението за образуване на ИД по чл.10 т.1 от
НМРАВ и последното е недължимо, като дължимо на адвоката в случая по чл.38 ал.2 ЗА е
само възнаграждение по чл.10 т.2 НМРАВ №1/09.07.2004г., което, изчислено от съда,
съобразно доказания материален интерес по ИД по ИЛ, издаден в полза на взискателя Т. Р.
М. от общо 285 514,45лв. /в т.ч. и законната лихва върху присъдените главници, считано от
27.07.2020г. до окончателното изплащане/, е в минимален размер от 3620,14лв., равен на 1/2
от съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 НМРАВ от 7240,29лв.. Дължимото
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА следва да е справедливо и обосновано и
съответно на процесуалните усилия и на осъществената защита по ИД, предвид което съдът
счита, че доколкото в случая е предложен от длъжника и приет от първоначалния взискател
план за разсрочване на дълга още в рамките на срока за доброволно изпълнение, дължимото
по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в
минималния размер, предвиден в чл.10 т.2 НМРАВ от 3620,14лв., предвид което
обжалваното Постановление от 21.12.2021г. на ПЧСИ следва да бъде отменено, и изменено
Постановление от 15.12.2021г. на ЧСИ в частта на определения /присъден/ адвокатски
хонорар от 4746лв. по реда на чл.38 ал.2 ЗА в полза на адв.Й.Ц. Й. от ВТАК за оказана от
него по изпълнителното дело безплатна адвокатска помощ на първоначалния взискател Т. Р.
М. в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, като същия следва да бъде намален до размер от 3 620,14
лв.
Присъденото от ЧСИ с Постановление от 15.12.2021г. адвокатско възнаграждение от
800лв. в полза на присъединения взискател адв.Й.Ц. Й. съставлява направени /заплатени/ от
него разноски за договорено адвокатско възнаграждение за процесуалния му представител
по ИД, при материален интерес от 6537,37лв. по ИЛ №24/06.12.2021г. По аналогични на
гореизложените съображения, пълномощника на присъединения взискател по ИД е
упълномощен не само за образуване на ИД, само в който случай би било дължимо само и
единствено възнаграждението по чл.10 т.1 НМРАВ /като това разрешение е важимо относно
първоначалния и присъединения взискатели по ИД/, но и за процесуално представителство,
защита и съдействие по ИД, поради което дължимото възнаграждение по чл.10 т.2 НМРАВ
поглъща това по чл.10 т.1 НМРАВ и се явява дължимо само възнаграждението по чл.10 т.2
НМРАВ. Разноските по изпълнението са регламентирани в ГПК в разпоредбата на чл.79
4
ГПК, която изрично не предвижда, че разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК, на която се позовава
жалбоподателя, намира приложение и в изпълнителния процес, респ. с чл.79 ГПК липсва
препращане към чл.78 ал.5 ГПК, поради което според съда в настоящият му състав,
разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК не намира приложение в изпълнителния процес, поради
което и доводите на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от присъединения
взискател адвокатско възнаграждение не следва да бъдат обсъждани. Доколкото дължимото
адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 НМРАВ поглъща в случая това по чл.10 т.1 от
НМРАВ, то на присъединения взискател по ИД адв.Й.Ц. Й. се следва като разноски по ИД
само сумата от 600лв. за заплатено адв. възнаграждение, явяваща се разлика между
договореното и изплатено такова от 800лв. и недължимото, но изплатено възнаграждение по
чл.10 т.1 НМРАВ от 200лв., поради което жалбата в тази й част е частично основателна, и
следва да бъде отменено обжалваното Постановление от 21.12.2021г. на Розина Широкова –
ПЧСИ при ЧСИ Дияна Колева и изменено Постановление от 15.12.2021г. на ЧСИ Дияна
Колева, в частта на определения /присъден/ адвокатски хонорар от 800лв. в полза на
присъединения взискател Й.Ц. Й., адвокат от ВТАК с личен № в ЕРАРБ *********, като
същия бъде намален до размер от 600 лв. Противно на оплакванията в жалбата, сключения
от присъединения взискател Договор за правна защита и съдействие №20000232 с
отбелязването в него, че договореното за заплащане в брой възнаграждение от 800лв. е
платено в брой, служи като разписка за платена сума, т.е. като писмено доказателство за
направени разноски по ИД. /т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК/.
Независимо от изхода по жалбата, в полза на жалбоподателя не се следват
направените в настоящото производство съдебни разноски и претенцията му за присъждане
на такива следва да бъде отхвърлена, доколкото предмет на същото е проверка за
законосъобразност на постановление на ПЧСИ, а не разрешаване на правен спор, функция
от който е отговорността на страните за съдебни разноски, още повече и че в производство
по спор за разноски като настоящото, не се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 21.12.2021г. на Розина Широкова – ПЧСИ при ЧСИ
Дияна Колева по изп. дело №20217280400701 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на
действие ВТОС, с което е оставена без уважение молба с вх.№9697/21.12.2021г. от длъжника
ЗД „БУЛ ИНС“ АД със седалище гр.София, с ЕИК *********, като незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ Постановление от 15.12.2021г. на ЧСИ Дияна Колева, постановено по
изп. дело №20217280400701 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС
в частта на определения /присъден/ адвокатски хонорар от 4746лв. по реда на чл.38 ал.2 ЗА
в полза на адв.Й.Ц. Й. от ВТАК за оказана от него по изпълнителното дело безплатна
адвокатска помощ на първоначалния взискател Т. Р. М. в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА, като
НАМАЛЯВА същия до размер от 3 620,14 лв. /три хиляди шестотин и двадесет лева и
5
четиринадесет стотинки/.
ИЗМЕНЯ Постановление от 15.12.2021г. на ЧСИ Дияна Колева, постановено по
изп. дело №20217280400701 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС
в частта на определения /присъден/ адвокатски хонорар от 800лв. в полза на присъединения
взискател Й.Ц. Й., адвокат от ВТАК с личен № в ЕРАРБ **********, като НАМАЛЯВА
същия до размер от 600лв. /шестотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изп.
дело №20217280400701 по описа на ЧСИ Дияна Колева с район на действие ВТОС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6