РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300501168 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Л. Ш., ЕГН
**********, и С. И. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.
Р. П., против Решение №1192 от 17.03.2023г., постановено по гр.д.
№18120/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от тях против ответника Г. Л. Ш., ЕГН
**********, иск за признаване за установено, че ищците са собственици
на основание давностно владение на 1/2 идеална част от следните
недвижими имоти- сграда с идентификатор 06505.501.1013.1 със застроена
площ от 113 кв.м., брой етажи- 3, с предназначение- жилищна сграда-
еднофамилна; сграда с идентификатор 06505.501.1013.2 със застроена площ
от 14 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение- постройка на допълващото
застрояване; и сграда с идентификатор 06505.501.1013.3 със застроена
площ от 120 кв.м., брой етажи- 1, с предназначение- постройка на
допълващото застрояване, които сгради са построени в поземлен имот с
идентификатор 06505.501.1013 по кадастралната карта и кадастралните
1
регистри на с. Б., с адрес- с. Б., ул. ***, с площ от 818 кв.м., и по
отношение на която идеална част ответникът е вписан като собственик в
кадастралните регистри и на негово име е открита данъчна партида в
Община ***. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното решение, като се иска отмяната му и постановяване на
ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Ответната страна по жалбата- Г. Л. Ш., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. Т. М., иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно, като същото е допустимо в частта му, с която съдът
се е произнесъл по предявения иск за собственост по чл.124, ал.1 от
ГПК. По отношение на допустимостта на решението в частта му за
отмяната на нотариалните актове ще бъдат изложени съображения след
произнасянето по предявения иск. Предвид горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението съобразно посоченото в жалбата, като въззивната инстанция
се произнесе по правния спор между страните.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗС, с който ищците И. Л. Ш., ЕГН **********, и С. И.
Ш., ЕГН **********, искат постановяване на решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника Г. Л. Ш., ЕГН
**********, че са собственици въз основа на давностно владение на 1/2
идеална част от следните недвижими имоти- сграда с идентификатор
2
06505.501.1013.1 със застроена площ от 113 кв.м., брой етажи- 3, с
предназначение- жилищна сграда- еднофамилна; сграда с идентификатор
06505.501.1013.2 със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи- 1, с
предназначение- постройка на допълващото застрояване; и сграда с
идентификатор 06505.501.1013.3 със застроена площ от 120 кв.м., брой
етажи- 1, с предназначение- постройка на допълващото застрояване, които
сгради са построени в поземлен имот с идентификатор 06505.501.1013 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., с адрес- с. Б., ул.
***, с площ от 818 кв.м., и по отношение на която идеална част
ответникът е вписан като собственик в кадастралните регистри и на
негово име е открита данъчна партида в Община ***.
От фактическа страна няма спор между страните, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че със
Заповед №187 от 05.05.1988г. на Общински народен съвет „***“- Пловдив
/л.10/ на И. Л. Ш. и Г. Л. Ш. е било отстъпено правото на строеж върху
парцел ХVI-1454 в кв.123 по плана на с. Б. за построяване на по едно
жилище с участие по ½ идеална част от общите части на сградата, с право
на споразумение по отношение на делбата на избените и тавански
помещения и право на по ½ идеална част от дворното място. Правото на
строеж на И. Л. Ш. е отстъпено безвъзмездно, а на Г. Л. Ш.- срещу
заплащане на сумата от 846 лв. Въз основа на посочената заповед на
10.05.1988г. е бил сключен договор между Общински народен съвет „***“-
Пловдив и И. Л. Ш. и Г. Л. Ш. /л.11-12/, като на последните е било
издадено разрешение за строеж /л.13/. Не се спори между страните, че
процесните сгради са били построени в периода 1989г.-1991г. въз основа
на така отстъпеното право на строеж и издадено разрешение за строеж,
като по време на строителството им ищецът И. Л. Ш. е имал сключен
граждански брак с ищцата С. И. Ш.. Предвид горното следва да се
приеме, че след строителството на сградите ½ идеална част от тях е
станала собственост при условията на съпружеска имуществена общност на
ищците, а другата ½ идеална част- на ответника.
Ищците твърдят, че считано от 1991г. са упражнявали
непрекъснато владение върху собствената на ответника ½ идеална част от
сградите, за която той е вписан като собственик в кадастралния регистър
и Община ***, поради което са придобили същата по давност.
3
За установяване на посочените твърдения, които се оспорват от
ответника, по делото са били разпитани общо четирима свидетели.
От показанията на св. Д. К. се установява, че къщата и двете
пристройки на ул. *** в с. Б. са били построени около 1988г.- 1991г.,
като от тогава ищците живеят там. Къщата била построена от И. и С. с
помощта на родителите на И., като Г. Ш. нямал никакво участие в
строителството й. Сумата, която Г. трябвало да заплати за правото на
строеж, била заплатена от И.. Г. Ш. нямал ключ за къщата и собствени
вещи в нея, а партидите за електроснабдяването и водоснабдяването били
на името на И. и С.. Ремонтите и поддръжката на къщата се извършвали
от И. и С.. И. казвал, че няма да допусне Г. в къщата и че Г. не иска да
живее там. Свидетелят не бил виждал Г. в с. Б. освен за погребението на
баща му, нито го бил виждал в имота. Не е чувал и виждал И. и С. да
гонят Г. от къщата.
От показанията на св. Д. К. /съпруга на св. Д. К./ се установява, че
са приятелски семейства с И. и С. Ш. Къщата, в която живеят, била
строена 1988г.-1991г. от тях, а Г. не бил участвал нито с работа, нито с
пари при построяването й, като имал дял само по документи.
Свидетелката видяла Г. за пръв път преди 4-5 години на погребението на
баща му и не знае той да има ключ за къщата и да има претенции по
отношение на нея. Родителите на И. и Г. живяли до смъртта си в с. Б. с
И. и С.. Пред свидетелката И. заявявал, че няма да допусне Г. в къщата.
От показанията на св. М. Т., която живее на съпружески начала с
ответника Г. Ш., се установява, че с Г. са живели в процесната сграда
през 1993г. или 1994г. през лятото. Заедно със семейството на И. и
родителите на Г. обитавали приземния етаж. Г. започнал да прави банята
и ремонт на втория етаж, което предизвикало „завист“ у И. и тогава по
искане на свидетелката двамата с Г. се преместили в Пловдив, тъй като
И. и жена му говорели „глупости“ за нея. След преместването им
продължили да посещават къщата в събота и неделя и да правят ремонти
на втория етаж. След смъртта на родителите на Г. около 2020г.-2021г.
решили да се върнат в къщата, но И. не бил съгласен с това, нито да
заплати дела на Г.. Според свидетелката къщата е била построена от
родителите на И. и Г. заедно с И. и Г., но средствата са били на
4
родителите. Правото на строеж на Г. било заплатено от родителите му.
Г. не разполагал с ключ за къщата, то там имало негови вещи- секция,
легло, гардероб, чаши, чинии, кърпи. Свидетелката влизала последно в
къщата през 2016г., когато И. и С. я допуснали на погребението на
майка им. През 1993г. Г. живеел заедно с брат си и родителите им в
общата къща. Ремонтите, които правил, били измазване на целия втори
етаж, мивка, фаянс, теракот. Започнал да прави банята, но не успял да я
довърши.
От показанията на св. Л. Ш.- син на ответника Г. Ш., се установява,
че живеят в гр. Пловдив, защото когато родителите му живеели в с. Б.
имало обиди към майка му. Посещавали къщата в с. Б. в събота и неделя
преди да почине баба му. При посещенията им през 2014г.-2015г. баба
му казвала, че имотът е както на чичо му, така и на баща му, и чичо му
И. и жена му не възразили. Конфликтите между баща му и чичо му
започнали след 2020г. Свидетелят заявява, че знае, че къщата и строена
от баща му и чичо му със средства на родителите им. След строежа на
къщата баща му правил многократно ремонти.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на десет години. Преценявайки събраните по делото
доказателства настоящият състав на съда намира, че от същите не може
да бъде направен несъмнен извод, че ищците са упражнявали
фактическа власт върху притежаваните от ответника идеални части от
процесните сгради с намерение да ги държат като свои за период от
десет години, което да е довело до придобИ.ето им по давност. След
строителството на процесните сгради същите са станали собственост при
равни права между страните, и са били ползвани и обитавани както от
тях, така и от родителите им, които включително според доведения от
ищците свидетел К. също са участвали при построяването им. От
показанията на св. Терзийска се установява, че през 1993г. ответникът Г.
Ш. е живял в процесната къща, и е започнал ремонт на единия от
етажите й, но поради неразбирателство с брат си и проблеми между
семействата по искане на свидетелката се е преместил в гр. Пловдив.
След преместването си Г. Ш. е продължил да посещава имота заедно
със семейството си до смъртта на родителите си, като извършвал ремонти
5
в къщата и съхранявал там свои вещи. От показанията на св. Л. Ш. се
установява, че при посещенията им неговата баба е заявявала в
присъствието на ищците, че къщата е както на баща му, така и на чичо
му, което е указание за това, че Г. Ш. е бил считан от роднините си за
действителен, а не за „фиктивен“ собственик на имота, каквато теза
поддържат ищците в исковата молба и въззивната жалба. При така
установените по делото факти не може да се приеме, че ищците са
упражнявали владение върху идеалната част на ответника. Безспорно е,
че ищците са участвали в строителството на сградите и след
построяването на къщата са живели постоянно в нея и са я поддържали,
но така извършените от тях действия съставляват упражняване на правата
им на съсобственици на ½ идеална част от имота. Същите не сочат на
владение на идеалната част на ответника при положение, че последният
също е посещавал имота, ремонтирал го е и е държал там свои вещи.
Действително по делото не се установява ответникът Г. Ш. да
разполага с ключ за къщата, но от данните по делото е видно, че такъв
не му е бил необходим, тъй като в нея са живели до смъртта си и
родителите му и той е имал свободен достъп. По делото не са събрани
каквито и да са доказателства до смъртта на родителите им ищците да са
оспорвали правата на ответника и да са демонстрирали по някакъв начин
пред него, че считат целия имот за свой. Такива действия са били
предприети от тях едва след това- около 2020г.-2021г., когато Г. Ш. е
поискал да се уредят отношенията във връзка с имота. От доказателства
по делото е видно, че преди това и докато родителите на страните са
били живи ищците не са извършвали каквито и да са действия, с които по
явен и недвусмислен начин да са отричали владението на ответника. В
показанията си свидетелите К. твърдят, че ищецът И. Ш. е заявявал
пред тях, че няма да допусне брат си в къщата, но не се установява тези
негови изявления да са били правени в присъствието на ответника Г. Ш.
или да са били доведени до знанието му. От обстоятелството, че
ответникът се е преместил да живее в друго населено място поради
възникнало напрежение между ищците и жената, с която съжителства,
не може да се направи извод, че ищците са прекъснали владението му
върху притежаваните от него идеални части и са установили собствено
владение върху тях.
6
Предвид горното претенцията на ищците, че са придобили по давност
притежаваните от ответника идеални части от процесните сгради е
неоснователна и следва да се отхвърли.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва а
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция. Същите са в размер на 1500
лв., като жалбоподателите са направили искане по чл.78, ал.5 от ГПК за
присъждане на по- нисък размер на разноските поради прекомерността
им. Това искане е основателно, тъй като пред въззивната инстанция
делото бе разгледано в едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства. При това положение и с оглед фактическата и правна
сложност на делото заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв. се явява прекомерно и в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за такова в размер на 850 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1192 от 17.03.2023г., постановено по
гр.д. №18120/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІІ гр.с., с което е
бил отхвърлен предявения от И. Л. Ш., ЕГН **********, и С. И. Ш.,
ЕГН **********, против Г. Л. Ш., ЕГН **********, иск за признаване
за установено, че ищците са собственици на основание давностно
владение на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти- сграда с
идентификатор 06505.501.1013.1 със застроена площ от 113 кв.м., брой
етажи- 3, с предназначение- жилищна сграда- еднофамилна; сграда с
идентификатор 06505.501.1013.2 със застроена площ от 14 кв.м., брой
етажи- 1, с предназначение- постройка на допълващото застрояване; и
сграда с идентификатор 06505.501.1013.3 със застроена площ от 120 кв.м.,
брой етажи- 1, с предназначение- постройка на допълващото застрояване,
които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор
7
06505.501.1013 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., с
адрес- с. Б., ул. ***, с площ от 818 кв.м., по отношение на която идеална
част ответникът е вписан като собственик в кадастралните регистри и на
негово име е открита данъчна партида в Община ***.
ОСЪЖДА И. Л. Ш., ЕГН **********, и С. И. Ш., ЕГН
**********, да заплатят на Г. Л. Ш., ЕГН **********, сумата от 850
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8